Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Понякога бързия кариерен прогрес се дължи на късмета да попаднеш в правилната среда, в правилното време и някой да повярва в теб. Но късмета е фактор, върху който нямаме влияние.“, споделя Паола Койчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Паола Койчева и към настоящия момент съм в глобална роля на Старши консултант Лидерско Развитие в Eviden, част от Atos Group. С компанията съм от три години и половина. Преди да се включа в този екип бях ангажирана с подбор на високи нива роли основно в Европа. Предходния ми опит е свързан както с рекрутмънт, така и с различните направления в развитието на Човешкия Капитал. Имала съм късмета и възможността да изградя професионалната си кариера в различни индустрии и видове организации – български компании, старт-ъпи, Big 4 компания, консултантски бизнес, големи международни структури.
„Професионалното ми хоби“ е психотерапията. Тази област е моята истинска житейска страст и мисия. Непрестанно инвестирам времето си както в личното си академично развитие, така и в различни проекти и персонална работа с клиенти.
В личен план съм майка, съпруга, дъщеря и, надявам се, добър приятел.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя след подготвителен клас, на 15 години. Беше почасов ангажимент към неправителствена организация. Занимавах се с преводи, администриране на проекти и логистика на събития. В тази възраст това беше по-скоро едно вълнуващо занимание, а не работа. Даваше ми възможност да използвам езиковите си познания, да разширя мирогледа си, срещайки се с млади хора от цял свят, да пътувам и да се чувствам „голяма, носеща отговорност и самостоятелна“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че правилното е да имаме мечти, желания и амбиции. Както наскоро прочетох в една книга „мечтите също са форма на план“. И вероятно най-правилната за мен формулировка е, че стратегия е пожелателно да има, но не задължително. Във времена на динамични и неочаквани промени често младите хора претърпяват разочарования. За това най-важното е да са консистентни в изграждането на умения, експертиза, трупане на опит, и създаване на лична мрежа от контакти. Стратегията е уместно да се прилага в посока на изграждане на професионалния имидж и надграждане на компетенции. Когато разполагаме с нужния арсенал и потенциал кариерното развитие следва стремежите ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Навиците са въпрос на време, обстоятелства, личностни характеристики и постоянство. Определено първото работно място носи своя отпечатък през целия ни жизнен път и не бива да се омаловажава този факт. Но всеки разполага със свободната воля да избира какво да приеме, развие или отхвърли. Какви ролеви модели следваме и си изграждаме, какви поведения демонстрираме, какви мисловни нагласи си създаваме, това са факторите, оформящи навиците ни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които избираме за свои ментори и примери са тези, които ни помагат да се изградим професионално. Те ни водят в създаването на собствения ни професионален стил. Те помагат да идентифицираме както силните, така и слабите ни страни. Без калибриране и себе - рефлексия няма как да има прогрес. Аз лично се считам за изключително благословена да имам добрия шанс да работя в последните си роли с мениджъри, от които ежедневно се уча, получавам обратна връзка и възможност да изграждам стратегически поглед към актуалната ситуация.
В динамиката на мултикултурна и международна среда, промяната е ежедневие. Основното е да се осъзнае, че решенията как да реагираме на дадено събитие е в наши ръце. Много често случващото се в обкръжението ни е извън наш контрол, но с последици за нас. Поради тази причина правилната нагласа и вътрешна сила да следваме желанията си е препоръчително да ни водят.
Еволюционната психология е създала в нас способността да помним и носим негативните събития, като начин да се съхраним и да ги избягваме. Но не е градивно да насочваме мислите си към тях, а по-скоро да ги приемаме като „опит“ и „преминати уроци“. Фокуса на паметта е добре да се позиционира върху позитивната част от пътя ни. По този начин ние подкрепяме увереността си и си даваме това „потупване по рамото“, от което се нуждаем.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да се подходи аналитично към ситуацията, да се спре разрушителното въздействие на „вътрешния критик“ в нас, да се поеме въздух и да се приеме този урок с мъдрост и разбиране. Определено ученето през грешките е по-трудния начин да израстваме, но чрез преживяването и действието се развиваме. Важно е да не се повтарят грешките и да се поема отговорност за тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Понякога бързия кариерен прогрес се дължи на късмета да попаднеш в правилната среда, в правилното време и някой да повярва в теб. Но късмета е фактор, върху който нямаме влияние.
