Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Забелязал съм, че повечето хора, които не достигат потенциала си, го правят поради мързел и/или страх.“, споделя Александър Грозданов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Александър Грозданов и съм собственик на Grozdanov Communications Consulting – консултантска компания, специализирана в стратегическите бизнес комуникации. Работя в сферата на комуникациите от около 25 години, стартирайки от правителствения пресцентър, минавайки през група от елитни български компании и после през международна агенция с големи мултинационални клиенти.
От над 15 години консултирам комуникационни стратегии и ръководя кампании за водещи международни и български компании в области като в корпоративните комуникации, управлението на кризи, връзките с институциите, връзките с инвеститорите, както и специалните дигитални проекти, движени от актуалните комуникационни иновации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях в гимназията на около 17-18 години, когато работих за първи път срещу някакво заплащане. А, на трудов договор и пълно работно време, започнах на 23 г., като междувременно бях и в казармата, където също се водехме, че сме на „заплата“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност трябва да имаме стратегия за кариерно развитие, със сигурност трябва да я следваме и със също такава сигурност трябва да сме отворени за евентуални промени, завои, нови обстоятелства и нови възможности. Все пак светът се променя много бързо, а и ние би трябвало да се учим с годините. А, на базата на наученото може да ни дойдат нови идеи и планове.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като на първите седем години върху възпитанието ни, после могат да бъдат променени, но доста трудно. Затова е важно да преценим внимателно кое ще е то, а и всяко следващо, разбира се. И в същото време всяко ново работно място си е като котка в чувал – трябва и доза късмет. J
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Когато говорим за събития – със сигурност големите успехи и големите провали оставят най-дълбок отпечатък. А, колкото до хората - ключови за кариерата ни са тези, от които най-много сме научили, тези, които най-силно са ни предизвикали и тези, които най-много са ни помогнали.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция на грешки и провали е такава, каквато трябва да бъде в тениса при загуба на сет – да си направиш правилните стратегически и тактически изводи и възможно най-бързо да забравиш отрицателните емоции. Да спреш да мислиш за загубения сет и да се концентрираш колкото можеш по-спокойно върху следващия, който вече играеш. Подразбира се, че умните хора не повтарят едни и същи грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ще започна от обратното – забелязал съм, че повечето хора, които не достигат потенциала си, го правят поради мързел и/или страх. Така че, съответно хората, които се движат бързо в кариерата, бачкат яко и се движат доста смело напред, като фокусирано гонят целите си. Бих добавил, че се учат бързо и не на последно място са сравнително скромни. Непрестанното гледане в чужди паници много вреди на кариерата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Трябва да слушаме внимателно съвети от хора с опит и доказани успехи и още по-внимателно да ги премисляме. В крайна сметка трябва да постъпваме така, както ние мислим и усещаме, че е правилно, защото отговорността за всяка стъпка в живота ни трябва да е само и единствено наша.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ако имаме приятели, които се развиват по път, подобен на нашия, те логично ще са част от нашия нетуърк. С тях можем да си помагаме, да споделяме информация и опит и като цяло взаимно да стимулираме кариерното си развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма универсална рецепта. За различните хора, различните професии, както и за различните етапи от кариерата и различните периоди от живота, правилният баланс е различен. Важното във всички случаи е от една страна да не влизаме в групата на мързеливите и да не си губим времето, но от друга да не влизаме и в отбор Burnout.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално, докато човек намери „своята“ работа. И от там - вертикално нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
От тридесетина години се занимавам с фитнес и когато ме попитат кое е най-важното, за да ти се получат нещата, аз винаги отговарям, че са само две неща. Първото е никога да не спираш. И второто е принципа Кайзен – постоянно да се стремиш да се усъвършенстваш. Абослютно същото се отнася и за кариерата, според мен.
