Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Приятелите са важна част от нашия живот и биха могли да са коректив за нас като страничен наблюдател. Не оставяйте, обаче, друг да вземе решение за вашето бъдеще.“, споделя Николина Куртева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Николина Куртева и почти през целия си кариерен път съм се развивала в сферата на хотелиерството и продажбите. Завършила съм Икономическия Университет във Варна, специалност Международен туризъм със степен магистър. Говоря четири езика, два от които свободно, в момента изучавам пети. Работила съм в най-големите международни хотелиерски вериги, като съм започнала от най-ниското стъпало – служител рецепция. Преди години, тогавашният ни Директор Бизнес Развитие, който беше чужденец, ме убеди, че съм страхотен продавач. И вече повече от 20 години се развивам на различни мениджърски позиции в областта на продажбите и бизнес развитието, както и консултирам нови проекти. Сертифициран инструктор съм по йога за деца, обичам да пътувам, да прекарвам време със семейството си и приятелите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 18 години, когато през лятото реших, че трябва да започна някаква работа, за да знам какво е, а и за да изкарам някой левJ Родителите на моя приятелка имаха магазин за хранителни стоки и ги помолих да им помагам за два месеца. Те се съгласиха, даваха ми предимно да обслужвам клиенти и да работя на касата. Изкарах пари, за да отида с приятелки на море.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е да имаме някаква визия къде се виждаме в бъдеще. Това не означава сляпо да вървим по предначертан път. По-скоро да си поставяме ясни цели и да ги следваме. Можем да променяме плана си, да го развиваме. Но ако нямаме цел, означава да се оставим на течението.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни сериозно работно място ни дава първата представа за работни процеси, работни взаимоотношения, екипен дух. Затова смятам, че големите компании с утвърдени стандарти на работа, политики за развитие на таланти, форми за анализ на представянето, с развити програми за обучения, са подходящ старт в кариерно отношение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Лично за мен най-голям отпечатък са оставили моите мениджъри, които са били и мои ментори. От тях съм се учила и съм получавала най-продуктивна обратна връзка, която ми е помагала да ставам по-добра в това, което правя.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място трябва да признаем пред себе си и пред другите, че сме сгрешили (да се извиним, ако някой е засегнат, разбира се). Нормално е да се греши, важно е как ще реагираме след това. Трябва да анализираме ситуацията, за да разберем защо сме направили грешка и да не допускаме грешката да се повтаря. Грешките ни помагат да ставаме все по-добри.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За бързо не знам, но за стабилно развитие вярвам, че хората трябва да са упорити, амбициозни, адаптивни, да не спират да се учат и да се развиват.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Най-важно е да следваме себе си, да знаем какво искаме самите ние. Родителите винаги искат най-доброто за децата си. Като родител, аз също се стремя да разбера какво харесват децата ми, какви са талантите им, за да ги насоча да ги развиват. И ще ги подкрепям винаги, нали затова са родителите?
Лично на мен много ми помага мъжът ми, който ме подкрепя във всяко мое решение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важна част от нашия живот и биха могли да са коректив за нас като страничен наблюдател. Особено в началото на кариерното развитие, когато нямаме натрупан житейски път, някой по-опитен приятел може да ни даде безценен съвет, базиран на неговия личен опит. Не оставяйте, обаче, друг да вземе решение за вашето бъдеще.
Ето един пример, в който не послушах съветите на мои приятели: Имах вече натрупан опит в хотелската верига, но не исках да се трансферирам в чужбина и нямах големи перспективи за развитие поради липсата на други хотели от бранда в страната. Тогава ми предложиха да започна работа за нов и амбициозен проект, за който да развивам корпоративните продажби. Почти всички ме съветваха да не напускам веригата. А аз вярвах, че проектът е многообещаващ и с голям потенциал. С прекрасен екип от млади, амбициозни и талантливи хора успяхме заедно да създадем и развием един непознат дотогава продукт в България. Превърнахме го в един от най-разпознаваемите и успешни хотели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е висш пилотаж. Ясни граници между личен и професионален живот неминуемо трябва да има. Иначе рискуваме да „прегорим“ и да навредим на себе си, и на близките си. Всеки може да постави тези граници, стига да иска. Рецептата за мен е да сме в хармония със самите себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете, стига да е в унисон с кариерните ни планове. В повечето професии не е възможно бързо вертикално кариерно развитие, просто поради факта, че е необходим натрупан опит. Познавате ли известен хирург под 35г? Има и браншове, в които е възможно това да стане много по-бързо, хотелиерството е един такъв пример. За мен по-важно е развитието да се случва постепенно, за да е стабилно в дългосрочен план.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работете това, което харесвате. Тогава ще го правите с лекота и ако сте упорити, успехът няма да закъснее.