От житейския си и работен опит мога да обобщя, че амбицията, отдадеността, страстта, постоянството, адаптивността, дисциплината, отговорността, решителността, желанието да си забелязан, смелостта, любознателността и бързия аналитичен ум са част от качествата на хората, изкачили бързо стълбицата в кариерата си. Разбира се, този списък няма претенции за изчерпателност. Ще цитирам съпруга си и най-добър приятел за последния почти четвърт век, който твърди, че устойчивостта е в основата на всеки успех. Така че, каквито и да са качествата, довели до бързия прогрес, важно е те са устойчиви във времето.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Личният ми професионален път е изцяло мой избор. Във времето ме е водила моята страст да работя с хора и консистентния ми интерес в областта на психологията. За родителите ми Човешки Ресурси все още е еквивалент на ТРЗ, а работата ми е сходна на Бюро по Труда, но в международен план. Асоциацията им за психотерапия е с неизбежната фигура на Фройд и терапевтичната кушетка. Тези разбирания очевидно не отразяват настоящата ми професионална реалност.
Наблюдавала съм различни сценарии по отношение на това дали да се придържаме към родителския съвет или да следваме собствения си вътрешен глас. Има хора, които изграждат кариерата си като продължение на семейна традиция в определена област. Те вървят по пътя си с мъдрите съвети и споделен опит от родителя. Има и случаи на съжаление, че не е последван родителския съвет за бъдещото професионално поприще, както и на благодарност за насоките за развитие в дадена посока. Стига се дори до обвинения за налагането на родителските решения.
Ако има колебания за избора на професия, родителите, като най-близките ни хора, които ни познават, биха дали възможни посоки и препоръки. Но категоричното родителско настояване, без съобразяване с интересите за развитие, води единствено да разочарования.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Винаги съм харесвала древната поговорка „Покажи ми приятелите си, за да разбера кой си“. Средата е нашето огледало, когато имаме нужда от ре-калибровка. Приятелите ни виждат наши аспекти, които за нас понякога остават в сферата на „сляпото петно“. Често самочувствието ни може да е нереалистично ниско или високо. И тогава идват приятелите, за да отразят обективно (доколкото е възможно) как света вижда нас.
Успелите кариерно приятели могат да дадат ценни напътствия, да споделят опит, да центрират фокуса ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
С даване на рецепта трудно бих се ангажирала. Особено в настоящето, когато домовете се превърнаха и в наша работна среда и чисто битово границите са все по-флуидни.
Добра практика е да се фиксира време, в което категорично не се проверяват мейли, не се отговаря на бизнес комуникация и не сме ангажирани с корпоративни дейности. Оставяме настрана мобилните устройства и се посвещаваме единствено и само на личния си свят.
При изключително натовареното ни ежедневие е предизвикателство за нас да се откъснем от всички задачи, просто да „изключим“ ума си за работа. Знаем колко трудно е да не се мисли за „розов слон“ ако някой ни е казал да не мислим за него.
За мен единственото решение в такива ситуации е да ангажираме съзнанието си с нещо друго, физически да се натоварим, да се отдадем на умствен фитнес.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Паралелно развитие по хоризонтала и вертикала е идеалния вариант за построяване на успешна кариера. Останем ли единствено в хоризонталното обогатяване на уменията и експертизата си, не трупаме опита свързан с мениджърски и лидерски умения. Използването на всяка възможност да бъдем забелязани, да поемем допълнителна отговорност, да се включим в различни проекти работи в полза на позитивния прогрес на кариерата ни. Дори самото пожелание „напред и нагоре“ отразява концепцията за балансирано развитие в двете посоки.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете решителни, правете мъдри избори и действайте СЕГА. Съдбата подкрепя смелите.
