Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Амбициозните и осъзнати хора са наясно, че успехът не идва за ден и се изисква много работа, постоянство, устойчивост и не на последно място адаптивност.“, споделя Димитрина Терзиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Димитрина Терзиева, любител на пътуванията, хубавата храна, виното и изкуството. Имам 15 години международен опит на различни ръководни търговски позиции в най-големите хотелски вериги у нас и в чужбина, а през последните 2 години смених посоката потапяйки се в света на автомобилите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още на 17 години, започнахме със сестра ми да помагаме в продажбите в галерията която баща ни държеше. Парите които получавахме, бяха обвързани с продажбите, така че имахме стимул да сме активни търговци. След това първата ми по сериозна работа беше в хотел, започна напълно случайно, а се оказа страст за цял живот.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно задължително! Вярвам, че успехът идва само, ако си наясно какво искаш да постигнеш, или до къде да стигнеш в йерархията на една компания. Ако това е ясно всички стъпки много лесно се начертават след това. Амбициозните и осъзнати хора са наясно, че успеха не идва за ден и се изисква много работа, постоянство, устойчивост и не на последно място адаптивност.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място определено изгражда важни навици. Освен това може да се окаже истинско вдъхновение което да запали амбицията на човек. Приемам за моя професионална школа работа ми в Кемпински Хотел Зографски София, първата ми работа под международен мениджмънт. Първият ни ръководител създаде важни навици, като това да сме поне 20 мин. преди началото на деня на работните си места, в идеален външен вид и готови с информация какво ще правим през деня. В края на работния ден минаваше да ни попита какво сме продали днес. От него си взех освен дисциплината, учех се на общуване с клиенти, как се водят бизнес преговори, как се печелят клиенти. В годините на моето израстване много пъти съм се сещала за него, въпреки че докато работехме заедно ми е било трудно. Той успя да подбере различни индивидуалности и да ни превърне в силен и успешен екип. С много от тези колеги сме близки приятели и до днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Вдъхновяващите ръководители, менторите, компаниите в които се чувстваме оценени и имаме усещане че принадлежим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Важното при всяка грешка е да изключим емоциите, да вървим в посока решение. Във всяка работа се случват грешки, но фокуса ни трябва да е в решението и в това да не се повтарят.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората с ясна цел, постоянство, фокус, хора които са любопитни, които искат да знаят и правят повече отколкото се изисква. Веднъж приятел сподели с мен нещо което много ми хареса и съм го запомнила- 3 критерия които те правят ценен за всеки бизнес: 1. Правиш пари за компанията; 2. Спестяваш пари на компанията; 3. Решаваш проблеми; Като се замисли човек, ако покриваш и трите няма как да не си ценен и да не те очаква развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В кариерата ми, особено след като станах майка, успях да продължа само благодарение на помощта на семейството ми. Ако не бяха те, не мисля че щях да успея, часовете работа, пътуванията не се съчетават лесно с отглеждането на малко дете и желание за кариера при жените. Съвети са си позволили да ми дават само когато са виждали, че не се чувствам добре и щастлива на дадена работа. Скоро четох интервю на бизнес дама, която казваше цитирам по спомен „за съжаление времето за кариера и семейство при жените съвпада напълно“. Това поставя пред не малко жени въпроса кариера, или семейство? Бих казала, че ако си жена която желае да прави кариера, без подкрепа от семейството това е невъзможно.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите които съм срещала по пътя в кариерата си много са ми помагали, особено тези които съм приемала и за мои ментори.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, за мен това стана възможно с натрупване на житейски опит. Да имаме баланс между работа и личен живот е въпрос на избор. Важното е да си наистина „in the present moment“ независимо дали в работата, или у дома.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За първи път този въпрос ми бе зададен когато бях под 30 години и изобщо не го разбрах! Бях толкова амбициозна и фокусирана да се изкачвам по стълбицата, че не допусках, че човек може да е щастлив с друго освен израстване. Към днешна дата ми е по интересно вертикалното развитие, разширяване на знанията, ме интригува повече и ме прави много по-щастлива отколкото израстване в позиции.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако човек намери от ранна възраст какво го вълнува, като бизнес, индустрия, конкретна работа е много по-лесно да успее и да се чувства удовлетворен. Това бих посъветвала младите да търсят от рано това което ги пали и прави щастливи, да не приемат работата си само като място на което изкарват пари.
