Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Виктория Сиракова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Колкото повече енергия влагаме в търсенето на решение на „проблема“, толкова повече се отдалечаваме от намирането му. Истинските добрите решения ни намират, когато сме се отказали да се борим за резултата от тях.“, споделя Биляна Тодорова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Най-краткото описание е: сериен предприемач. Така се оказа след като стартирах и реализирах няколко собствени бизнеса и проекта.
Като самоопределение мога да дам: Аз съм визионер и създател.
Виждам „нещата“ мащабно и напред във времето, създавам ги и прокарвам пътя им.
Това е моята сила и мисията ми.
С каквото и да съм се занимавала през живота си е било така. В началото работих за други в корпоративният свят, но от 15 г излязох и започнах сама да сътворявам, прокарвам и реализирам идеите си. Създадох и наложих бранда си 1 Meter Chocolate, в хранителният сектор създадохме Blagodaria.bg, иновативна компания за здравословно и персонализирано хранене. От 4 г. ръководя и създадената от мен Фондация „Благодарител“ – чиято мисия е да даряваме храна на нуждаещите се.
Към днешна дата съм на поредното си зануляване и стартиране на ново начинание в живота си – вече като завършил психолог и работещ консултант-психотерапевт под супервизия в „Аджар“ – пространство за психотерапевтична и душевна подкрепа.
В него се чувствам истински полезна и допринасяща с добро и смятам, че всичко през което съм преминала, ме е довело точно до този момент и път, който избрах сега за себе си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16. И от тогава не съм спирала да работя и да бъда самостоятелна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Харесвам стратегиите. Те са много полезни, когато знаеш кой си и къде искаш да стигнеш. Парадоксът е, че много хора не знаят какво наистина искат и водени от очаквания на среда, семейство или амбиции губят години в постигането на някакви имагинерни цели и накрая са в тотален бърнаут или депресия, защото не са щастливи. Аз също съм била от тях и като типичен козирог – винаги исках да се доказвам и израствам в кариерата и го правех с ясен план и последователна стратегия.
Но стратегията е успешна и удовлетворяваща при реализирането й, само ако е в синхрон с истинската нужда и желание на душата ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Първото място и навици са и най-трайни и затова е важно умно да избираме как и къде да започнем работа. Повечето хора искат лесна, лека и добре платена работа, но това няма да доведе до развитие, израстване и тн. И в крайна сметка пак ще има недоволство, неудовлетворение и липса на смисъл и стойност в живота. Но ако изберете да ви е трудно и да трябва да полагате усилия, за да сте на нивото на другите – това ще доведе до растеж и нови хоризонти и възможности за постижения и реализация.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че това е строго индивидуално за всеки. За мен беше моментът, когато се почувствах недооценена и „прецакана“ – т.е обещаните кариерни бонуси не ми бяха дадени, въпреки, че имахме подписан договор с ясни условия и постижения, които бяха в пъти надминати. Тогава импулсивно взех решение да напусна. Седнах и написах на всички клиенти, с които бяхме работели, че напускам и че съм свободна за нови предизвикателства. След 2 часа имах писмени предложения от 3 компании. Тогава разбрах, че вече съм „успяла“, в смисъл – че няма да си търся вече работа, а ще ми предлагат.
Като човек, който най-много ми е повлиял, това е бивш мой партньор в живота, който беше и сериен предприемач. От него се научих, че няма невъзможни неща и че ако не става нещо по „традиционният“ път, значи трябва да открия или създам нов. Раздялата ми с него беше тежка, драматична и преобръщаща живота, но и доведе до най-големият ми „скок“ – да се престраша сама да тръгна по пътя на предприемачеството. Тогава създадох 1 Meter Chocolate и започнах да работя за себе си и да завися само от себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не се самообвиняваме и да не изпадаме в съжаления. Грешката е само повод за нова посока. В личностното развитие – това е урок и насока за промяна, т.е – градивно е и има ползи и поуки, които е трябвало да „вземеш“.
Отделно – от чувството за вина, гняв, самообвинения и тн деструктивни емоции – няма полза, това само ни „сваля“ и ако не се освободим от тях бързо, може да ни разболее.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен това са хора със здрава самооценка, уверени и сигурни в стойността си – като професионалисти и личности. Това са лидерските черти и те завладяват, съответно си по-лесно и бързо приет навсякъде.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е огромна. Това е основата, от която тръгваме.
От нас обаче зависи дали ще останем в нея и само на нея или ще я наградим, развием или създадем кариера според собствените си нужди и визия за себе си.
За второто се изисква смелост и осъзнатост, затова по-голямата част от хората си остават на нивото, което им познато.
Семейни модели, принципи, морал, традиции и тн. – това ни съпътства и управлява подсъзнателно през целият ни живот – там са ни травмите и блокажите и ако не ги отработим, те ще ни саботират житейски и кариерно винаги. Когато обаче израснем – получаваме възможността да получим и вземем само най-доброто от тях и това е голяма сила и магнит към успеха.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Отново огромна. Ние сме много зависими от емоциите и постиженията си от хората, с които общуваме най-често. Това са онези 5 човека, с които се чуваш и комуникираш в ежедневието. Ако те са успешни в кариерата си – и ти ще си, ако те са мрънкащи, оплакващи се и т.н. – и ти ще си. Средата е определяща и ако не се чувстваш добре и напредващ в нея, значи е време за промени.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има. Нарича се себеобичане.
Това е когато откриеш кой си и се приемеш такъв какъвто си, тогава и заживяваш в любов със себе си. Това е моментът, в който се научаваш да поставяш ясни граници и да следваш и държиш на собствените си ценности и приоритети. За постигането на това е нужна дълбока и лична работа със себе си, защото много често се оказва, че имаме „грешно“ подредени ценности и това ни пречи да сме удовлетворени. А няма ли удовлетворение в личният и професионален живот – не сме щастливи и не се чувстваме успешни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За себе си винаги съм предпочитала вертикалното кариерно развитие, но това зависи от личностните характеристики на всеки, т. е – индивидуално е.
За мен бяха важни растежа, израстването и постиженията и затова съм сменяла работата, когото е било свързано с израстване, по-висока позиция и възнаграждение. За сестра ми обаче – сигурността и стабилността са по-напред в ценностната й система и тя от 30 г залага на хоризонталното си кариерно развитие и така се чувства удовлетворена и добре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Намали важността – решението само ще се презентира“
Колкото повече енергия влагаме в търсенето на решение на „проблема“, толкова повече се отдалечаваме от намирането му.
Истинските добрите решения ни намират, когато сме се отказали да се борим за резултата от тях.
