261

Силата на личния пример е по-мощна и от хиляда думи

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Първата работа е като първото гадже – осъзнаваш че нищо не знаеш, бликаш от ентусиазъм, но и малко те е страх и винаги ще я помниш”, споделя Таня Найденова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Таня Найденова, търговски директор в Адеко България, където работя от близо 10 години. Щастливо омъжена мама на две прекрасни деца, обичам зимните спортове, хубавата музика и италианската кухня, по възможност в Италия.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Работя от малка, помагала съм на родителите си, но първата си заплата получих на 19 г., като статист във филм.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Повечето успешно развили се в кариерен план близки до мен хора са имали съвсем различни идеи за своята кариера в началото. Не бих казала, че стратегия е точната дума, по-скоро упоритост, търпение и вяра в себе си.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

На първото си работно място полагаме основите на трудовите си навици, научаваме са на най-важното – че имаме много да учим. Несъмнено първите ни колеги, преки ръководители и средата на работа ще оставят своя отпечатък. Първата работа е като първото гадже – осъзнаваш че нищо не знаеш, бликаш от ентусиазъм, но и малко те е страх и винаги ще я помниш.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Ръководителите ни, нашите ментори, бих казала и клиентите ни, с които общуваме често. От всички тях можем както да се учим, така и да се опитаме да не повтаряме чужди грешки. От друга страна събития като непрекъснато променящата се икономическа и геополитическа среда, COVID и навлизането на изкуствения интелект в нашата работа и ежедневие според мен оказват дори и по-голямо влияние върху нашето кариерно развитие. Например служители, които постъпиха за първи път на работа по време на COVID при режим на работа от разстояние, имат големи затруднения именно в изграждането на основни трудови навици. Несигурната икономическа среда ни кара да бъдем по-пасивни на пазара на труда и по-резервирани към промени. А за изкуственият интелект ще ни е необходимо отделно интервю.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Да си я признаем, първо пред себе си и след това пред останалите. Тук трябва да забравим за егото, да имаме доза самокритичност, без да се линчуваме излишно. Една от често срещаните грешки в работна среда е да търсим вината у другите. Нека не забравяме, че колкото и грешки да правим, колкото и бавно да прогресираме, сме винаги много по-напред от всеки един, който не се опитва.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Амбициозност, остър ум, мислене за растеж, емоционална интелигентност, лидерски качества. В едно от предстоящите ни обучения в Адеко България ще си говорим за емоционалната интелигентност - тя не е даденост, а умение, което може да бъде развито с практика. Колкото повече усвояваме емоционалната интелигентност, толкова по-добре ще разпознаваме и работим с променящите се емоции в себе си и другите, ще общуваме по-ефективно и ще останем мотивирани, продуктивни, и позитивни на работното място.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Темата е много индивидуална, съветите на родителите ни винаги са от значение в ранните стъпки на нашата кариера. Решението обаче трябва да е лично, дори и да е грешно. По-съществена роля върху нашите решения за кариерен път има не толкова родителят, колкото нашето собствено семейство, съпруг или съпруга, и деца.

А каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите ни доста често са именно нашите колеги, така че ролята им несъмнено е значима. Споделяме своите триумфи и трудни моменти, търсим съвет, или просто си сверяваме часовника. В лицето на приятелите си винаги мога да намеря обективно мнение за въпроси, касаещи работата ми, да бъда окуражена или приземена.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Един от най-ценните съвети, които съм получавала на тази тема, е да управлявам енергията си, не само времето си. Бих добавила още – да се научим да казваме „не“ и да спрем да се стремим към перфекционизъм. Насърчаването на баланса между професионалния и личния живот е стратегическа цел в съвременния бизнес свят. То е и основна причина служители да бъдат привлечени от дадено работно място. Като дават приоритет на баланса между професионалния и личния живот, компаниите могат да създадат по-здравословна, по-продуктивна и по-щастлива работна среда, която е от полза както за служителите, така и за работодателя.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Тук засягаме поколенчески въпрос, но спрямо динамиката на пазара на труда в момента, има време за развитие и в двете посоки, ако сме стартирали достатъчно рано. Не трябва да забравяме обаче темата от предходния въпрос – рискът от прегаряне остава много голям, ако не сме готови за вертикално израстване. Затова нека бързаме бавно.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Много важен за мен човек ми припомни винаги да намирам смисъл и щастие в работата си, така никога няма да гледам на нея като на работа. Аз бих оставила това - силата на личния пример е по-мощна и от хиляда думи.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж от Адеко България в WorkTalent