Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Казват, че енергията следва вниманието. Това е моята формула. Със сигурност отнема повече време, но ще си струва.“, споделя Адриана Гюзелева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Адриана Гюзелева, родена съм в София в семейството на Анна Мария Гюзелева и Никола Гюзелев. Живяла съм почти 25 години в Италия, израснала в артистична, бохемска среда на интернационални артисти. Завършила съм френски лицей в Рим, записвам 2 години политически науки, но разбирам, че не е моето и се премествам към романска филология, която завършвам. Премествам се в София и специализирам в НБУ в Семиотика и реклама. Намирам своя път и муза в храната и виното. Занимавам се с кулинарни истории и приключения от 10 години вече, готвя за удоволствие с целта да създавам усещания, спомени и удоволствие за мен и за хората около мен. Създавам блога In Food Veritas през 2015, организирам кулинарни и културни събития, част от екипа на Mediamixx Festival от 2016 до 2018 в Солун, част от екипа на “Бързо, Лесно, Вкусно” по БНТ през 2019 и 2020. През 2019 заедно с Мина Кайе, създаваме Concept Urban District, концептуално пространство за модерен градски дизайн, pop-up space за съвременна българска мода, култура и вино, градска зона за срещи, дегустации и споделяне. От 2019 инициирам и провеждам в София ежегодното събитие “Bourdain day”, част от дните посветени на Anthony Bourdain. От 2024 започвам авторските си кулинарни събития “Срещи на сетивата около масата”, в които се развихрям в кухнята чрез тематични вечери.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Вероятно е било около 16-17 годишна, в няколко различни филмови продукции, като актриса, след това също така и зад камера в продуцентска къща, като асистент продуцент. По същото време между 19 и 21 годишна работех в бутика на Gucci в Рим на централната улица Via Condotti.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вероятно ако искаме да следваме определено кариерно развитие, е препоръчително да имаме приблизително точна стратегия. Но когато израстваш в артистична среда, и си закърмен с такива енергии и виждания за живота, с коренно различна динамика от корпоративния свят, тогава нещата не следват един сценарий. За моята лична история, бих могла да кажа, че ми отне време, и работа в различни сфери и поприща, проби и грешки, за да разбера и намеря своята ниша и своя път. Съответно да се отърся от всичко ненужно, което е било наслоено от семейство и общество, под формата на очаквания, на погрешни разбирания, страхове и синтетично изградени виждания за живота. В крайна сметка, когато разчистиш себе си и пътя, когато си поставиш няколко цели и събереш повечето парчета от пъзела, своя собствен такъв, вече можеш да започнеш да изграждаш някаква форма на стратегия. Стъпки или стъпала, по които да вървиш. Със сигурност е нужна визия, сърце, ентусиазъм и желание да оставиш някаква следа, да е нещо, което да ти доставя радост и което обичаш, да правиш това, в което си добър, да доставяш радост на другите, да е в полза, било то и на един човек, и разбира се да има финансова отплата от това. Казват, че енергията следва вниманието. Това е моята формула. Със сигурност отнема повече време, но ще си струва.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Тук отново ще кажа, че много зависи по какъв път вървиш и каква ти е целта, и дали тя ти е ясна от по-ранна възраст, или се оформя с времето. Аз съм много благодарна на всяка една работа, с която съм се захващала, в различните сфери, от киното, през модата, от политическо-институционалната сфера, до провеждането на големи събития, медийни среди, ресторанти, телевизия, търговска дейност и пр. Всички тези работни поприща са ми дали много от към контакти, опит, разширен мироглед, и влиянието им е неопровержимо. Със сигурност е строго индивидуално.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Много често, поне при мен, се е случвало в последствие да осъзнавам, как дадени събития и хора, са ми повлияли в израстването, а други бих казала, съвсем откровено, са оставили негативен отпечатък. Но всяко нещо си идва със смисъл и с урок. Научих се много от безброй хора, последната година ми е на разчет и на осъзнаване на пътя ми до тук, и смея да кажа с благодарност, че на много хора “дължа” голяма част от здравомислието си, което е минало през доста сътресения, през наивитет, през грешни оценки, през предоверяване, през изучаване на пространството и човешкото естество. Доста философско го съчиних, но е така за мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Сега вече мога да кажа, че най-правилната реакция е да се осъзнае, че сме допуснали грешка, да го отчетем ясно, да го приемем, тоест да смирим егото ни, да спрем за миг и да наблюдаваме. Ако има други хора замесени, които са “пострадали” от нашата грешка, да изразим ясно своето извинение, без много обяснения и оправдания. Общо взето да поемем цялостна отговорност за постъпката.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бърза мисъл, гъвкавост, готовност и желание да се надграждат и учат непрестанно. Да не си придават важност и тежест. Защото винаги има накъде още. Да не се чувстват, че са стигнали. Емпатия, усещане за другия и поставяне на ясни граници и себеизразяване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук няма еднозначен отговор според мен, много е индивидуално. Много зависи дали следваш същата кариера на родителите си, колко те са властни, какъв отпечатък имат върху теб още от малък, какви са динамиките в семейството. Едно здраво семейство би трябвало да оставя съвсем свободно да се развиват децата, да ги напътстват, ако това им е в областта и в способностите, и от своя страна децата да гледат на съветите с обективна лупа, да съпоставят своите усещания и виждания, и да ги форматират според времената, които много бързо се менят и дадени области се развиват изключително бързо. За мен няма една формула, нито наръчник.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Тук също би могло да бъде доста дълга тема, която да се разгърне в много страници. Важно е с кого се обграждаш в различните етапи на живота, някои хора си отиват, напускат общата линия на живот, защото почваме да се развиваме по различни начини и с различни скорости. Срещаш нови приятелства, нови спътници. Винаги е добре да сме с отворени уши и сърце, да споделяме, да знаем, че имаме опора и че можем да чуем освен това и градивна критика или притеснение от страна на истински близки приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може и да има? Може би е в темата на поставяне на граници като цяло. Да цениш себе си, да си отдаваш уважението, което би искал да имаш и от другите. Да си даваш нужните неща. Имаше една рецепта - 8,8,8. Осем часа спане/почивка, осем часа работа, осем часа лично време за себе си, приятели и семейство. Може би това звучи доста реалистично и всеки би могъл да го постигне. Някой беше казал, че времето е единствения ресурс еднакъв за всеки, от нас зависи как ще го оползотворим. Разбира се, ако го разбираме в понятието “24 часа”.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вероятно хоризонтално би било препоръчително, защото това са годините, особено 20-те, в които човек се опознава все още, полага много основи на човешко, ментално, емоционално и социално ниво. След което вече би могъл да прави по-дръзки стъпки. Но отново, и тук, ще добавя, че е строго индивидуално и е много хубаво да имаме опорни точки и личности, от които да се вдъхновяваме, но удовлетворението и успехите идват най-вече когато следваме индивидуалния ни, именно, път и сценарий.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Бъди себе си, всички други вече са заети.“, Оскар Уайлд
