Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Най-ценният съвет, който съм получила е да вярвам в себе си и да оценявам това, което правя и което постигам. Този съвет наистина ми повлия изключително, тъй като добрата себеоценка оказва основно влияние върху увереността и постигането на цели.“, споделя Цветана Недялкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Цветана Недялкова и от 17 години работя в посока създаване на условия за работа, които предоставят възможности за развитие и себереализация на хората в една компания и подпомагане на бизнеса да постига целите си посредством ангажирани служители.
Балансът между нуждите на бизнеса и хората винаги е бил отправна точка в работата ми.
В момента съм акредитиран коуч към международната коучинг федерация (ICF) и следвам личната си мисия да подпомагам хората да постигат професионалните и личните си цели, базирани на истинските им нужди и да насочват силните си страни в посоката, която им носи удовлетворение, баланс и благосъстояние.
Отскоро съм част от екипа на “Таланти и Култура” в Дриймикс и основният ми фокус e разработване на програми за учене и развитие на индивидуално, екипно и организационно ниво и вътрешен коучинг.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше веднага след като завърших 11 клас. Бях на 18 г. Много ми се искаше да работя през лятната ваканция преди да стартирам първи курс в университета. Тогава работата на сервитьорка ми изглеждаше най-лесна и не изискваща кой знае какви умения. Намерих си бързо работа в едно кафене, но първият ми работен ден беше абсолютен провал. След като изсипах напитки върху няколко клиента на заведението, се прибрах ужасно разочарована от себе си и прекратих тази работа. Тогава осъзнах, че работата на един добър сервитьор не е за всеки, изключително натоварваща е и изисква умения, които се трупат с опит и разбира се, с желание. Оттогава няма професия, която да подценявам.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Първата и най-съществена стъпка в кариерното развитие е да знаем какво наистина искаме да правим и какво наистина ни носи удовлетворение. Имаме ли това знание за себе си, кариерното развитие се случва по естествен път.
Следващата стъпка е да имаме яснота какви знания и умения е нужно да изградим, за да вървим по избрания кариерен път. Останалото се постига с опит.
В практиката ми като коуч ежедневно се срещам с хора, които са стигнали до определено ниво в своята кариера, но не са удовлетворени и щастливи от това, което правят, включително и много успешни хора. Това е така, тъй като много често следваме външни фактори, които ни влияят при избора на професия и кариера. Влагаме много време и усилия и след 10 - 15 години осъзнаваме, че не сме щастливи с това, което правим. На този етап промяната е трудна, тъй като вече сме вложили много. Но промяната е възможна, стига наистина да разберем какво е важно за нас и да го следваме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важно, тъй като то изгражда навици, свързани със спазване на работното време, разпределяне на задачите, така че да бъдат свършени навреме и т.н. Но най-голямо влияние оказват хората, с които работиш, твоя пряк ръководител и културата на компанията. Много е важно от кого учиш, дали средата е подкрепяща и какви принципи на работа изграждаш.
Така например моето първо работно място като специалист човешки ресурси беше в напълно неподходяща среда за мен, усещах, че не научавам нищо и бързо си тръгнах.
На следващото работно място, попаднах в изключителен екип от професионалисти. Само за 2 години успях да науча толкова много неща, благодарение на лидерството и доверието, които моите мениджъри ми гласуваха. Те оформиха основни принципи в работата ми, които следвам и до ден днешен, свързани с приоритизиране, управление на очакванията, конфиденциалност, вземане на решения, комуникация и т.н.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всички събития и хора, с които се срещаме на различни работни места оставят своя отпечатък. Разбира се има запомнящи се хора и събития, които са ни “вдигнали” нависоко или обратното, преживели сме провал или разочарование, което ни е накарало да се замислим и да научим нещо ново за себе си и за околните.
Лично за мен хората, които са оставили най-голям отпечатък, са тези, от които съм се учила, както и тези, с които заедно сме изградили и създали неща, които носят стойност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен най-правилната първоначална реакция след допускане на грешка е да приемем, че сме сгрешили, без да изпитваме чувство за вина или да обвиняваме обстоятелства и хора. Ние не сме перфектни и когато приемем грешката като нещо нормално и като част от ученето, тогава развитието се случва много по-бързо.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Увереност, целеустременост, постоянство и последователност в действията. Не на последно място е да си попаднал на точното място, в точното време и с точните хора, където може да използваш пълния си потенциал и да правиш това, в което си силен.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е изключително важна. Родителите са тези, които поставят основите и посоката, в която ще тръгнем. Но тяхната роля би следвало да се простира до там да осигурят добро образование и различни възможности за учене и изпробване на нови неща. Оттам нататък изборът за професия би следвало да е наш.
Съветите на родителите са важна част от развитието ни, но не винаги отговарят на нуждите, стремежите и желанията ни. Когато пренебрегнем своите стремежи, за да отговорим на очакванията на нашите родители, след години ще осъзнаем, че не сме удовлетворени и щастливи от това, което правим.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За мен приятелите имат важна роля в това да ни изслушат, когато имаме нужда от тях и да ни предоставят техния страничен поглед и мнение или да ни подкрепят в дадено решение относно кариерната ни посока.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че всичко е въпрос на приоритети, а различните етапи от живота, ни задават различни приоритети. Обикновено след като завършим университет за нас е важно да се реализираме професионално и тогава поставяме по-голям фокус върху работата, което може да окаже влияние на личния живот. Също така често след създаване на семейство, фокусът се измества върху него, а кариерата може да отиде на по-заден план. Всеки човек сам трябва да открие кой е неговия баланс, спрямо личните нужди и приоритети. А поставянето на граници е въпрос на осъзнаване за това, че дисбалансът може да се отрази, както на менталното ни здраве, така и на физическото. Не случайно все повече фирми въвеждат различни програми за подкрепа на менталното здраве на хората и баланс на работа и почивка, така че да бъдат здрави и ефективни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Двата варианта на развитие се допълват и вървят заедно, като натрупания опит през годините ни показва накъде искаме да поемем. И двете кариерни пътеки могат да се случат между 20 - 35 години.
Повечето хора разбират развитието само вертикално нагоре до достигане на лидерски роли. Важно е да знаем какво може да ни даде всяка една посока и да разберем дали наистина вертикалното развитие е точно за нас.
В практиката ми досега съм имала много случаи на колеги, които встъпвайки в лидерска позиция, осъзнават, че тази роля е твърде натоварваща за тях и предпочитат да се върнат на експертната роля и да продължат да се развиват хоризонтално. Затова е важно да имаме реална представа за различните кариерни пътеки и доколко ще отговорят на истинските ни нужди.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получила е да вярвам в себе си и да оценявам това, което правя и което постигам. Този съвет наистина ми повлия изключително, тъй като добрата себеоценка оказва основно влияние върху увереността и постигането на цели.
Моят съвет е: Бъдете себе си, правете, това, което ви носи вдъхновение и удовлетворение и успехът ще последва.
