Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Светослав Ханджийски
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не винаги всичко е така, както си го представяме.“, споделя Елица Серафимова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Елица Серафимова e управляващ партньор и съосновател на напълно органично развиващата се и независима агенция за бранд, маркетинг и комуникационна стратегия и изнесен бранд мениджмънт - Brandfarm.
Тя има 18 години професионален опит в международни компании и различни пазари в областта на бранд комуникациите, маркетинг и продажби, изграждайки кариера от стажант до директорски позиции, преди да реши да излезе от комфортната зона на корпорациите и да приеме предизвикателството на предприемаческата роля.
Завършила е бакалавър “Бизнес администрация”, специалност “Маркетинг”, впоследствие и “EMBA” от University of Sheffield.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение? Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Още като ученичка помагах в семейната ни компания. Основно имах административни и офис мениджмънт задачи, сертификация и одити по ISO, преводи на официална кореспонденция, презентации на английски и български и др. Не особено творчески дейности, но ме научиха на дисциплина и внимание. Компанията по това време беше средна по размер, около 40-45 души, а за архитектурния сектор в България, дори голяма.
Започнах да работя в международна корпорация веднага след като навърших пълнолетие и завърших гимназия.
Първата ми “официална” позиция беше като асистент на офис мениджъра в екипа на г-н Венцислав Йотов, по онова време генерален мениджър на AIG (American International Group, Inc.) за България и Румъния. Не случайно го споменавам поименно, защото той бе първият и един от малкото истински лидери, които съм срещала в кариерата си. Много стриктен, но винаги усмихнат и пример за професионализъм. Най-вероятно в далечната 2006-та не съм оставила никакъв спомен у него като “поредния стажант” в офиса, но той остави сериозна следа върху моя кариерен път. Примерът му като ръководител, отношението му към работата и ентусиазмът му в една “скучна” застрахователна индустрия бяха част от отговора на вътрешния ми тласък да рискувам и да променя напълно плановете си за професионално бъдеще и образование, пренасочвайки се от архитектура към бизнес науки.
На прима виста звучи малко, но всъщност за мен това беше завой в напълно различна посока от добре отъпканата пътека от семейството ми, която ми беше предначертана и сигурна. Поех по съвсем непознат кариерен път, където стойността на успехите ми щеше да се мери само с резултатите от моя труд. Истината е, че не много хора осъзнават колко значим е изборът на висше образование за бъдещето им, когато са в младежките си “бурни” години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Преди всичко смятам, че е добре да имаме кариерна цел, която да следваме - посока, визия за бъдещето. Да познаваме себе си и да знаем къде искаме да стигнем. Най-важното е, макар и клиширано, да избираме професия, която наистина ни кара да работим с желание, интерес и амбиция.
С други думи преди да чертаем кариерата си, трябва да “чиракуваме”, да не спираме да се учим и да даваме много повече от необходимото - най-доброто кариерно училище е практиката. Само така можем да се развиваме напред, да придобиваме професионални качества и меки умения, да комуникираме и “съжителстваме” с колегите си без значение от позиция или ранг в компанията.
Моята цел беше един ден, след като вече съм дала и взела достатъчно като опит в корпоративната си кариера и когато съм подплатена със сериозна професионална експертиза в различни индустрии, бизнес модели и по мащаб компании, да създам и развия собствена компания.
Важно е да се правят разумни рискове в професията. Изчаках удобния момент. Вече знаех, че съм достигнала тавана на “корпоративното развитие”. Когато си увлечен от работата си, винаги искаш повече, а за мен това означава да имам възможността да се сблъсквам с разнообразни задачи, различни брандове и индустрии.
Ако пътят, който изминах, може да се нарече “стратегия” или по-точно посока, която следвах, то тя ме доведе точно там, където си представях, че ще съм около 15 години назад в кариерата ми.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно. Имах шанса да попадна на първо работно място в много подходяща среда, с подходящи ръководители, които бяха добър пример и основна мотивация, за да се развивам. Там се научих на работна дисциплина, отговорност към всяка задача, независимо от размера ѝ. Като едва 18 годишен “младеж” развих елементарни на пръв поглед навици - точност, спазване на срокове, поправяне на материали, докато не станат изрядни, бизнес комуникация на английски в ежедневието, организация на задачите и други. Не съм следяла “работно време”. Често работих и вечер или през уикенда. Тези прости и малки неща са основополагащите навици, които се коват от рано.
