Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Гъвкавост на мозъка е умение, за което не се говори много, но смятам, че успешните хора притежават без да подозират – това е умението да си адаптивен, гъвкав и да се учиш по-бързо от своите конкуренти.“, споделя Нора Бекярова-Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Пътешественик, търсач на силни усещания и нови предизвикателства, в търсене на баланса работа-личен живот – това съм аз - Нора Бекярова-Василева. В момента съм част от екипа на CATRO България в ролята на HR консултант. Щастлива съм, че позицията успява да ме предизвиква и да отговори на всестранните ми интереси, свързани с подбор, личностно развитие, водене на обучения за лидери, social media marketing, дизайн, работа по социални проекти, event management и още много други.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Дълго време бях „пазена“ от родителите ми да не започвам работа, за да се насладя на безгрижния живот. Първата си платена работа започнах чак на 20 години като рецепционист в един хотел на морето. Още тогава разбрах, че работата с хора ми носи удовлетворение и съм добра в това.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че преди да стигнем момента за стратегия, е хубаво да се „полутаме“ малко. Да опитаме от това и онова, за да имаме по-ясна посока. След това е важно да начертаем пътека, която да ни помага, когато се изгубим по пътя.
Пътеката може да променя посоката през годините, но е важно да имаме направление и ясна цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно! Независимо дали първата работа е стажантска или сезонна, в банка или в ресторант, има основни труднви навици, които са общовалидни – работа в екип, спазване на обещания/срокове, комуникация с партньори.
Смятам, че и ролята на първия ни пряк ръководител е ключова като пример за комуникация в професионална среда и за изграждането ни като екипен играч.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място, това са родителите и близките ни. До определена възраст те могат да окажат значително влияние върху решенията, които взимаме, и начина, по който възприемаме света. Не малко хора под тяхно влияние избират кариерите си и години по-късно осъзнават, че това не е тяхното призвание.
На второ място, бих казала колегите и по-конкретно преките ни ръководители. Те имат силата както да ни вдъхновят да вървим по техния път и дори да ги надскочим, така и да ни демотивират и да се откажем от дадена професия.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Няма правилен отговор тук, споделям какъв е моят опит – може да помогне на някого. След като грешката е факт, мисля какво да направя като следващи стъпки, които биха имали минимални последствия. Действам и се стремя да не изпадам в обвинителен или оправдателен режим. Няма по-ценен урок от грешките и се старая да го ценя, разбира се, поемайки отговорност за действията си.
Като човек, който обича да премисля всичко, след като нещата са се успокоили, правя саморефлексия, анализирайки ситуацията. На база на изводите и нуждата от промяна в моето поведение/ подход/ дори начин на възприемане понякога, си съставям план за действие за следващ път. Планът обаче не струва нищо, ако не се реализира, затова се стремя да се вкарам отново в подобна ситуация, за да тренирам и да усъвършенствам себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност към бързо променящата се среда, свързана с кариерното развитие. Емоционална интелигентност, която им помага да са самоосъзнати, да рефлектират върху промените, които настъпват у тях, около тях и да реагират адекватно. Гъвкавост на мозъка е умение, за което не се говори много, но смятам, че успешните хора притежават без да подозират – това е умението да си адаптивен, гъвкав и да се учиш по-бързо от своите конкуренти.
Това, което движи тези хора обаче, е амбиция и желание за развитие. Имат един вътрешен устрем, който ги води и не им дава мира докато не успеят!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са прекрасен ресурс на знания и опит. Това са първите лидери, с които ни сблъсква животът. Те могат да бъдат нашият модел за подражание и развитие. Или обратното, антипод на нашите виждания и разбирания.
Имам късмета да имам вдъхновяващи и подкрепящи ме родители, които не са ме ограничавали в избора на професия. Баща ми винаги е казвал „Каквото решение да вземеш, ние сме тук да те подкрепим.“ И наистина е така – те са упора в тежки не само житейски, но и професионални моменти.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Моите приятели често ме провокират дали съм щастлива с това, което имам, това, което правя, и са връзката ми с реалността. Смятам, че ролята на приятелите е подкрепяща, от една страна, а от друга – именно те са тези, които чрез личния си пример ни вдъхновяват, мотириват за растеж или хората, с които би стартирал бизнес например.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако някой има, моля да я сподели! :D Поставянето на граници е цяло изкуство, на което човек се учи с времето и натрупването на житейски опит. Балансът между личен и професионален живот изглежда по различен начин във всеки един етап от личностното, професионалното и житейското ни развитие.
Всеки сам трябва да открие как изглежда за него в този момент баланса и да го търси, когато не се чувства добре в ежедневието си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че няма правилен отговор тук. Зависи от личността и какви са неговите/нейните стремежи в този период от живота. Зависи от сферата, зависи от компанията, в която работиш.
Първите години от професионалния ми живот, за мен по-важно бе хоризонталното развитие – да пробвам различни нищи от една сфера, докато намеря моето, но аз бях (и на моменти все още съм :D) неориентиран човек.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-доброто време да пробваш нови неща е сега! Ако успееш, ще имаш ценен опит. Ако се провалиш, ще имаш още по-ценен опит.
