Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Има три константи в живота - промяната, изборът и принципите, затова не трябва да се страхуваме да предизвикваме себе си и статуквото, да търсим нови възможности и да се самоусъвършенстваме.“, споделя Биляна Белоева-Дойновска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Биляна Белоева-Дойновска и съм старши експерт човешки ресурси в екипа на Мелексис България. Имам дългогодишен опит в сферата на човешките ресурси в големи международни компании от различни индустрии. Имам три висши образования и в момента правя докторантура в сферата на стратегическото управление на човешките ресурси. Смея да твърдя, че професията ми е призвание и по сърце и по душа. Освен това съм горда и щастлива майка на три прекрасни деца.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
За мен изграждането на работната дисциплина и получаването на опит винаги са били основополагаща и осъзната нужда още от студентските ми години и по-конкретно от първи курс на бакалавърската ми степен. Първата ми позиция беше административна на половин работен ден, за да мога успешно да съчетавам работа и учение. Първото възнаграждение помня ясно, че отделих за планиране на екскурзия до морска дестинация. За няколко години, макар тежката програма, успях да стигна до ниво регионален мениджър, отговарящ за обученията по английски език на студенти и работещи хора и да завърша успешно висшето си образование. Много ценно е за един млад човек да има цел и не просто идея или мечта, а цел конкретна и ясна и да осъзнае, че за нея трябва да се положат усилия и да се отдели време. Но удоволствието да си постигнал нещо сам, разчитайки на своите сили и умения, е безценно. Точно по този начин се изгражда увереността и вярата в личните качества и капацитет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е да имаме ясна посока, в която да върви, дори в началото да изглежда твърде илюзорна и неясна в необозримото бъдеще. С придобиването на опит и създаването на една още по-структурирана представа за професионална стратегия плановете биха могли да се променят или модифицират, но е ключово да си чертаем пътя пред нас, да следваме личния си и професионален компас, който да ни води към удовлетворение на всяка крачка. Успоредно с това, трябва да отделяме време да анализираме ситуацията, в която сме, ясно да проектираме къде бихме искали да стигнем, да планираме какво предстои и как да го постигнем, да си правим самооценка и разбира се да не губим фокуса си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ролята на първата работа е да започне изграждането на основните трудови навици, да ни ориентира в работната среда и да ни покаже, че можем да се справяме сами. Тя винаги се помни и винаги носи със себе си заряда на новото начало, на първите крачки, на първите грешки, но и на първите успехи. Много е важно да бъде даван шанс на младите хора, макар и без опит за гърба си, да направят първоначлни стъпки в направлението, което са си избрали да учат или са завършили. Радвам се да видя как все повече компании, както и тази, в която аз работя, създават академии и различни стажантски програми с цел да засилят връзката между образователните институции и бизнеса. Това е правилната формула за изграждане на следващото поколение млади таланти.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Безспорно това са хората, които са ни дали шанс да опитаме, да се научим, да сгрешим. Това са нашите ментори, колеги и лидери, които са ни подкрепяли в професионалното ни израстване, които с примера си са ни мотивирали и вдъхновявали. Ситуациите, в които сме получавали съвети, обратна връзка и дори сме ставаме свидетели на това „как не трябва да се прави“ ни оформят като специалисти. Много важно е обаче и да имаме очите и ушите за това и да попиваме максимално полезното от заобикалящата ни среда, което от своя страна да рефлектира по правилния начин върху професионалното ни аз и личното себепознаване.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
По пътя си на кариерно развитие трябва да имаме правилната нагласа към хората, с които работим, към ситуациите, в които попадаме и най-вече да знаем как да се поучим и от добрите и от не толкова добрите примери около нас. В над 10 годишната си кариера смея да твърдя, че най- много съм се учила от грешките си, както своите, така и на останалите. Имало е смисъл от всеки неуспех, стига след това да сме успели да си дадем равносметка защо се е стигнало до там и как да не го повторим отново. Това дава една нова посока на осъзнатост, която ни прави силни, уверени и спокойни за предстоящите познати и непознати ситуации. Това, което ни прави по-добри е как реагираме на провала. Както казва Морихей Уешиба „Неуспехът е от жизнено значение за успеха – всяка грешка ни учи на нещо.