В екипа ми има колеги на по 22-24 години и виждам как тепърва изграждат тези навици. Колкото по-рано се попадне в офис среда, толкова по-добре.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност ръководителите ни, колегите и самата култура в компанията. Отпечатък винаги има - може да е позитивен или негативен. Хубавото е, че дори лошите примери са ни уроци и така се учим какви не искаме да сме и каква среда не искаме да оформяме около себе си на работното място. Огромни следи остават и двете крайности - големите провали и големите успехи. Винаги съм посрещала и двете разумно. Анализирайки ги, без да се самозабравям от успехите и без да се отказвам от провалите. Всеки неуспех смятам за възможност, дори за мотивационен тласък.
Критиката. Често чувам от колеги от новото “Gen Z” поколение, че не обичат критиката, че я очакват градивна и т.н. За мен тя е корен на саморазвитието в професията. Смятам, че директното адресиране на казус и отбелязването, когато някой просто не се е справил и трябва да коригира всичко от А до Я, е много по-добре от това да му бъдат галени ушите със сладки приказки.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ставаш, изтупваш се и продължаваш напред. Това е кратката версия. Първо, в зависимост от допуснатата грешка, не трябва да забравяме, че освен професионалисти сме хора и най-човешкото е да се извиним на когото е нужно в компанията, подизпълнител, партньор, клиент, а някои грешки изискват и публично извинение.
След това трябва да анализираме ситуацията - защо е допусната, как, какъв е мащабът ѝ. И, разбира се, да се вземат корективни мерки, за да не бъде допускана повече. Понякога това налага да се промени процес или да се сложат допълнителни проверки, контрол на изпълнението и качеството. Безгрешни хора няма. Важното е да вземем мерките, за да избягваме повтарящи се грешки, особено когато те оставят финансов отпечатък.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Качествата, които на мен ми правят силно впечатление, за да развивам по-бързо напред кадри, са общоприети, а именно: устойчивост, отговорност, отдаденост, ентусиазъм, проактивност, задълбочено мислене и действия, желание за развитие, реалистична представа и самооценка, колегиалност, точност и “думата му/й да тежи на мястото си”.
Бързото кариерно развитие търпи човек, който е стойностен за компанията. Това са малкото кадри, които константно демонстрират какво могат да дадат за компанията, така че тя да се развива и да става по-печеливша. Доказват го резултатите от работата. Резултати, които водят до по-големи обороти и печалба. Такива кадри, ако притежават и набора от качества по-горе, са желани и развивани напред.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите винаги ни мислят доброто, но е добре да правим разлика между съвет и наставляване. Защото второто със сигурност играе негативна роля в кариерното развитие. Родителите искат да видят децата си щастливи и спокойни… всички се стремим към това.
Моите родители ме подкрепяха и ми дадоха страхотна основа като семейна среда, възпитание, образование и мироглед към света. Мисля, че и те, и аз знаехме, че с каквото и да се захвана, ще имам постижения. Съветите, които ми даваха, ме изградиха морално и ми дадоха самочувствие, че мога да се справя с всяко предизвикателство.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя случай по-скоро кариерното ми развитие има роля в приятелствата. Намерила съм много истински и устойчиви приятелства в професионалния си път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има, още я търся. Не е лесно за човек да има толкова много роли, независимо от пола. Аз съм ръководител, партньор, колега и професионалист. Също така майка, съпруга, дъщеря, сестра, приятел. Искам да имам и време за хобита, спорт, почивки и т.н.
Е, уви, винаги нещо страда за сметка на друго.
Всички говорят за баланс в днешно време, но често си мисля, че 50/50 е напълно непостижимо. Везната накланя към кариера или личен живот в дадени моменти, съгласно важността и приоритетите. После колелото се върти. По-добре човек да намери баланс със себе си и да свикне, че не всичко може винаги да е както си го представя, както и че не може да “огрее” навсякъде.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че този възрастов диапазон е идеален за вертикално развитие, тъй като човек има много енергия, която може да вложи в кариерата си и да тръгне рязко нагоре, а и в днешно време повечето хора се отдават на семейства след 30-35 години. Разбира се, всеки го разбира по своему, но моят опит е точно такъв, макар и да станах родител рано.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да действате без да бъдете самонадеяни. Да сте по-силни на практика, отколкото на думи. Да се подплатите с много знания и практически опит, преди да се помислите за готови за прекалено големи кариерни “хапки”. Да останете здраво стъпили на земята, независимо дали сте на първия или последен кариерен етаж. Дерзайте, кипете и обичайте работата си.
