Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не губете автентичността си, макар и да бъдете поставени в определени норми!”, споделя Вилислав Андреев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Вилислав Андреев и съм Talent Acquisition Manager в една от най-големите и бързоразвиващи се e-commerce компании в България – Ozone. Завършил съм магистратура „Управление и развитие на Човешките Ресурси“ в НБУ, а бакалавърската ми степен е свързана с друга моя страст – музиката. В последните няколко години основният ми кариерен фокус е върху подбора на персонал, като успях да натрупам опит и да се развия личностно и кариерно в едни от най-успешните български компании във финансовата и аутсорсинг индустрия, а сега и в сферата на онлайн търговията.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа, когато бях на 17. Бях в Гърция за лятната ваканция при майка ми, която тогава живееше и работеше там и реших, че искам да работя, за да си купя нов лаптоп (тогава не бяха на чак толкова достъпни цени). Въпреки че майка ми предложи да ми даде парите, аз настоях, че искам лично да си ги изкарам, и така започнах работа в една таверна като помощник-сервитьор. Буквално знаех 5 думи на гръцки и имах един ръждясал от липса на употреба английски, но пък смятам, че това ми помогна да се отпусна и да се науча да се приспособявам към непознати за мен неща бързо и лесно. Работих около месец и половина и в крайна сметка успях да си постигна целта и да си купя доста добър лаптоп.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам за абсолютно задължително човек да знае къде точно иска да стигне, макар и посоката, дори и целта, да се променят във времето. Живеем в изключително динамично време и е напълно нормално целите ни да се променят. Самите ние доста често сме поставени в ситуации, в които трябва да напаснем знанията и уменията си в бързо променящата се обстановка около нас. Така излизаме от зоната си на комфорт, черпим житейски и професионален опит, разбираме какво ни харесва и какво със сигурност не, и понякога променяме фокуса си в движение спрямо същата тази променяща се среда. Важно е да не изпадаме в застой и да има какво да ни мотивира да гоним целта си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ключово. Всяко първо нещо, пред което се изправяме в живота е предизвикателство – ново е, непознато е и често е страшно вълнуващо. Именно тези предизвикателства оставят най-траен отпечатък върху развитието ни и оформянето ни като личности. Казвам „личности“, защото професионалната среда ни изгражда не само като професионалисти, но ни помага да развием и личностните си качества и навици – да бъдем самостоятелни, самоуверени, отговорни, съобразителни, емпатични... Точно за това е от ключово значение да попаднем на ментор първата си работа, и какви съвети ще ни даде, с какво ще допринесе за развитието ни, и не на последно място – какво ще ни научи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Бих казал, че е доста индивидуално, но несъмнено най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие оставят хората, в чието лице сме срещали ментор и човек, от когото можем да учим, в някакъв етап от развитието си и са ни вдъхновили по един или друг начин. Обикновено събитията, които оставят най-траен отпечатък върху кариерното ни развитие са нашите провали, защото ни напомнят, че трябва да се учим от грешките си, да правим промени, за да не ги повтаряме и да продължаваме напред към целта, която сме си поставили. Обикновено успехът е крайният продукт от определен брой грешни стъпки, които сме направили и от които сме си взели поука.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Несъмнен факт е, че всички допускаме грешки, но без тях няма как да израснем. Моето мнение е, че първото нещо, което трябва да направим, когато допуснем такава, е да я признаем. Тя вече се е случила. След това трябва да си дадем време, да я анализираме и да поемем отговорност. Никой не е безгрешен. Най-важното е да можем да осъзнаваме грешките си, защото успехът се постига именно чрез осъзнаване и себеопознаване.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това обикновено са хора, които са целеустремени, амбициозни, проактивни, будни, с желание постоянно да черпят нови знания, „горят“ в това, което правят и разбира се, не се отказват лесно. Работата ми е свързана с постоянна комуникация с хора от различни поколения, с различен опит и интереси. Наблюденията ми са, че повечето млади хора, които тепърва прохождат професионално, тръгват с идеята, че в рамките на 6 месеца след започването си ще бъдат повишени на по-висока позиция. Не е невъзможно, разбира се, но растежа изисква отговорност и много вложена енергия, преди да можеш да береш плодовете на успехите си. За мен е много по-важно да имаш ясна визия за крайната си цел, а не с каква скорост се движиш към нея.