Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вярвам в теорията, че във всеки един момент ние се намираме “на медианата” на нашия социален кръг, т.е. винаги има хора “над нас” - с повече знания, опит, ресурси, социален статус, но и точно толкова хора “под нас.“, споделя Цветомира Вачева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Цветомира и съм основател на Square One. Занимавам с маркетинг и онлайн продажби, напоследък с голям фокус върху маркетплейс платформи, като помагам на брандовете да достигат пазарите на САЩ и Европа. Най-голямата ми страст обаче си остава създаването на нови продукти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Може би бях 15 годишна. Правихме семплинг на нов бранд козметика по плажовете през лятото. Освен че за първи път бях далеч от родителите си и изкарвах собствени пари, беше и ускорен курс по сегментация и таргетиране - как ако подбереш точните хора, ще си раздадеш мострите два пъти по-бързо и ще се скриеш на сянка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Най-полезно, вероятно, е да сме наясно с ценностите си - не само в професионален план, а изобщо какво е важно за нас. Например - ако за нас социалният статус е важен, тогава може би ще преследваме цел да се издигаме в корпоративната структура, ще търсим работа в големи компании и ще заемаме мениджърски позиции. Ако за нас е важно да учим постоянно или да “сбъднем най-добрата версия на себе си”, тогава може би ще търсим възможности да излезем от комфортната си зона, ще приемем работа в не толкова “престижна” компания или пък в нова функция, в която нямаме толкова познания.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Струва ми се, че всеки има едно работно място (често хората го наричат “школата”), където е срещнал най-високите изисквания, най-структурираните процеси, най-добрите професионалисти, и което е оставило най-трайна следа в начина, по който организира работа си. Не мисля, че задължително е първото, а по-скоро - най-конструктивно различното от всички останали. Относно работните навици - граденето им сякаш започва много по-назад във времето, още преди да ги възприемаме за “работни”.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя опит са били два типа - първите са събитие, човек или идея, които са били безкрайно вдъхновяващи и са успели да “запалят” някаква мечта и да зададат посока. Вторите за мен са били хора (учители или мениджъри), които са успявали да ме предизвикват, да слагат летвата високо и да ми показват собствения ми потенциал, когато може би аз не съм вярвала в него. Когато и двата фактора се синхронизират, се получават и значимите успехи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Разбира се, най-полезният ни ход след допусната грешка е да се обърнем назад и да си извадим изводите. Често изпускаме обаче първата стъпка от този процес, а именно да си напомним, че е ок да грешим и да видим по-голямата картина, въпреки вече допусната грешка. Много често егото ни се старае да “нарисува картина”, която му е по-лесна за възприемане, в резултат - обвиняваме другите, обстоятелства или просто оставаме на повърхността на проблема. Когато тръгваме от позицията на “Ок. това беше грешка, но не е края на света”, вече сме много по-склонни да видим нещата обективно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бих отличила предприемчивост и постоянство. Всички сме изключително забързани и заети и когато някой умее да движи процесите сам, сваля огромен товар от мениджъра си и веднага прави впечатление. От друга страна постоянството е необходимият фактор, за да се изгради доверие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В семейството се създават голяма част от ценностите и навиците ни, така че със сигурност оказват огромно влияние върху личността, а оттам и върху кариерата. Относно съветите - в маркетинга спазваме едно важно правило, когато тестваме продукт или концепция и то е да се допитваме само до хора в таргет групата ни. Със съветите, мисля, е същото - трябва да знаем на кого кой въпрос да зададем - никой не трябва да е авторитет за всяка област.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Вярвам в теорията, че във всеки един момент ние се намираме “на медианата” на нашия социален кръг, т.е. винаги има хора “над нас” - с повече знания, опит, ресурси, социален статус, но и точно толкова хора “под нас”. Средата е изключително определяща в коя посока ще вървим и ние. Не трябва да подценяваме и възможността ние да влияем на средата си и съответно нашият прогрес да помага и на хората около нас.
Харесвам и мисълта, че ако си най-умният човек в стаята, е време да смениш стаята…
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не съм сигурна колко ясни трябва да са границите между личен и професионален живот, защото често, когато обичаш работата си, те се преплитат и това може и да не тежи. За постигането на баланс при мен работещата формула е да имам яснота за приоритетите си във всеки един момент - за тази седмица, за този месец, тази година. Нормално е в един момент да имаш един фокус и да му дадеш цялата си енергия, а след това - да обърнеш внимание на нещо друго и то да е приоритет.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Човек трябва да се предизвиква и да опитва нови неща, а докато си млад сякаш и грешките са ти по-лесно простени. В този смисъл, аз подкрепям с две ръце хоризонталното развитие - винаги ще бъдем по-добри експерти в дадена област, ако знаем какво се случва и извън нея.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Имай смела визия за това къде искаш да стигнеш и прави изборите си на база това кой път ще ти даде нов опит, който би ти бил полезен един ден, когато си стигнал целта си.
