703

Ако не харесвате работата си, просто я сменете

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Има незаменими хора. Пазете ги! Веднъж загубени, те никога няма да се върнат при Вас при никакви условия.“, споделя Александър Алексиев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Казвам се Александър Алексиев и от 27 години работя предимно в сферата на туризма като може да се каже, че съм бил в различни направления и на различни позиции и в хотел, и в туристическа агенция и туроператор и в транспортна фирма, и като екскурзовод и като организатор на събития, концерти и допълнителни услуги. Мисля, че съм успял да видя тази индустрия и бранш от всички различни гледни точки и да получа нужните знания и опит, за да работя като професионалист и експерт. Пътуването и сбъдването на мечти в различни дестинации си остава най-якото преживяване в тази професия. В началото на месеца започнах работа за Hotelspoint, B2B хотелски wholesaler и се надявам да успея да покажа тази добра услуга и продукт на всички заинтересовани туристически агенции и туроператори в България.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Мисля, че бях на 16-17 години, когато започнах като радиоводещ в  общинското радио Пазарджик, където водих предаване с моя съученичка всяка седмица в продължение на една година, но едва след това в друго частно радио „Оберон“ в Пазарджик получих и първото си възнаграждение, с което си купих Walkman Sony. Преди това обаче продавах полски тетрадки на сгъваема масичка пред училище и също изкарах нелоши средства за лятото. Но тогава работех за себе си, а не за друг. Иначе като студент втори курс в Софийски университет започнах първата си туристическа работа в „Географски свят“ през 1997 година като туристически гид и организатор туризъм.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Стратегията не е панацея, а мен лично ме е водило едно чувство, дали това е точното място, където мога да се развия и да науча повече и да имам пълен картбланш, за да покажа най-доброто, на което съм способен. Зная доста стратегии, които на теория работят, но практиката им разказва играта и в добър и лош смисъл.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Има ключово значение, но според мен не е нужно да е първото. За мен лично моето шесто работно място в туризма се оказа превратна точка, която показа, че мога да раста и в самата компания като позиции и заплащане. Иначе възпитанието и трудолюбието не се учат на работа или в училище и университет, а още в ранна детска възраст в семейството. Перспективата на самия човек определя навиците му и ако той е широко скроен и вижда развитието, може да бъде много полезен за своето работно място.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Проблемните ситуации и конфликтите. Те могат да ни покажат, че е важно да търсим решение на проблема, а не кой е виновен. Критичните моменти каляват духа и волята на работещия и го вадят от монотонното ежедневие. А хората, които са оставили отпечатък лично при мен са лидерите, които са ми давали поле за изява и свобода на действие.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Да не реагира на момента и да не търси реваншизъм, а да търси решение на проблема и успокояване на страстите. Всички сме хора и всички правим грешки и те ни помагат да се учим, за да избегнем същите в развитието си. Баща ми имаше една приказка, която илюстрира тази ситуация: „ Ако по пътя за вкъщи се спънеш в камък, запомни го, но ако следващият път отново се спънеш в същия камък, то ти не си научил нищо и си глупак!“

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Разбиране, приспособяване (искам да избягам от модерната дума гъвкавост), вникване в детайлите, трудолюбие, любов към професията, постоянство, устойчивост и човечност. Бизнесът се прави с хора, а не с роботи.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Ако следвах съвета на майка ми, още щях да работя в една и съща компания за същите пари. Родителите ни мислят доброто, но сме различни поколения и ако няма предизвикателство и не сменяш работа, няма как да научиш нови неща и да получиш повече възможности за развитие. Основната роля на родителите е да възпитат децата си на уважение към хората и на трудолюбие.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите са стъпалата на стълбата, която катериш, за да растеш кариерно. Те са били до мен в трудните моменти и са ми давали безценни съвети, виждайки нещата отстрани и помагайки ми финансово и с контакти. Тук е момента да им благодаря.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Аз не харесвам максимата: „Нищо лично. Просто бизнес.“ Личното отношение си личи, когато не е престорено и корпоративно и когато мейлът в пощата ни не се надява да ни намира в добро здраве и настроение. Клишетата за жалост са ни завладяли и понякога им робуваме от страх какво ще кажат другите. Ще дам пример. На почивка със семейството ми на хотел, аз бих получил нужната за мен работна информация за мястото за настаняване вместо да кажа, че сега съм на почивка и ще дойда друг път в командировка, за да разбера повече за него. Трябва да се използват всички моменти без това да пречи на свободното време и на близките ни. Докторите нямат тази електронна рецепта и всеки сам трябва да открие баланса, защото когато жертваш и отпуска и лично време и средства, за да работиш, не е никак добре.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Аз съм на 46, но когато бях в тази възрастова рамка се вълнувах от вертикала, но сега подкрепям хоризонтала. Въпрос на гледна точка, опит и усещане е това развитие.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Има незаменими хора. Пазете ги! Веднъж загубени, те никога няма да се върнат при Вас при никакви условия. Моят съвет е да не гледате назад и да не се връщате да работите отново за една и съща компания. И ако не харесвате работата си, сменете я, вместо да се оплаквате на колегите и приятелите. Имаме един живот и много възможности за работа.

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com