Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Когато стане трудно, винаги си спомням един ценен съвет в началото на моя професионален път, който получих: Никога да не забравяме, че слонът се яде на малки хапки.“, споделя Михаела Ненчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Михаела Ненчева, People & Culture Manager на Ocean Investments – българска група от компании в различни сфери: сигурност, киберсигурност, софтуерни технологии, недвижими имоти, здраве и други.
Професионалният ми път е почти изцяло посветен на управлението на хора и създаване на най-добрите условия да покажат и развият своя потенциал. В настоящата ми позиция се опитваме заедно с колегите от екипите ни да надградим това, като с поглед към бъдещето трансформираме културата на организацията ни с фокусни точки: ценности, емпатично лидерство, личното развитие и усъвършенстване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа точно на 19 години. Преди това не бях работила, въпреки, че във времената, когато аз израснах, почти всички мои съученици го правеха през лятото. За мен фокус беше училището, а през ваканциите се отдавах на заслужена почивка.
Именно затова ми беше малко стресово отначало да започна работа, още повече, че бях сърдита на себе си, тъй като ме приеха само задочно обучение в исканата от мен специалност.
Интересно е, че първата ми работа беше във Военно-въздушните сили, като военен служител, нещо като технически сътрудник в отдел Авиационно и артилерийско въоръжение. Възприемах работата си като временна – докато завърша университета, което реално се и случи. Но бяха много приятни 4 години от моя живот. Сега, когато погледна назад, си казвам, че съм била на санаториум, без стрес и неприятни емоции. А от тогава ми остана афинитета към стрелбата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да мислим и да работим върху бъдещото си личностно и професионално развитие още в гимназията и след това в университета (имам 2-ма племенници точно в тази възраст и се опитвам да ги насоча в тази посока, като се стремя да не съм досадна и всезнаеща леля). Ако още тогава не сме намерили себе си, да потърсим съвет от хора, на които вярваме и които имат опит в съответната област и да си формулираме поне общи кариерни цели. Добра идея е да имаме стратегия за кариерно развитие, но може би по-важно е да сме гъвкави и да се адаптираме към променящите се условия. Това го казвам на база годините ми опит и следейки колко бързо се развива света в последните години. Сигурна съм, че никой от нас не знае какви интересни позиции ще има след 10 години, можем само да предполагаме и да се адаптираме бързо, когато се появят. Още по-трудно е за младите хора, които в момента учат избрана от тях специалност. Ако са гъвкави, адаптивни, учат бързо, имат афинитет към технологиите и са любопитни – винаги ще има подходящо място за тях.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За работните навици първото работно място със сигурност оставя своя отпечатък за много години напред. За кариерните – не съм сигурна. То ни учи на основни професионални умения и навици, които са фундамент за бъдещото ни развитие, но кариерният път напред много зависи от хората, с които си имал късмета да се срещнеш там, дали е имало такива, които са били истински ментори и твои „ракети-носители“. Когато е млад, човек не е 100% сигурен за пътя, който иска да поеме, за качествата, които притежава. Ето защо сега в моя живот – личен и професионален се опитвам да помагам точно за ориентацията на млади колеги да намерят своето място, като никога не забравят, че първо са хора, членове на семействата си, приятели, любими и едва тогава в моята ценностна стълбица трябва да идват кариерните амбиции.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки етап от моята кариера е оставил следа, но най-голям отпечатък оставят предизвикателствата и скоковете „в дълбокото“. Аз лично имам няколко такива трансформиращи преживявания, които са ме накарали да повярвам в себе си и да продължа да работя и да се развивам. Другото, което оставя изключително силен отпечатък са хората, които срещаш – някои са твои ментори, когато си в началото на професионалния си път, други те карат да откриваш неподозирани качества в себе си, а тези, с които се работи най-трудно, те учат на най-много неща.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са възможности за учене. Важно е да анализираме и да извлечем уроци, за да подобрим бъдещите си действия. Това е най-правилният подход и е базиран на моя дългогодишен професионален опит. Но истината е, че не е лесно да се научиш да си позволяваш да правиш грешки. Особено за поколението, от което съм част и аз – нас ни учеха точно обратното – че нямаме право на грешка, че трябва да сме перфектни, родителите ни имаха твърде високи очаквания.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Гъвкавост, проактивност, комуникативност и отвореност към нови идеи (learning agility) са сред основните качества на такива хора. В една от компаниите, в които работих, имахме програма за развитие на младежи с потенциал бързо да израснат. С времето и практиката установихме, че има формула, за да можем да оценим кои са тези от тях, които бързо ще го направят, да я наречем „формула на потенциала за развитие“. И тя включваше точно този елемент на гъвкавост и адаптивност (ментална, социална, умението да се учиш от опита ти, да се адаптираш към промените, към средата, резултатите и т.н.), естествено константно добро представяне, съвпадение на ценностите на човека с тези на компанията, в която ще се развива и още нещо: желание и проактивност от негова страна.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството може да ни предостави стабилност и подкрепа, което е много важно в период, когато намираш себе си, отделяш по-голямата част от времето си за обучение и в което може да се наложи да работиш за много по-ниско възнаграждение. То е и нашият компас в началото за вземане на правилни решения. Но само компас, всеки човек възможно най-рано трябва да опознае себе си, потенциала и интересите си (все пак себепознанието е първата стъпка на емоционалната интелигентност), така че да поеме правилния път и да се довери на интуицията си. Тъй като е много важно да избереш професионален път и поприще, което да съответства на това, което ти харесва и което гориш да правиш. Обичам сентенцията, че човек трябва да прави това, което обича и да обича това, което прави.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни помагат да останем заземени и да виждаме нещата от различни гледни точки. И по време на професионалния си път човек има нужда от много контакти - тогава приятелите също могат да са от помощ. Изобщо развитието и поддържането на активна мрежа от контакти и добри взаимоотношения (лични и професионални) е много важна за развитието на един човек.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Намирането на баланс изисква да поставяме граници и да управляваме времето си ефективно. А най-важното е да оцениш кои са приоритетите в живота ти в определения етап и да ги следваш – ако в един момент е кариерата - да бъде, в следващ период може да са децата и семейството. Но през всички етапи винаги трябва да оставяш време за себе си, за спорт и досег с природата, за семейството и приятелите си, което може да е в различно в процентно съотношение в различните етапи, през които минава един човек. Понякога няма баланс, даже може да не разделяш работа и личен живот, ако имаш гъвкавостта да превключваш между тях и самодисциплината да го правиш по правилния начин. Всеки човек трябва да намери точния начин за себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В периода 20-30 години е добре да се фокусираме върху хоризонталното развитие, за да разширим нашите умения и перспективи, но това е много индивидуално и препоръката не важи за всички. Също така освен хоризонтално и вертикално развитие има и още един път – този на предприемачеството, който все повече хора избират.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете любопитни и готови да учите. Това е ключът към успеха и непрекъснатото развитие в кариерата и живота. А, когато стане трудно, винаги си спомням един ценен съвет в началото на моя професионален път, който получих: Никога да не забравяме, че слонът се яде на малки хапки.
