Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Тихомир Лазаров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Имаш повече потенциал и ресурси, отколкото си даваш сметка. Заложи на себе си. Провалът не съществува – или ще спечелиш или ще научиш ценен урок.”, споделя Стан Даулов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Стан Даулов. Като много от вас нося различни „шапки“ в живота си. Аз съм съпруг, баща, коуч, атлет, професионалист и приятел. Имам над 10г.опит в сферата на корпоративното обучение и развитие. Аз съм сертифициран Ериксън коуч и вече над 5г. практикувам коучинг с клиенти от цял свят. Моята мисия е да помагам на други да се превръщат в една по-добра версия на себе си. Работата с хора ме зарежда и мотивира. Преди година се запалих по плуването и преоткрих този прекрасен спорт. Все повече се изумявам от връзката и фундаменталните принципи, които са валидни в спорта, бизнеса и живота като цяло.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19г. когато се вихрех като барман в ресторанта на малък семеен хотел в к.к. Златни пясъци. Беше сезонна работа, преди да започна втората си година като студент МИО, която винаги ще помня.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да имаш стратегия при започването на каквото и да е, включително кариерното си развитие е добра идея. Важно уточнение: не бъдете „венчани“ за стратегията си. Абсурдно е да считаме, че ще сме помислили и предвидили всичко още преди да започнем. Най-важното е да започнем. Така получаваме информация и обратна връзка, която е безценна и без аналог. Посока, стратегия и подход подлежат на промяна. Здравословно е да ги анализираме и променяме често. Чърчил бил казал, че за да се подобряваш трябва да се променяш, а за да постигнеш съвършенство, трябва да се променяш често.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Силно зависи от това в каква среда сте попаднали. Като всеки пръв досег с нещо ново, първите впечатления са доста силни и трайни. Чудесно е когато някой „прохождащ“ на своята първа работа попадне в добре сработен екип, опериращ с доверие и на база споделени ценности. За жалост, хора попадат в токсични среди, където доминират интриги, скатаване и различни форми на тормоз. Такъв бе моят случай с барманската работа. За 2 месеца бях отслабнал с 10кг заради това, че нямах право на обедна почивка и да бъда в друга поза, освен прав на бара. Със сигурност научих какво не искам и как изглежда среда от която в бъдеще да бягам с 200.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Този въпрос ми напомня за концепцията peak experiences или т.нар. върхови преживявания. Това са събития и хора които оставят траен отпечатък в нашата памет и подсъзнание. Обикновено са неща които намираме, когато сме готови за тях. Таймингът е важен. За мен такива са били встъпването в нова роля и работата с шеф, който е истински лидер, ментор а впоследствие и приятел. Голям отпечатък за мен са имали семинари и обучения, които са променили възгледите ми за работа и отношение с другите и дори себе си. Самият аз работя с коуч и изпитвам трансформативната сила на този процес. Ако мога да обобщя – най-големият ефект се получава, когато сме заобиколени от правилните хора в правилния момент.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Цитирам формула на Рей Далио: Болка + Размисъл = Напредък. Признаването на грешките е нещо което всеки лидер цени у хората си. Това повишава доверието и създава възможността за учене и надграждане. Грешките са естествена част от нашия кариерен път. Правилната ни реакция към тях може да се окаже изключително ценна във времето. Напомням на всички, че никой не е безгрешен и е важно да умеем да прощаваме на самите себе си за грешките които допускаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Труден въпрос... Нека сме реалисти – има хора които израстват бързо в кариерата си благдарение на нечестна игра, манипулации и подмазване. Този тип развитие не е устойчиво и не носи дълготраен успех и удовлетворение. За да се развиваме бързо и същевременно устойчиво е важно да имаме правилната нагласа. Задайте си въпроса: За какво съм тук, на тази работа? Какво искам да постигна? Моите наблюдения са, че хора които са ориентирани към постоянно учене и подобряване израстват по-бързо. Те проактивно търсят обратна връзка и са отворени за нея. Не пестят усилие и търсят възможности да бъдат полезни извън директните си задължения – предлагат помощ, доброволстват и поставят успеха на екипа на първо място.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе голяма роля в кариерното ни развитие, започвайки още от решенията за образованието ни. Освен ако не сте дете на социопати, родителите ви искат най-доброто за вас и имат положителни намерения със съветите които дават. Те могат да са чусен модел на успех и що за живот и кариера искаме. Някои професии често се „наследяват“ – лекар, дете на лекари, адвокат, дете на юристи и т.н. Приемайте съвети с отворено съзнание, но осъзнайте че не сте длъжни да ги последвате. Постарайте се да разберете „от къде идва“ даден съвет и какво цели с него човекът който ви го дава. Разбирането не е съгласие. То е основа за смислен и дълбок разговор. Като коуч ще изтъкна, че никой друг няма да живее вашият живот и следва сами да взимате решенията в него (както и да носите последствията от тях).
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Когато съзряваме и се откъснем от родителите си за да поемем по свой път, приятелите ни се явяват един от най-големите фактори, които ни влияят. Нашата пиър група е това с което се сравняваме и съревноваваме, подкрепяме или спъваме. Приятелите могат да са катализатор, но и пречка за развитието и растежът ни. Джордън Питърсън казва: Внимавай с кого споделяш проблемите си, но бъди още по-внимателен с кого споделяш успехите. Приятели можем да наречем тези, които са искрено щастливи за нас, когато сме успешни. Те ни мотивират, окуражават и подтикват да продължаваме напред, каквото и да става.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта нямам, но обичам да гледам на връзката личен/професионален живот като постигане на хармония, а не баланс. Балансът предполага две неща да бъдат равни. Не са ли равни, винаги има дисбаланс. Когато две или повече неща са в хармония, то не е нужно те да бъдат в равни пропорции. Те съществуват заедно, развиват се и постигат целите си по свой начин. Когато усещаме липсата на хармония в живота ни, можем да приемем това за една покана да изследваме. Кои наши потребности са неудовлетворени и защо? Какво можем да направим по въпроса? Кои наши очаквания и нагласи можем да променим за да ни служат по-добре в бъдеще?
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Енозначен отговор няма. За някои едното може да е за предпочитане, а за други второто. Ако още от ранна детска възраст знаеш, че искаш да си зъболекар, то вертикалата е за теб. Моя съученичка от гимназята знаеше, че иска да бъде стоматолог от 10-ти клас. Реализира се като такава и има процъфтяваща практика. Познавам и много хора които са се преквалифицирали в 50-те си години и това става все по-често явление благодарение на новите техологии и динамиката на пазара днес. Като цяло, считам ранните етапи от кариерния ни път за най-подходящи за „експериментиране“. Чудиш се какво ли е да си фрийланс графичен дизайнер? Изкарай 3 месечен курс и се пробвай. Любопитно ти е какво правят в Човешки ресурси? Кандидатствай за стаж и придобий представа „от вътре“. За хора на възраст 18 - 25г. е типично по-лесно да заложат на този подход. Често можем да открием какво не е нашето нещо, благодарение на опит вместо да се чудим „какво ли щеше да бъде ако...“
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Имаш повече потенциал и ресурси, отколкото си даваш сметка. Заложи на себе си. Провалът не съществува – или ще спечелиш или ще научиш ценен урок.
