Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Продължавайте да творите и се радвайте на пътя си. Може да не е точно каквото сте си го представяли, но обикновено се оказва по-добро, отколкото и в най-смелите ви мечти.“, споделя Александра Борисова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Александра Борисова, на 30 години съм. В последната година и половина работя като Административен сътрудник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.‘‘.
Преди това заемах позицията ръководител на отдел „Продажби и връзки с клиенти“ в „Британски съвет в България” - позиция, която поех, след като в продължение на две години работих като асистент в отдела.
Професионалният ми опит се простира и в областта на дигиталния маркетинг и по-конкретно създаването на продуктови описания за наложени на пазара доставчици на продукти като „iStyle България“ и координиране на екип от преводачи, работещи по различни проекти.
Също така координирах значим проект за „ОЦ Британика ООД“ - един от водещите образователни центрове в страната.
Кариерата ми започна в телевизия BiTelevision, където започнах като графичен оператор, а по-късно преминах към ролята на стажант международен репортер.
Понастоящем следвам магистратура по „Бизнес администрация“ (MBA) в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), като в момента се подготвям за разработване и защита на магистърска теза.
Освен това работя по личен проект, насочен към създаване на съдържание за утвърдени управленски практики, лидерство и нови тенденции в областта на управлението.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя и получих първото си възнаграждение, когато бях на 21 г., в рамките на стажа ми в телевизията. По това време все още учех и стажът беше задължителна част от бакалавърската програма, която следвах.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Желателно е да имаме посока и устрем, но и да сме гъвкави и да приемем, че понякога пътят рязко завива в неочаквани от нас посоки.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Труден въпрос. Първото работно място може да внесе хаос и объркване в представите ни, но и да ни кали и да затвърди посоката, в която ще се развиваме.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите, които ни свързват с точните хора в точното време и моментите, в които сме взели трудни решения, свършили сме „вътрешна работа“, учили сме се да говорим със собственото си его, израснали сме като личности и сме допринесли за добруването на околните.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Приемане на допуснатата грешка, поемане на отговорност пред другите и себе си за нея и показване на готовност да се справим по-добре при следващия опит.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Находчивост, адаптивност, развито чувство за хумор, проактивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Хубаво е да оценяваме и да сме благодарни, че родителите ни имат желание да ни подкрепят, но нека и да не ги товарим с непосилната задача да преодоляват трудностите ни вместо нас. Страничната им гледна точка е ценна и приложението на съветите им със сигурност е полезно за нашето развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Да ни напомнят през какви трудности сме минали, за да стигнем където сме сега и че вървим в правилната посока. А когато е нужно и да ни вкарат обратно в правия път, когато сме си позволили да излезем от него.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Със сигурност не е необходимо рязко да разграничаваме тези аспекти от живота си. Според мен по-добре е да се стремим да ги съчетаем хармонично, отколкото да опитваме да ги балансираме.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Както дойде. Важното е да имаме достъп до задачи, за чието изпълнение, е нужно да усвоим нови умения и да комуникираме с хора, които добавят стойност към професионалния ни живот.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Продължавайте да творите и се радвайте на пътя си. Може да не е точно каквото сте си го представяли, но обикновено се оказва по-добро, отколкото и в най-смелите ви мечти.
