Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Освен умения и усилен труд, понякога е нужна и доза късмет – точното място, правилните хора, навременната възможност.“, споделя Надежда Генова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надежда, на 26год. и градя професионалния си път на този етап като Talent Acquisition Specialist. Управлявам различни проекти и работя с бизнес клиенти от най-разнообразни индустрии. Част съм от екипа на ‘office people Bulgaria’ от самото начало на компанията при навлизането й на българския пазар преди една година. Имайки и подкрепата на водеща немска международна компания, каквато е ‘office people Holding’, заедно с колегите ми успешно полагаме основите й на местно ниво. Нашата амбиция е да преодолеем предубежденията, натрупали се в самата индустрия през годините. Мисията ни е да създадем устойчива връзка между работодатели и хора, търсещи следващата професионална стъпка за кариерното си развитие. А когато е необходимо – и да ги съветваме, познавайки пазара на труда и бързоразвиващата се икономика.
За мен е важно и много любопитно да разбера тенденциите и процесите в дълбочина в сферата, в която съм решила да се развивам. Стартирайки в сравнително малък екип, имах и все още имам възможността да опозная бизнеса отблизо - как и защо работи, с какво допринася всеки един процес за крайния резултат, да се докосна до различните звена, до отделните парченца от целия пъзел. Това беше и все още е една от основните ми цели и успявам благодарение и на хората, с които работя.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Всичко стартира, когато на 14-годишна възраст, подкрепена от родителите ми, взех решението да замина за Германия, където да продължа образованието си и спортния си път като тенисист.
Разделяйки се със спорта поради едни или други причини, започнах първата си работа на 17 години. Бях доставчик на храна с колело към голяма западно-европейска компания, а в последствие за кратко и рекламно лице на същата. Работата с колелото остави позитивни спомени и емоции в мен, поради което е една от любимите ми и до днес. Беше изключително приятна и полезна за тогавашната ми възраст. Успявах да я съчетавам с ученето и тя да не ми пречи на образованието.
Освен да даде допълнителен приход, тази работа успя да изгради в мен на много ранен етап трудова дисциплина и етика, което беше безспорно предимство за бъдещото ми кариерно развитие. Бях доста свито и срамежливо дете, но общуването с клиенти и непознати за мен хора всеки ден успя да ме отвори към тях, да ме накара да изляза от черупката си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В днешната бързоразвиваща се среда разполагаме с огромен избор от професии и възможности, които продължават да се увеличават и трансформират. Именно поради тази динамика, стратегията за кариерно развитие не е непременно стриктен план, който трябва да следваме сляпо. По-важно е да имаме ясни цели и да насочваме усилията си към тяхното постигане, като сме готови да се адаптираме и да коригираме подхода си, стратегията си, спрямо новите обстоятелства.
Един от любимите ми цитати гласи, че "животът е това, което се случва, докато си правим други планове". В този смисъл, е добре да сме отворени към промените и да използваме всеки шанс за личностно и професионално развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много е относително на какво място ще попадне човек и с каква цел. От особено значение е средата, в която работим, както и мотивацията ни за тази първа стъпка в професионалния живот. За много хора това начало е свързано предимно с осигуряването на допълнителен доход по време на обучение, но независимо от естеството на позицията основното, което можем да извлечем, е изграждането на базови умения като дисциплина, умение за работа в екип и самостоятелност. Тези качества са универсални и ни подготвят за успешна кариера във всяка област, като същевременно ни помагат да се адаптираме към различни професионални среди.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-силно влияние върху кариерното ни развитие оставят хората, които са ни подкрепили и оценили, както и тези, които са ни изправили пред предизвикателства, които сме преодолели с усилия. Точно тези предизвикателства ни изграждат като личност и професионалист. Независимо, дали са били позитивни или не, именно тези моменти оставят траен отпечатък върху нашия път. Въпреки че стойността им не винаги е очевидна на момента, с времето осъзнаваме, че те са ни направили по-устойчиви и уверени.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не винаги е лесно да реагираме правилно след грешка особено, когато се намесят емоциите. Първата и най-важна стъпка е просто да приемем, че сме сгрешили – да осъзнаем, че грешките са нормални и не са повод за прекалена самокритика. Вместо това, можем да обърнем внимание на последствията, каква изобщо е сериозността на проблема и да потърсим начини да поправим ситуацията.
Когато всичко се успокои, полезно е да погледнем назад и да помислим какво ни е довело до тази грешка, за да сме по-подготвени следващия път. Много пъти именно тези моменти се превръщат в уроци, от които трябва да се възползваме. По-добре е да опитаме, да сгрешим и да се научим, отколкото да не си дадем шанс изобщо.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен кариерното развитие е индивидуален процес, повлиян от множество фактори, и не винаги можем напълно да контролираме темпото на успеха си. Освен умения и усилен труд, понякога е нужна и доза късмет – точното място, правилните хора, навременната възможност. Хората, които успяват да напреднат бързо, обикновено се открояват с ясно формулирана цел и силна мотивация да я постигнат. Те не само разпознават възможностите, когато се появят, но и реагират бързо и решително.
