Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Благой Момчилов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Истинските приятели остават с теб в най-тъмната част на пътя. Дават ти ценни съвети как да продължиш до светлината. До резултата. До успеха. Сам си за никъде!“, споделя Биляна Гавазова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Зад името Биляна Гавазова и новия ми личен бранд bilyanagavazova.bg стоят над 20 години опит в най-рейтинговите медии у нас. Като журналист моята мисия е да създавам съдържание, което оставя отпечатък, защото всеки бранд има нужда от видимост.
Неслучайно слоганът е “Комуникацията, която променя играта” и ще ви дам една различна гледна точка - бизнесът е игра, но на стратегии и умни ходове. Вярвам, че успехът идва при най-постоянните и съм готова за този дълъг път.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя в много ранна възраст, още на 18-19 години, за да мога да казвам “искам”, за да мога да получавам, за да имам смелостта да мечтая и да сбъдвам. За да знам каква е стойността на парите.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Никога не съм работила с мисълта за стратегия, а с мисълта за постигнат резултат. Най-важният момент в кариерното развитие на един човек, според мен, е изминатият път. Именно по пътя израстваш и изграждаш онзи характер, който те прави устойчив и успешен. Провалите водят до най-големите и решителни крачки. Каляват.
Моят съвет е - не се страхувайте от грешки, но в същото време планирайте и поставяйте ясни цели.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като детска люлка - засилваш се, усещаш свободата и енергията на собствената си инерция, подхранваш апетита си да вдигнеш люлката по-високо и по-високо. Да виждаш облаците по-ясно.
Обикновено първото работно място е само за вдъхновение или за тежко приземяване - зависи в какви дози ти е давано наготово.
Кариерните навици се оформят на по-късен етап. Те идват с опита, знанията и стремежа за развитие и собствено усъвършенстване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е много интересен въпрос, защото отговорът е силно свързан с емоционалната зрялост и интелигентност на един човек. Обикновено хората, които виждат потенциал в нас, са тези, които дават криле. От друга страна обаче, тези със съмненията, които често подценяват - са силен стимул да вдигнеш люлката още по-високо. Да докажеш, че имаш не само смелостта, но и уменията да летиш.
Събитията, които оставят най-голям отпечатък са тези, които са стрували най-много в чисто човешки план, но в крайна сметка са довели до нов хоризонт. Понякога малките стъпки са най-ценни, защото именно те учат на постоянство и търпение в професията.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата и най-важна стъпка е да си признаеш грешката. Много от нас се изкушават да прехвърлят вина, да правят спорни маневри за измъкване от ситуацията. Буквално залъгваме себе си и започваме активно да търсим верификация и потвърждение от близки хора и приятели. Т. е попадаш в капана на илюзията, че си съвършен и неразбран.
Умните хора виждат “стъпала” в грешките, възможност да се развиват много по-бързо и качествено в кариерата.
"Най-големите уроци в живота се научават от грешките, а не от успехите."
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Определено това са гъвкавост и адаптивност. Много ценни качества за кариерно развитие. В този толкова динамичен свят на смели бизнес решения трябва да можеш да спираш внезапно и в същото време да ускоряваш бързо. Но бързото кариерно развитие не трябва да е цел, защото пак ще кажа - пътят е много важен. Всяка стъпка, всяко огъване на крака, всяко падане дори. И да, има “маратонци”, които са по-издръжливи и затова финишират сред първите.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Когато едновременно си в обувките на родителя и на детето става доста забавно. Казваш на детето - “хубаво е да ме слушаш, аз съм с по-голям опит”. А на твоите родители със замах отвръщаш - “остави ме да правя своите грешки, не ми се бъркай”.
В моя кариерен път съм взимала смели решения, които не съм обсъждала със семейството си, за да не ги тревожа. За да ги предпазя.
Но в най-трудните си моменти съм била в прегръдките на баща си, а сега и на моето момче.
Семейството е най-сигурният пристан за едно изморено момиче в края на работния ден. Слушам съветите на близките си хора, но се пазя от липса на обективност и голяма доза пристрастност. Кариерният път изисква преди всичко честност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Голямото предизвикателство е да отсееш истинските приятели. Да откриеш тези, които празнуват по-шумно от теб самия дори постигнатите твои успехи.
Те са онази опора, която изправя.
Онзи критичен поглед, който приземява.
Онази сила, която вдъхновява.
Истинските остават с теб в най-тъмната част на пътя. Дават ти ценни съвети как да продължиш до светлината. До резултата. До успеха.
Сам си за никъде!
Има ли рецепта за откриване на баланс и поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?
Има рецепти за хляб, тук имаш нужда от жонгльорски умения / смее се /. Пълният баланс е илюзия, везната не може да бъде абсолютно равна, но със сигурност тежестите трябва да се сменят динамично.
Изкуството на това да балансираш в личен и професионален план е да умееш да казваш “не” в работата.
След 8 години, в които съм ставала в 4:30 часа за сутрешния блок на bTV, мога да кажа, че най-силният ми коз е безрезервната любов на мъжа ми.
Границите са необходими, но в частния бизнес е много по-трудно да ги дефинираш.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Чудесен въпрос - лично за мен водещ критерий са способностите на човека. Има млади и силно подготвени хора, които вървят по вертикалната ос в тази възраст доста успешно. Благодарна съм за тези примери по пътя си, защото са силно вдъхновяващи.
В най-скучния вариант хоризонталното развитие изглежда съвсем логично за подрастващ талант. И то е задължително за много нива в кариерното развитие. Не бива да пропускаме важни стъпки, но скоростта е въпрос на индивидуален подход и издръжливост.
На 26 години бях главен редактор на три регионални станции на Дарик радио - в Шумен, Разград и Търговище. Дълбокото учи най-добре.
Най-ценният получен кариерен съвет и този, който Вие бихте дали е?
Да не се предаваш!
И още нещо от мен.
Не е важно какъв искаш да станеш ти, по-важно е да разбереш за какво те бива и какво можеш да правиш най-добре.
Успех!
