Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Лидерите на организациите, в които работим, оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие.“, споделя Дими Илиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Дими Илиева и съм маркетолог по професия. Вече над 18 години разказвам истории за брандове и хората зад тях. През последните 5 години участвам активно и в създаването на успешната история на myPOS в над 35 европейски пазара, като маркетинг директор (CMO) на компанията. Извън корпоративната роля, съм и сертифициран бизнес коуч към Международната коучинг федерация (ICF), хоноруван преподавател по дигитален маркетинг и редовен участник в инициативи и събития, подкрепящи женското предприемачество и менторството на младежи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да изкарвам първите си собствени пари още непълнолетна, помагайки в една печатница за рекламни материали. Тогава още нямах никаква идея, че ситопечатът и рязането на визитки ще се окажат първите стъпки от една дългогодишна кариера в маркетинга и рекламата. Първият си постоянен трудов договор с агенция за социологически и пазарни проучвания подписах в 1-ви курс в университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Утвърдителният отговор тук звучи логично и вероятно очаквано. Но няма да е моят. Кариерата ми като мениджър, а и практиката ми като коуч, са ме срещали с не един или двама души следващи „стратегия за кариерно развитие“, която ги е довела до неудовлетвореност, бърнаут и житейски дилеми. Ако задължително „трябва“ да имаме нещо, то това е директна връзка с вътрешния ни компас, който да ни дава яснота – това ли е кариерата, която искам аз (а не моите родители, приятели или защото друг с подобна кариера изглежда като да се справя добре в живота); защо кариерното развитие е важно за мен, какъв е основният ми стимул – финансов, социален статус, репутация, вътрешна удовлетвореност, различна комбинация от тези или други; къде в приоритетите ми в живота се нарежда кариерата (отговорът ще е различен в различните житейски етапи) и т.н. и т.н. Най-добрата кариерна стратегия е да даваш най-доброто, на което си способен в този момент, за работа, която ти носи удовлетвореност и усещане за добавена стойност. По личния ми опит, и по преки наблюдения, това винаги носи също и признание, и кариерно израстване.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Безспорно първото работно място оказва влияние върху трудовата ни нагласа. То все пак е първата среща на нашите очаквания, страхове и надежди относно бъдещата ни кариера, с действителността. И докато то има най-сериозно влияние върху трудовите ни навици и оформя нашето ранно професионално поведение, не бих му отреждала толкова централна роля спрямо кариерните навици и бъдещото ни развитие в професионален план. С увеличаване продължителността на трудовия ни живот и динамичното развитие на индустрии и технологии, все по-често наблюдаваме хората да сменят повече от една професия, като не са изключение и тези, които откриват в по-късен етап истинското си призвание и започват нова кариера след 40-та или дори 50-та си година. В този смисъл, не бива да надценяваме значението на първото работно място като твърде определящо в дългосрочен план.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Големите уроци оставят най-голям отпечатък – и в кариерен, и в житейски план. Често, особено в ранните ни професионални години, урокът се оказва едновременно житейски и професионален. По-рядко уроците са щастливо изживяване в момента на случване, но от дистанцията на времето разбираме колко благодарни трябва да сме, че ги получаваме. В моята кариера съм имала шанса винаги да работя пряко със собствениците на компаниите, за които работя. Затова бих казала, че лидерите на организациите, в които работим, оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие. Често те са ролевият модел, на който подражаваме, от който директно се учим, а с времето – на когото дори заприличваме в известна степен.
През грешките действително идват най-ценните уроци, така нужни за израстването ни. Правилната реакция зависи от контекста и засегнатите хора и ресурси. Понякога самото ѝ признаване не само успокоява съвестта ни, но и скъсява дистанцията с колегите по много свързващ ни чисто човешки начин, а може дори да бъде и пример за екипа. Навременното извинение, поемането на отговорността и вземането на мерки за предотвратяване на грешката в бъдеще са в арсенала на добрия професионалист. А тези, които успяват и бързо да си простят за грешката, да си вземат поуката и да се окопитят, за да продължат напред, носят в ДНК-то си успеха.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивност, устойчивост, надеждност, адаптивност, любознателност. Списъкът може да бъде дълъг, което не означава, че човек трябва да има високо развити едновременно всички тези качества, но те се „дърпат“ едно друго и изграждат имиджа на професионалиста. В моята лична топ класация място намират също автентичност и прозрачност – качества, които търся и окуражавам у хората в моите екипи.
Ролята на семейството за мен винаги е била тази на „опорна точка“, благодарение на която можем да преодолеем почти всяко препятствие по пътя ни. Спокоен пристан, в който да си поемем въздух и да съберем сили за ново гмуркане в бурните води на кариерното развитие. Това обаче съвсем не означава да следваме съветите на родителите си. Полезно е да ги чуем, но не задължително да ги следваме, тъй като тяхната опитност, житейска нагласа и дори поколенческа обусловеност най-вероятно са доста различни от нашите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За да продължа архимедовата си метафора, ако семейството е опорната точка, то приятелите могат да бъдат лостът, с който да повдигнеш не едно от препятствията в житейски и професионален план. Всички имаме нужда от ментор, душеприказчик, треньор, съотборник, съветник и цял отбор поддръжници. В различните етапи на кариерно развитие, приятелите ни поемат тези роли. И макар широкият социален кръг да расте с напредването на годините, приятелите, на които можеш да разчиташ за тези важни роли в живота ти, стават все по-бутикова бройка – малко, но скъпи. А когато се случи така, че да работиш и с някои от тези близки хора, вече имаш огромно предимство.
Ако готвите като мен – „на око“- рецепта има. J Тя не само е различна за всеки според собствената му ситуация, но е различна и в различните етапи от живота му. Аз предпочитам да говоря за търсене на хармония, тъй като балансирането предполага стремеж към поддържане центъра на тежестта в една опорна точка, а точката се мести заедно с нас по пътя на развитието ни. Например, в един момент фокусът ми ще бъде изцяло върху сина ми в ключов за него момент и това ще е ОК, в друг – ще е изцяло в офиса и ще разчитам на семейството да ми помогне с грижите за него и това също ще бъде ОК. Животът ни е ежедневен низ от подобна смяна на фокуса в кратки интервали и не бива да се съдим твърде строго, че местим точката на тежестта. Напротив, това ни дава нужната гъвкавост и адаптивност да се справяме на всички фронтове. Това всъщност е моята рецепта.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Логично е в началото на професионалния ни път да опитаме различни неща – и като роли, и като сфери на бизнес, за да открием кое е нашето и кое не е. И все пак, пътят на всеки е уникален и съветът ми винаги е да се следва вътрешния компас, който ще ни отведе на правилните за нас места. Когато сме на мястото си, вертикалното развитие идва съвсем естествено като продължение на пътя.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Избирай умно към кого да гледаш за пример и вдъхновение.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