Тези хора обикновено са активни и проактивни – не чакат просто шансовете да дойдат при тях, а създават такива, когато е възможно. Тяхната целенасоченост и адаптивност им позволяват да останат фокусирани и да използват максимално ресурсите около тях, което им помага да постигнат по-бързо професионалния напредък, към който се стремят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството има ключова роля не само в личностното, но и в професионалното ни развитие. Възпитанието, образованието и подкрепата, които получаваме от най-ранна възраст, оформят нашите ценности, нагласи и подход към кариерния път. Съветите на родителите могат да бъдат ценен източник на мъдрост, както и различни гледни точки, особено предвид техния житейски и професионален опит.
Въпреки това, според мен не е задължително да следваме неотлъчно всеки съвет. Полезно е да преценим обективно дали той отговаря на днешните реалности и на собствените ни цели. Родителите ни са израснали в различни времена и обстоятелства, което означава, че някои от техните препоръки може да не се приложат напълно към днешната действителност. Вслушването в съветите на близките ни хора, обаче, ни дава по-богата перспектива. Винаги може да се извлече поне нещо полезно и да ни подпомогне при взимането на определено решение.
Не смятам, че налагането на мнение или съвет е правилно, независимо дали идва от член на семейството, приятел или близък, дори и да е с добри намерения. Всеки човек е уникален и трябва да има свободата сам да поема отговорност за решенията си, да прави своя избор и да има собствено мнение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подобно на влиянието на родителите и семейството, приятелите също играят важна роля в нашето личностно и професионално развитие. Обикновено ги свързваме с моменти на разтоварване, развлечения и забавление, но близките приятели често са и хората, които ни подкрепят, съветват и ни насочват, когато срещаме трудности.
Може би една от малкото разлики, поне за мен, спрямо семейството, е, че приятелите обикновено преминават през сходни житейски етапи и ситуации едновременно с нас, което прави техните съвети и подкрепа също много ценни. В повечето случаи те споделят същите реалности и преживявания, което ги прави по-разбиращи и съпричастни към нашето положение. Именно тази емпатия ни прави и по-склонни да споделяме повече на тях, отколкото на родителите ни. Няма как това да важи за всички, разбира се, но според мен е по-често срещано.
Това важи и за кариерното ни развитие. Независимо, че приятелите ни може да са в различни професионални сфери, често можем да черпим от техния опит и гледни точки, дори без те да познават детайлите на нашата работа. Понякога именно тези свежи перспективи и обективни съвети могат да бъдат най-полезни, когато имаме нужда от различна гледна точка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше универсална рецепта, не мисля, че толкова много хора щяха да се сблъскват с този често срещан проблем. Докато не приемем, че баланс в нашия живот реално не съществува и това всъщност ни пречи, то няма как да си помогнем. Разбира се, за щастие има хора, които са успели да го открият от самото начало.
Поставянето на ясни граници между личния и професионалния живот отнема време и опит. Мое лично мнение е, че такива граници трябва да съществуват. Тези два свята са взаимосвързани, но не трябва да позволяваме едното да е за сметка на другото.
От много години става все по-често срещано хората да приоритизират повече кариерата си, успехите и финансовите възможности за сметка на личния живот. Разбира се, всеки има своите мотиви и свободата да избира как да живее, но лично аз вярвам, че има много ценни и щастливи моменти в личния живот, които пропускаме, когато поставяме работата на първо място и контраста е прекалено голям. Ако мога да отправя послание, то е хората да се опитат наистина да открият баланс между двата живота, да обръщат повече внимание на хората около тях, да отделят повече време за себе си, за своите интереси и хобита.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В по-ранния етап от развитието ни – по-скоро хоризонтално. Зависи много от интересите на хората. Не всеки желае да заеме управленска роля или по-високо поставена такава. При много хора дейностите и отговорностите, които имат на една определена позиция, е точно това, което им доставя най-много удоволствие.
При всички положения чрез хоризонталното развитие човек придобива повече опит, усъвършенства своите умения и качества. Също така, грешките на тези години се възприемат много по-лесно. В повечето случаи хората са с по-малко отговорности като например семейство, деца, разходи и др.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Трудно ми е да определея един като най-ценен, но един от най-полезните, които съм получавала, е да не спирам да любопитствам, хаха. Като много хора, до които се надявам да достигне това четиво, аз също съм едва на старта на своята кариера. Сега е най-удобния и правилен момент да учим и на теория, и на практика, да разширим мирогледа си, да опитваме нови неща, за да открием своето, където вече ще прилагаме всичко научено.
Тук не казвам, разбира се, че на по-късен етап човек вече не се учи или трудно го прави, напротив, той го прави цял живот, стига да иска.
Ако трябва да обобщя и да споделя съвет, който бих искала да дам, е да не се страхуваме да опитаме нещо ново, да поемем риска да се провалим, защото няма абсолютно нищо лошо в това. Всеки го прави и той носи промяна, опит и развитие. Това е най-добрия начин да се научим.
