Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Работех за компания, чийто собственик беше изключителен визионер – човек с изключително развито изпреварващо мислене. Това беше и неговото верую – „Нека днес правим нещата така, както другите ще ги правят утре“. От него научих, че „утре“ вече е настъпило някъде по света, просто трябва да го открием.“, споделя Владо Калоянов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Владо Калоянов, на 46 години съм. Бакалавър по Маркетинг и Магистър по Бизнесикономика. Целият ми професионален трудов път е преминал в сферата на търговията и е бил свързан с продажбите на стоки и услуги. В последните 15 години работя предимно в сферата на продажбите на софт – фасилити услугите. Работил съм за български и мултинационални компании. Понастоящем вече четвърта година съм търговски директор на „Дезинсект“ ООД – една от най-големите, и със сигурност най-иновативната компания в сферата на пест контрол услугите в страната.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах през лятната ваканция между 8-ми и 9-ти клас. Бях на 15 години. С приятели се хванахме като общи работници на един строеж за два месеца. С първото си възнаграждение си купих една раница за училище и кецове. Раницата се скъса малко след това, но кецовете носих докато от подметките им не остана нищо. Разбира се, това беше работа „на парче“ с определена цел, а не мечта.
Първата си истински отговорна работа започнах след казармата, на 20 години – търговски представител в дистрибуционна компания. А заплатата, която получавах беше наистина добра за онова време.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерното развитие на човек започва още в училище, продължава в университета и след това достигаме същинската фаза в която правим първата крачка по стълбицата нагоре. От голямо значение е оформянето на правилната представа в ученическа възраст за това кои са нашите силни и слаби страни, коя професия ни привлича и къде бихме могли да бъдем пълноценни без да губим своята индивидуалност. Едва тогава можем ясно да определим цел и посока. Стратегията на всеки човек е различна, така както стратегията на всяка отделна бизнес единица е различна. За някои хора правилната стратегия включва плавното изкачаване по стълбицата на йерархията и често е свързано с развитието им само в една компания. За други хора трупането на опит и компетенции може да се случи на място различно от дългосрочно желаното от тях с единствената цел, когато кандидатстват в желаната компания да бъдат достатъчно компетентни и конкурентни на средата.
Но без значение каква стратегия сме избрали, трябва ясно да си даваме сметка, че сме най-добри в това което правим само ако то ни прави щастливи. В днешната бизнес среда, в която за разлика от преди 15-20 години промените настъпват почти ежедневно, нови знания и компетенции изместват вече придобитите, съзидателността и удовлетворението е това което може да ни води към дългосрочни успехи!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Бих употребил думата „определящо“. И това е така, поради липсата на база за сравнение. На първото си работно място приемаме всичко да правилно или даденост, еталон по който нещата се случват. Примерите са много. Ако всички идват навреме на работа, то приемаме това за правило. Ако част от хората закъсняват – също приемаме това за правило. Ако периодично хората около нас биват промотирани на по-високи позиции, очакваме и приемаме за нормално това да се случи и на нас. Ако имаме поставена задача, за изпълнението на която (в обем и срок) никой не ни контролира ще се научим, или на безотговорност, или ще останем с усещане, че това което правим е маловажно и незначително. На базата на това вадим своите заключения какво и кога можем да очакваме за самите себе си. Ето защо първото работно място трябва да бъде избрано след обстойно премисляне и претегляне на положителните и отрицателните страни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Определено тези, от които научаваме нещо ново, полезно и най-вече нещо, което можем да използваме в практиката занапред. Това ни поддържа конкурентни на пазара на труда в дългосрочен план. Максимата, че човек трябва да учи през целия живот важи с пълно право за всеки от нас, който в ежедневната си работа се изправя пред различни казуси всеки ден. А хората които са ангажирани с управление на сложни процеси, или големи екипи са длъжни да го правят. В противен случай бавно и неусетно компетенциите им ще стават все по-недостатъчни, докато дойде ден в който осъзнаят, че има по-добре подготвени от тях. Бизнесът сам регулира тези процеси и не позволява състояния на вакуум.
