Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Пламен Рашев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Следвайте интуицията си и избирайте мъдро средата, за да не се превърне тя в отрова за душата и развитието ви!“, споделя Анна Манукян, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анна Манукян, работя в областта на комуникациите над 12 години.
От 2022 година развивам своя собствена агенция - Segmento. Създаването й беше повратна точка в живота ми, защото допреди това не съм била с нагласата да бъда предприемач. Животът, обаче, е най-добрият ни учител. Предизвика ме покрай различни обстоятелства да взема това решение. Дали съм била готова? Тогава не бях убедена. Но днес знам, че това е едно от най-добрите решения, които съм взимала. Паралелно изпълних и детската си мечта. Да уча други на това, което умея. Много е вдъхновяващо!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях около 16-годишна. Помагах на родителите ми в техния бизнес. Тогава разбрах колко важни са дисциплината, отговорността и отношенията в екип. Реално, именно в този период натрупах първия си опит в работата с клиенти и продажбите.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да знаем в какво се справяме най-добре, какви са силните ни страни - това смятам за ключово. След това идва ред на въпроса: “Вдъхновява ли ме това, което правя?”. Между другото, този въпрос е мой личен компас, който ме навигира до ден днешен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Това е мястото, където имаме възможност да изградим работни навици и етика. Но дали ще е определящо точно за кариерните ни навици, зависи от самото място и от нашата собствена преценка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
При мен тези събития са свързани с един конкретен аспект. Хората. Такива, които съм припознала като “ментор”, както и такива, които са провокирали негативна емоция. Първите ме издигаха и заземяваха винаги, когато е било нужно. Устройваха ми нещо като среща с реалността. А вторите - те ме научиха на търпение.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Според мен, отношението към грешките се променя с житейския опит. Предлагам да направим паралел с реакция при падане на дете. Ако родителите настръхнат, детето ще се изплаши в много по-голяма степен. Ако пък запазят самообладание и му кажат: “Тук съм, ще мине”, то по-скоро ще се успокои бързо. Казано накратко - грешката е урок. И от нас зависи как избираме да преминем през този урок.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство - за да излизат бързо от зоната на комфорт.
Гъвкавост - за да посрещат с лекота промените и предизвикателствата.
Амбиция - за да имат “глад” да развиват себе си и средата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Голяма или малка - отново зависи от нас. Моят баща, например, се опита да ме насочи към работа във финансова институция. Когато съм го питала за причината, отговорът му беше: “Не ми се иска да носиш работата си у дома”. Неговата представа беше, че ми е нужна професия, която да ме ангажира между 9:00-17:00 часа, и край. Но аз знаех, че това не е за мен. Как да работя нещо, което не ме вдъхновява? Нещо, което не провокира грам вълнение и интерес в мен?. Тези два въпроса си зададох тогава. Клишетата са клише, защото са истина. Работата спира да бъде работа, когато ни кара да горим в това, което правим. Когато ни носи енергия, а не обратното.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя живот приятелите са едни от най-подкрепящите хора. Такива, които са давали съвети, с които невинаги съм била съгласна. Но чиито думи съм чувала и обмисляла. Правя го винаги, и независимо какво решение взимам, знам, че те са там - насреща. Както и аз за тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не вярвам в универсалните рецепти. Такива, които да следваме по шаблон. Всяка личност има свои специфични черти на характера. Прави своите избори - моментни или дългосрочни. Добри или лоши - тези избори са негови. “Правят ли ме щастлив човек тези избори?” - отговорът на този въпрос е най-важен в края на деня.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По-скоро намирам за ценно темата за “развитието”, като цяло. Плавно изкачване на стълбите - ето това е най-хубавото, което човек може да преживее. За да изгради умение да вижда всички процеси. И когато стигне върха, да разбира по-добре тези процеси, хората, както и самия бизнес.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
През годините съм получавала много ценни съвети, затова ми е трудно да откроя един.
По отклик, моят би бил: Следвайте интуицията си и избирайте мъдро средата, за да не се превърне тя в отрова за душата и развитието ви!
