Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Перспективата е все повече се говори за нови умения и приобщаване към проекти, а не толкова за конкретна позиция/ традиционната кариерна стълба.“, споделя Йоанна Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Йоанна Георгиева, мениджър ‘Подбор и работодателска марка‘ в Coca-Cola Europacific Partners. Завършила съм магистратура по "Бизнес администрация - управление на човешките ресурси" в Стопански факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Развивам се в сферата на човешките ресурси от 2009 година когато и започна моят трудов стаж, по това време в една от най-големите френски компании, опериращи в сферата на социалните придобивки и възнаграждения за служители. Благодарна съм да трупам разнообразен опит в изключително динамични браншове и организации, което допринесе за разширяване на кръгозора, опознаване на пазара и бизнес процесите. Най-голяма страст за мен остава FMCG секторът - първоначално в бирения сегмент като част от групата на "Heineken Загорка", а от 7 години съм в семейството на "Coca-Cola Europacific Partners".
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В студентските години – бях втори курс, когато съвсем случайно на скамейката в университета разбрах за възможност, която ми отвори вратите към корпоративния свят. Благодарение на езикови познания от гимназията (завърших френска паралелка в 31 СУЧЕМ в гр. София или известна още като "Бастилията"), ми бе предложена базова административна HR позиция във френската компания "Groupe Chèque Déjeuner" (понастоящем "Up Groupe"). Това беше първият ми досег с сферата на човешките ресурси – налагаше да координирам всички отпуски, болнични, служебни бележки, досиета на служителите и неочаквано пред мен се разкри доста интересен свят / по това време все още отсъстваха креативните аспекти на HR и фигурираха основно т.н ‚ТРЗ‘ дейности/.
Тъй като мениджърският екип на този етап подбираше в екипите си у нас си хора, които владееха и техния роден френски, бях в помощ при преводи, координация на събития и маркетинг активности, управление на обществени поръчки, плащания към доставчици– най-различни дейности, които ми показаха реално как оперират различните звена в една организация.
По това време беше трудно да се намери гъвкава почасова роля, каквато заех и съчетавах с лекциите, но толкова ми допадна комуникацията с хора и свикнах с цялата динамика на бранша, че на шега и майтап се натрупаха цели 5 години ценен кариерен път, за който съм изключително благодарна, че ми се случи.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да сме последователни в стъпките, които правим, да не се оставяме на течението и случайността, винаги да търсим начин да учим. Не бих подценила и търпението като ключов елемент.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място е изключително голямо – когато един младеж попадне при отговорен работодател от самото начало на трудовия си път ( за радост има все повече подобни примери), той ще има ценни ориентири на поведение от колегите си, от начина на управление на организацията и ще се стреми да достигне и поддържа качествено изпълнение занапред. Една такава среда би го мотивирала към поставяне на цели, анализ, усъвършенстване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки колега или екип би бил полезен.
Неизменен фактор за мен е динамиката и възможността човек да бъде в нови, различни ситуации / дори да не променя позицията си/- в тези моменти най-много се учи, разсъждава, поема отговорност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилно би било да се признае и винаги да се търси начин не само да се разреши даден казус, но и да не се стига в бъдеще до подобни проблеми. Разбира се фирмената култура и поощрението на диалог винаги допринася в тази насока.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Много зависи от конкретен контекст, както и личност.
Вярвам обаче, че не на всяка цена развитието трябва да се случва бързо – за мен много по-солидни знания и опит се трупат със задълбочаване в определена материя, внимание към детайла, трупане на житейски опит. При всички случаи обаче комуникацията, екипната дейност, аналитичност, точност, адаптивност са задължителни елементи от уравнението.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Независимо дали биха дали конкретни насоки за професия, при всички положения са наша подкрепа и ориентир за ценностите. Те са хората, които ни възпитават на лоялност, отношение, коректност – неизменни съставки за бъдещото ни кариерно развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Бих казала, че в ранните стъпки именно те ни помагат в насоката и избор на обучение или професионално развитие. За моя радост съм обградена от амбициозни приятели и техните усилия и хъс винаги са неизменен мотиватор. Фактът, че до голяма степен сме в различни браншове и сфери на дейност допринася за разнообразните идеи, гледни точки и познания за обкръжаващата ни среда.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че е строго индивидуално решение и всяка личност трябва да го открие спрямо собствените си интереси и потребности.
В днешната реалност значима роля има и организацията и културата й –да се стреми да осигурява този баланс в процесите си и отношенията между хората. Затова и най-често хората търсят лидери, които да ги подкрепят и да не нарушават ритъма им.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Винаги е важно хората да имат търпение и да са любопитни, да влагат старание в дейността си. За мен ценно е да се трупа разнообразен опит дори и на хоризонтално ниво с цел опознаване на максимално повече процеси, трупане на житейски опит, а не просто преследване на титла. Перспективата е все повече се говори за нови умения и приобщаване към проекти, а не толкова за конкретна позиция/ традиционната кариерна стълба и в този смисъл младежите все повече ще се налага сами да управляват развитието си и да бъдат проактивни.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вдъхновение за мен винаги са били личните примери и поведение.
Най-правилните преценки съм получила от постъпките на служители в сложни времена и най-вече начинът, по който отстояват себе си, дали запазват добър тон и колегиални отношения въпреки съпътстващи кризи. Относно съвет от моя страна – бих предложила полагане на усилилия за ограничаване нагласа от типа ‚нищо не зависи от мен‘.
Вижте всички актуални позиции от Coca Cola Europacific Partners