Тук е мястото да кажа, че „бенчмаркингът“, който всеки завършил образование в областта на икономиката е изучавал, не е инструмент, който използват само компаниите. Ние като професионалисти трябва да го използваме също! Често допускаме грешката да се самонадъхваме, като си повтаряме, че сме най-добрите и сме нясно със всичко в сферата, която работим. Никога не е така, за съжаление. Да достигнеш някакъв пик в кариерата си е едно, но да си наясно къде си спрямо останалия свят – съвсем друго. Българският пазар е малък без значение дали говорим за търговия, производство, нови технологии и т.н. Всеки бранш има своите лидери някъде по света и те могат да бъдат пътеводна светлина за много компании и мениджърите в тях. В собствената ми работа не минава и ден без да потърся новини, или информация какво правят най-големите в бранша. И истината е, че винаги има нещо ново, нещо непознато, нещо което би придало повече стойност на услугите на фирмата в която работя. Колкото по-рано човек успее да създаде този навик, толкова по-успешен в той в бъдеще.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Много харесвам една фраза, която гласи: „Не е страшно да се спънеш в камък и да паднеш. Става лошо, когато се спънеш в един и същи камък два пъти“. Така е и в ежедневието на работното място – влагането на негативни емоции след допусната грешка не е добър подход и обикновено води до следващи грешки. Важно е да разберем причините довели до нея, и дали сме пропуснали важен факт или обстоятелство, които са можели да я предотвратят. Това е градивно, и това е начинът следващия път да не се спънем в същия камък.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Чисто професионално това са опита и компетенциите, умението да поставяш, приоритизираш и проследяваш изпълнението на задачите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В наши дни обаче само професионалната подготовка не е достатъчна, изисква се и нещо друго, което не се преподава в университетите – чувство за съзидателнот и емпатия! Да можеш да правиш „майнд мап“ не е достатъчно, ако наред с това не можеш да „влезеш в обувките“ на клиентите си. Най-стойностните услуги ( а и продукти) са тези, които остават в съзнанието на потребителите дълго време след като използването (употребата им) е приключила.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда е определяща за всички професии, безспорно. Спомням си, че когато бях малък, майка ми искаше да стана лекар, а баща ми – да завърша военно училище. Не направих нито едно от двете, нямах влечение към тези професии. Но родителите неизменно дават ценни съвети, които понякога не чуваме. Няма да забравя, как в 8-9 клас баща ми ми повтаряше постояно, че бъдещето е в компютрите и трябва да се развивам в тази посока. Това бяха времената в които в училище учехме „Бейсик“ на компютри „Правец 8М“ , а другата най-напреднала технология бяха телефоните с чип-карти. Днес живеем в изцяло дигитална среда, и хората които не могат да да оцелеят в нея имат затруднения с всичко, а не само с работата си. Поуката е, че днес и аз се опитвам да бъда далновиден поне толкова, колкото беше баща ми, и да помагам с напъствия собствените си деца.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, са част от нашата социална среда. Много често волно или неволно приятелите ни са нашият барометър затова, дали се движим в правилната посока. Съпреживяваме техните успехи и неуспехи, но наред с това си задаваме важни въпроси, например „аз така ли щях да постъпя“, „мога ли да се справя по-добре с това“ и т.н. Тази различна гледна точка е безценна. Приятелите имат и друга важна роля – те виждат неща за които ние в ежедневието си „затваряме очите“.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Бих казал, че в началото на професионалния си път човек трудно постига подобен баланс – влагаме много енергия във всичко, понякога неправилно, грешим, поправяме се, спъваме се, падаме, ставаме, с голям ентусиазъм си носим работата вкъщи. Да можеш да оставиш проблемите и задачите зад затворената врата на офиса е нещо, което се учи. Моята рецепта за баланс е през седмицата след работно време да отделям няколко часа за любимото си хоби. Това е нещото, което истински ме кара да забравя за всичко останало. И разбира се, приятните емоции със семейството, близки и приятели през почивните дни. Тогава думата „работа“ е забранена.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Колкото и йезуитски да звучи и двете имат своите положителни и отрицателни страни. Бях на 20 години, когато започах работа като търговски представител в един от офисите на голяма дистрибуционна компания, търгуваща с продуктите на най-големият български производител на козметика. За 4 години минах по цялата стълбица – Супервайзер, Регионален мениджър, Мениджър „Ключови клиенти“, а на 25 години бях Национален мениджър продажби който носеше отговорност за 18 млн. лева годишен оборот. Този период ми даде много – опознах пазара на бързообортните стоки, научих много за функционирането на големите международни вериги, които тогава тепърва навлизаха в страната, придобих и безценен опит в управлението на големи екипи от хора. Бързото вертикално израстване обаче не винаги е устойчиво и често води до бърнаут. В тази възраст по-полезно би било хоризонталното развитие, което може би има някои недостатъци свързани предимно с мотивацията, но пък създава далеч по-устойчиви работни навици и дава различн поглед към възможностите в бъдеще.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работех за компания, чийто собственик беше изключителен визионер – човек с изключително развито изпреварващо мислене. Това беше и неговото верую – „Нека днес правим нещата така, както другите ще ги правят утре“. От него научих, че „утре“ вече е настъпило някъде по света, просто трябва да го открием.
