Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Търсенето и придобиването на нови знания, умения и постоянно развитие не бива да приключват, дори тогава, когато сме стигнали най-високото ниво в кариерното си развитие. Напротив, тогава постоянното усъвършенстване е още по-необходимо.“, споделя Деница Костадинова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Деница Костадинова и от 20 години работя в сферите маркетинг, събитиен мениджмънт и комуникации в различни индустрии. През последните 13 години съм в сектора на недвижимите имоти. В момента оглавявам маркетинг и комуникационната дейност на AG Capital, инвестиционна група от компании за недвижими имоти, която развива проекти в България, Полша и Румъния.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа едва, след като завърших юридическото си образование. От позицията на времето отчитам това за минус въпреки, че бързо успях да наваксам. Първата ми работа беше главен юрисконсулт в държавната администрация, когато от студентската банка бях поставена директно високо в йерархията на организацията. Оказа се голямо предизвикателство, защото бях ръководител на хора на възрастта на родителите ми и с дългогодишен трудов стаж. Това беше първият ми сериозен житейски урок, който ме научи от много млада да съм гъвкава в комуникацията си с хора на различни нива и възрасти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Това е базирано изцяло на моя личен опит, защото при мен кариерното развитие премина през редица обрати и от юрист/сферата, в която мислех, че ще градя кариера/, се пренасочих към съвсем различна.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо, независимо на каква възраст се случва, защото това е първото място, на което попадаме като възрастни с цялата произтичаща отговорност. Налага се да спазваме правила, да следваме организационна структура, дори работно време. Нещо повече, бих казала, че първата месторабота може да определи посоката на кариерното ни развитие като цяло. Самата аз съм пример за това, защото именно там взех решение да тръгна по съвсем различен път.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Слагам хората преди събитията, защото хората работим с хора и винаги всичко е лично. Бих ги разделила на две групи: тези, които са отрицателен пример и тези, които са ме вдъхновявали и продължават да го правят. Лошият опит също е опит и той в никакъв случай не е за подценяване. Най-малкото, при анализ разбираш какъв не би искал да бъдеш като мениджър, колега, подчинен в различните етапи на кариерното си развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Водя се от максимата: “Mistakes are proof that we are trying.”, но с уговорката че опитите не бива да са безкрайно много. На първо място да не позволяваме грешката да ни смачка и обезкуражи, нито да обвиняваме други хора за случилото се. След това моята препоръка е да анализираме ситуацията от всички страни, гледни точки, трезво и с минимално емоции. Така съставяме ясна картина на това какво и как се е случило, осмисляме и в следваща ситуация сме по-подготвени за предизвикателствата.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие често е въпрос и на шанс, не само на личностни качества. Голямо значение има индустрията, икономическото състояние и моментната ситуация на пазара. Качествата несъмнено са важни и те са про-активност, умение за работа в екип, гъвкавост и адаптивност. За мен ключови обаче са уважението към хората, емпатията и способността да запазиш човешкия подход, независимо колко бързо растеш в кариерата и какви постижения имаш. Както казах и по-горе, всеки бизнес е people’s бизнес и без отношение, няма устойчиво развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Безспорно ролята на семейството е огромна и то не само при избора на кариера. Семейната среда ни формира като възпитание, личности и ни дава посоката. В миналото, струва ми се, моето поколение повече се вслушваше в насоките на родителите. Днес, младите хора са все повече наясно какво искат и какво не искат да правят. Моето „младо аз“ искрено им се възхищава.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да определят средата, по-рядко кариерното развитие. Но средата от своя страна би могла да е добър мотиватор за личностно развитие, стига хората, с които се заобикаляме да са будни, амбициозни, търсещи и споделящи. Тук разбира се уговорката е средата да е добра, доколкото това може да бъде дефинирано.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не знам дали аз мога да дам такава рецепта, защото никога не съм била човек, който рязко „дърпа щепсела“ след края на работното време, в почивните дни или по време на отпуска. Опитвам се да запазвам здравословен баланс и мисля, че успявам. Разковничето за мен е истински да си харесваш работата, а и имам късмет, защото колегите и мениджърите никога не са злоупотребявали, напротив винаги са проявявали уважение към личния ми живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е много индивидуално, зависи от човека, неговата нагласа, степен на подготвеност да поема отговорностите, които неизменно са повече, когато кариерното развитие е вертикално. Зависи и от компанията, в която се развива, нейната структура и начин на работа.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Lifelong learning е съветът, който получих и предавам нататък. Търсенето и придобиването на нови знания, умения и постоянно развитие не бива да приключват, дори тогава, когато сме стигнали най-високото ниво в кариерното си развитие. Напротив, тогава постоянното усъвършенстване е още по-необходимо.
