Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Забравете за план „Б“ и фокусирайте енергията си за реализация на план „А“, споделя Кристин Коен, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Кристин Коен и съм собственик и изпълнителен директор на "Трейшън Инвест" ЕАД, лицензирана компания за управление на инвестиции. Имам близо 20 годишен опит в областта на финансовия сектор, с фокус към продажбата на инвестиционни продукти, структуриране и управление на индивидуални портфейли и създаване на нови инвестиционни решения. Била съм член на Управителния съвет на Райфайзен Асет Мениджмънт, както и изпълнителен директор и член на борда на директорите в други небанкови финансови институции.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя много рано - на 18 години, веднага след завършване на гимназията. Първата ми работа беше в БНТ като репортер към Дирекция „Новини и актуални предавания“ и първият ми хонорар беше 108 лв. за 7 минутен репортаж, още си пазя разписката. Паралелно с това се грижих за три деца и работех като симултанен преводач от немски език за бизнес срещи и преговори. Реално кариерното ми развитие в банковия и финансовия сектор започна през 2004 г. когато бях на 21 години, като стажант в Пощенска Банка. На 23 години вече отговарях за новосъздадения отдел за обслужване на клонова мрежа с екип от пет човека.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че е голямо предимство, ако имаме стратегия за кариерното си развитие още в началото, но и без нея бих казала, че една мечта стига. Когато бях на 7 години знаех, че искам да работя в банка и дори само тази концептуална идея беше достатъчна да ми помогне да планирам следващите стъпки, които трябва да предприема, за да я постигна. Първата стъпка беше гимназия с финансов и икономически фокус- завърших Национално Финансова стопанска гимназия, със специалност икономист-счетоводител-мениджър, продължих висшето си образование в УНСС до момента, когато започнах стажа си в Пощенска банка. Дотогава нямах никаква представа в кой сегмент от банкирането искам да се развивам, но имах късмета да попадна на уникални ментори сред мениджърския екип, които за няколко месеца ми помогнаха да изчистя визията и стратегията си за кариера.
За мен стратегията осигурява фокус и мотивация, като едновременно ми помогна да си поставям ясни цели, което е ключово за една успешна и удовлетворяваща кариера.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Когато си млад и без опит, всяка работна среда и екип влияят върху изграждането на работните навици. Първото ми работно място имаше огромно влияние върху кариерните ми навици. Работата като репортер в БНТ ме научи на отговорност, дисциплина, управление на времето, добра комуникация и работа в екип. Тези умения много ми помогнаха в банковия сектор и ми помагат и до днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Когато започнах кариерата си в банковия сектор, имах късмета и възможността да се уча от истински лидери в банковата сфера, така наречената „стара “ генерация банкери. Бях много впечатлена, когато член на управителен съвет на банката и директор „Банкиране на дребно“ всяка седмица организираше работни срещи със стажантите и си водеше записки, докато получава обратна връзка от всеки от нас. Този пример беше истинско вдъхновение за мен, защото без да изисква, този човек успя да ни мотивира да дадем максимума от себе си и да поемем отговорност за работата си. В първия ми работен ден имах лична среща с него, на която той ми каза, че след като е прочел CV-то ми, не смята, че отдел „Корпоративно банкиране“е подходящ за моя стаж. Както споделих, на 21 години нямах ясна визия за развитието си в банката и бях посочила отдел „Корпоративно банкиране“, защото ми звучеше престижно. 😊 Той ми даде възможност за три месеца да се ротирам между три отдела и сама да преценя къде е моето място. Неговата препоръка беше за отдел „Продажби“, което и до днес е най-доброто място за мен. Този човек остави най-голям отпечатък в кариерата ми и досега се опитвам да следвам неговия пример. Разбира се, за 20 години съм работила и с много мениджъри, чиито пример не искам да следвам. Споменът за този истински лидер даде началото и на концепцията ми за Трейшън Инвест и желанието ми да създам компания, която гради своята репутация на база доверие, добри практики в бизнеса и етично поведение.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен всяка грешка съдържа ценен урок и възможност за израстване, обикновено първо търся начин за корекция и минимизиране на негативните последствия и на следващ етап анализирам ситуацията и правя всичко възможно да избегна подобни грешки в бъдеще.
