Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Движете се със скоростта на света и бъдете честни - с другите и със себе си.“, споделя Ваня Митова (Ванчела), поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ваня Митова (Vanchella) и съм личност с разнообразни интереси и богат професионален опит. Моята кариера обхваща различни роли в разнообразни сфери. За близо 17 години работа в медиите съм била водещ, продуцент, главен редактор и създател на съдържание, взимала съм интервюта от световно известни личности и съм учасвала в множество събития. Работата ми като фотограф също е получила признание чрез публикации в известни списания и участия в редица изложби. Желанието ми за постоянно развитие и стремежът ми да бъда в крак със световните тенденции ме доведоха до настоящата ми роля. В момента работя в Brand IQ - международна компания, за дигитален маркетинг и реклама. Оптимизирам онлайн присъствието и създавам съдържание за самата компания и нейните клиенти, като имам възможността да работя на български и английски език. Дигиталната реклама, както и технологиите, които стоят зад нея са изключително интересни и динамични. В тази фирма имам възможността да съм в крак със световните тенденции. Работейки с утвърдени професионалисти, ежедневно ставам свидетел на невероятните резултати от правилно реализираните стратегии за широк спектър от бизнеси.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 19 години. Съчетавах работа паралелно с университет. Стартирах в студио за фотография и графичен дизайн. Често оставах да снимам в студиото, предимно портрети. Това доведе до изложбата Lumix Awards, в която бях сред 100-те избрани фотографа, както и до още други изложби и успешни проекти през следващите години. Това за мен беше най-голямото и важно възнаграждение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, стратегията е важна, но има много други фактори. Малките етапи са водещи по пътя към по-големите цели, те се оформят и променят от редица обстоятелства в движение. Трябва да сме гъвкави и адаптивни. Мотивацията и интересите водят напред. Ако обаче нямаме интерес и любопитство към работата, с която се занимаваме, никаква стратегия няма да ни помогне за постигане на успех и удовлетворение. Много хора се чувстват добре в зоната на комфорт, просто защото ги е страх да поемат рискове или да положат усилия, за да успеят. Аз обичам разнообразието и предизвикателството.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи от мястото и от хората, с които работим. Първото работно място може да формира навици и етика, които може и да не са подходящи за друга работна среда. Адаптивността е ключова. Човек трябва да си даде време да се климатизира на ново работно място, без да се осланя напълно и сляпо, на това което е усвоил от първото.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ключови проекти, ментори, колеги могат да окажат значително влияние върху кариерния ни път. Положителните примери и подкрепата на опитни професионалисти са безценни, за щастие имам шанс и в момента да работя с такива. В миналото, участието ми в проект на National Geographic, редом до невероятно сърцати и способни хора, работата ми на международни музикални събития и проекти, срещите и съвместните ми дейности с изключително успешни известни изпълнители и продуценти ме дари с безценен опит и въздействащи преживявания. За 17 години в медиите съм се срещнала с много професионалисти, но и с много такива, които са ходещ пример на ефекта Данинг-Крюгер. Истината е, че и от тях получаваш уроци. Не само положителните събития и хора остават отпечатък върху кариерното ни развитие. Въпросът е от кой тип предпочиташ да си и с какви хора искаш да си заобиколен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важното е да поемем отговорност, да анализираме пропуска и да предприемем стъпки за подобрение. Проактивно. Признаването, без страх, с разбирането, че да сбъркаш е естествена част от процесите. Това са ключови моменти за професоналното и лично израстване. Най-правилната реакция е спокойна, отговорна и проактивна.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, способност за решаване на проблеми, креативност и добри комуникационни умения. Обикновено умните и успешни хора умеят да обуздават поривите на егото си. Спокойни са и умеят да слушат, не се налагат на всяка цена - просто дават най-доброто от себе си. Също не спират да се учат, не лежат на стари лаври и на шестиците от университета. Те се движат със скоростта на света и са способни на емпатия и справедливост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството може да предостави подкрепа и насоки, но е важно да вземаме собствени решения, базирани на лични цели, амбиции и анализ. Родителите дават безценни съвети, но крайното решение трябва да е наше. Аз винаги съм имала свободата да решавам къде и как да вървя - но много пъти съм се вслушвала в съветите на родителите си, особено по въпроси свързани с работна етика. Изключително съм благодарна за съветите, за способността им да ми дадат свобода и да уважават изборите ми.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, стига да са истински, могат да предложат емоционална подкрепа, мотивация и полезни контакти. Стойностен разговор с приятел, споделяне на опит може да бъде освежаващ и мотивиращ в трудни моменти. В моето развитие моралната подкрепа от приятелите ми е била много важна. В творческата работа приятелското одобрение може да бъде вдъхновяващо.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Този баланс е индивидуален за всеки, така че не вярвам да има една работеща рецепта за всички. Въпреки това ключът е в самодисциплината и умението да отделяме време за себе си и близките. Без този баланс няма как човек да е щастлив.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от личните цели. Хоризонталното развитие предлага разнообразие и широка експертиза, докато вертикалното може да води до по-бързо израстване в йерархията. И двете имат своите предимства и могат да бъдат полезни в различни етапи от кариерата. Моят личен избор в тази декада беше хоризонталното развитие, защото ми даде повече знания, гъвкавост и ме научи на бърза адаптация. Също в двайсетте си години, колкото способен и умен да е един човек, той много рядко е достатъчно емоционално зрял за мениджърска позиция.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Хубаво е човек да е проактивен и адаптивен. Не всяка идея се реализира. Не се отказвайте при първия провал. Учете постоянно и не се страхувайте от промените. Бъдете отворени към нови възможности и не спирайте да развивате уменията си. Движете се със скоростта на света и бъдете честни - с другите и със себе си.