“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?Бързото кариерно развитие трябва винаги да е на базата на натрупани знания, усвоени умения и опит, защото само тогава човек има увереността и компетентността да направи следващата професионална крачка. С оглед на турболентността в заобикалящата ни икономическа и бизнес реалност, качествата увереност, адаптивност, възможност да работиш високоефективно и да проявяваш устойчивост в постоянно променяща се среда са основополагащи, за да се приспособим към всяка ситуация и да бъдем успешни, гъвкави и конкурентни в работата си. Много важно е да влагаме страст във всичко,което правим, да имаме критично мислене, дисциплина и да работим върху изграждане и поддържане на високо ниво на емоционална интелигентност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството има основополагаща роля още от детска възраст. То ни оформя като личности и поставя основите на мирогледа ни за света. Примерът, подкрепата и възпитанието, което нашите родители и близки са ни дали, са двигателите на нашия успех. Пречупвайки ги през призмата на личните си възприятия и индивидуалност, ние сме много по-добре подготвени и уверени да взимаме правилните решения за живота, образованието и кариерата си. Важно е да се вслушваме в съветите на родителите си, да се поучаваме от тях, но спрямо интересите и заложбите си самостоятелно да избираме посоката на професионалното си развитие. Разбира се, трябва ние самите да носим и отговорността за решенията, които взимаме, било то правилни или не.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са нашето второ семейство. Те често ни помагат да излезем от зоната си на комфорт и да предизвикаме себе си като същевременно ни дават емоционалната сигурност да бъдем изцяло това, което сме. Те са до нас, когато срещаме трудности и ни помагат да видим перспективата, ако сме я загубили, както и да открием нови хоризонти. Те са до нас и когато успяваме и празнуват с нас постиженията ни. Горда съм и благодарна, че и в живота и в работата си съм успяла да изградя безценни приятелства за цял живот.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Универсална рецепта не мисля че има, тъй като всеки един от нас е с различен темперамент и индивидуалност. Когато сме силно ангажирани в работата, влагаме страст и отдаденост към екипа си и постигането на общите начинания, много често границата между двете се размива. Тази принадлежност и нагласа обаче може да се постигне само в компании с високоразвита организационна култура и ценности, в които това не са само красиви слова изписани по плакати на стените в офиса, а са въплътени в ежедневния живот, грижата и отношението към служителите и техните семейства. „Избери си работа, която обичаш и никога няма да ти се налага да работиш“ казва Конфуций и това наистина е така, но отнема време да се случи. Балансът би могъл да се постигне, когато удовлетворението в професионален и личен план се допълва от време за почивка и време за любимите хора и занимания. Да, звучи като утопия и понякога дори като някакъв сюреалистичен сюжет, но само вървейки по пътя към постигането на това равновесие на духа и стремейки се постоянно към цялостно благосъстояние, ние можем да се научим как да се справяме с работното натоварването и прекалената си ангажираност. Трябва да се научим да си почиваме качествено, за да сме още по-ефективни в задачите си. Както казва в книгата си „Седемте навика на високоефективните хора” Стивън Кови „Вие не можете да достигнете истинско величие пренебрегвайки себе си - своето здраве, своя разум, своят емоционален и духовен живот.“
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Много зависи от посоката, в която искаме да се развиваме. По-важно е да научаваме нещо ново всеки ден и да се стремим да ставаме все по-добри в това, което правим, тогава развитието се получава много естествено. В началото на нашата кариера е по-добре да натрупаме практически опит, да се занимаваме с разнородни дейности и да навлезем в дълбочина в естеството на работата си. Преди години тясната специализация беше приоритет за служителите и за организациите, но сега във заобикалящата ни иновативна, дигитална, бих казала революционна среда универсалните и лесно трансферуеми качества и умения са по-ценени и нужни.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Има три константи в живота - промяната, изборът и принципите, затова не трябва да се страхуваме да предизвикваме себе си и статуквото, да търсим нови възможности и да се самоусъвършенстваме. Бъдете любопитни към света, към новото, не спирайте да се развивате и учите. Бъдете фокусирани, упорити и вярвайте в себе си, тъй като увереността е ключов фактор за успеха.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