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Със сигурност всеки родител иска най-доброто за детето си, но не винаги родителите могат да имат обективна позиция на база съвременните тенденции на пазара на труда – това, от което наистина бизнеса има нужда като специалисти. Несъмнено ценностите, които ни изграждат като личности и имат отражение и върху професионалния ни път, се изграждат в семейството, но съм на мнение, че всеки сам трябва да избира пътя си и кариерата си. Точно докато си млад е времето, когато трябва да опитваш различни неща и да грешиш, за да разбереш сам какво ти харесва да правиш и какво не. На мнение съм, че родителите трябва да ни подкрепят в изборите ни, дори да не са напълно убедени, че взимаме правилното решение. Важно е да знаеш, че имаш свобода на избора си и дори да сгрешиш, сам си избрал пътя си, отколкото да знаеш, че си длъжен да правиш нещо, което не ти носи никакво удовлетворение само, за да удовлетвориш нечии интереси.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
С годините не спираме да се променяме, което до някаква степен оказва влияние и върху кръга ни от приятели. Колкото повече порастваме, толкова повече се променят и интересите ни, което пък налага едно естествено отсяване на хората, с които вече нямаме толкова общи неща, защото и самите те се променят. Живеем в изключително динамичен свят и имаме пълната свобода да се обградим с приятели, с които до голяма степен имаме общи интереси, цели, дори близки ценности. Разбира се, общуването с такъв тип хора, оказва влияние и върху кариерата ни. Аз лично винаги съм се допитвал до приятели, които работят в моята сфера, относно казуси, с които не съм се сблъсквал или пък за съвети, относно избори, които е трябвало да правя в кариерния си път. За мен е важно да знам, че ме подкрепят, така както и аз тях. Това са хората, с които споделяме успехите, целите, трудностите и провалите си и тези, от които очакваме най-силна подкрепа и откровена обратна връзка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
На мнение съм, че няма точна рецепта за намиране на баланса. Това е нещо индивидуално, но пък изключително важно. Балансирането между личния и професионалния живот се изгражда с годините опит. Със сигурност в началото на кариерния си път е важно да бъдеш значително по-отдаден и фокусиран върху целите, които си си поставил, но вече с натрупване на повече опит ти си човекът, който трябва да реши кое ти е по-важно и кое не толкова, за да можеш наистина да балансираш между едното и другото. На мнение съм, че две от най-ключовите качества, за да може човек да успява да балансира между личния и професионалния си живот, са гъвкавост и правилно управление на времето.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Кариерното развитие е нещо индивидуално и смятам, че всеки професионалист трябва да избира начина на израстване спрямо целите, които си поставя. За мен и двата вида развитие имат своите позитиви и биха били ценни за развитието ни. В хоризонталното кариерно развитие имаш възможност да се запознаеш с различни професии и да придобиеш различни умения, които биха ти били полезни в етап, когато вече решиш да растеш вертикално, докато вертикалния растеж сам по себе си дава възможност за изкачване по кариерната стълбица, усъвършенстване на качествата, нужни за дадената професия, преследване на ясна цел и разбира се, увеличение на възнаграждението. На мнение съм, че израстването трябва да бъде балансирано. Бих дал пример със себе си. До 27-28 годишна възраст пробвах различни неща, работих на различни позиции в тотално различни индустрии, докато намеря това, което наистина ми носи удовлетворение. Успях да канализирам всички качества, които бях извлякъл от опита си до момента и да ги приложа успешно в сферата, където съм се фокусирал в момента. Така в последните години се насочих към израстване в управленската роля и усъвършенствам своите качества, които една такава роля изисква.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не губете автентичността си, макар и да бъдете поставени в определени норми! Това е отпечатъкът, който оставяме върху хората, с които се срещаме и с които работим, и това ни откроява и прави незаменими личности, не просто служители.