В кариерата си съм наблюдавала много и различни реакции, повечето емоционални. Емоциите са присъщи на хората, но в работната среда не препоръчвам чувствата да вземат превес над разума. Това може да има деструктивно отражение върху мотивацията на хората и динамиката в екипа. Подобни прояви от страна на лидера демонстрират основно липса на самоконтрол, което със сигурност не е част от мениджърските качества, които ценя.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
По мое наблюдение, хората, които израстват бързо в кариерата, имат силна мотивация, ясни цели, притежават способност да се адаптират, и са готови да поемат инициативата заедно с отговорността. Уменията да се адаптацираме бързо към промените, да не се страхуваме от нови предизвикателства и да демонстрираме силна работна етика имат ключова роля в бързото кариерно развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен семейството винаги е било източник на емоционална подкрепа, мотивация и различна гледна точка, които са особено важни в трудни моменти. Възпитанието ми, заедно с моралните и етични ценности, са също толкова значими за кариерния ми успех, както и професионалната ми експертност. Заова съм благодарна основно на родителите си. Вярвам, че трябва да се вслушваме в родителите си, защото те имат повече опит, но също така техен основен инстинкт е да ни предпазват от рискови решения и ситуации. Добре е да слушаме, но умерено, с известна доза критично мислене, и да не забравяме да следваме собствената си интуиция и цели. В крайна сметка взимаме решения, за които носим лична отговорност и които отразяват нашите лични стремежи и интереси.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са моето разширено семейство, винаги до мен, готови да ме подкрепят и мотивират или бързо да ме приземят. Често се допитвам до тяхната обективна оценка и съвет, защото знам, че ще получа цялата истина, в неподправен вариант, дори и да не искам да я чуя или за момент да ме заболи. Подкрепата на приятелите ми е била решаваща за успехите, които съм постигала. Те са винаги до мен, за да ми напомнят да не се предавам или да не се взимам прекалено на сериозно.
Намирам много истина в твърдението: „Приятел е този, който знае всичко за теб и все още те обича“. 😊
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Честно казано, за мен постигането на баланс между личния и професионалния живот е само мит, особено когато стартираш собствена компания, а вкъщи те чакат бебе и тийнейджър, търсещи внимание, нещо като да жонглираш с горящи факли – безспорно е предизвикателство.
Мисля, че балансът много зависи от различните етапи на кариерното ни развитие. В началото на кариерата си бях основно фокусирана върху изграждането на добро име и професионална репутация. След това имах период с повече фокус и внимание към семейния живот. Сега отново се налага да поставям работата на първо място до известна степен, особено когато имам важни проекти, задачи или срокове. На този етап балансът между работа и семейство просто не работи в моя полза. През повечето време се опитвам да намирам забавната страна в ежедневния хаос в графика ми, но понякога единственото, което мога да направя, е да се усмихна и да продължа напред. Все повече осъзнавам, че перфектният баланс не е статичен – той се променя според обстоятелствата, най-важното е да мога да се адаптирам бързо.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
От моя опит мога да кажа, че във възрастта 20-35 години най-добре е да се започне с хоризонтално развитие, защото един млад човек не винаги има ясна идея за кариерата си. Работата в различни отдели или компании може да осигури по-широк поглед върху дейността на компанията, да натрупа умения и опит в различни области, които осигуряват по-голяма гъвкавост и адаптивност в бъдеще. Започнах кариерата си с хоризонтално развитие, като смених общо четири длъжности в различни отдели за три години, натрупвах разнообразни умения и опит, които ми помогнаха в професионален план. Може би най-ценното за мен беше, че тази хоризонтална ротация ми помогна да открия моя професионален път и да взема решение за бъдещето си кариерно развитие по вертикалата структура на компанията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който получих, беше „да забравя за план Б“ и да фокусирам енергията си за реализацията на план А. Дори само мисълта за резервен план автоматично намалява шанса за успех, защото ни създава комфорта да не даваме 100% от себе си за реализацията на първоначалния ни план. Същия съвет бих дал и аз: „Работете без резервен план и без опция за отстъпление, правилната посока е само една, всичко останало е компромис, който винаги има цена.“ Бъдете смели и не се страхувайте да поемате рискове. Големите възможности често се крият зад предизвикателствата, а готовността да ги приемем може да доведе до успех и лично израстване.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
