Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Лично за мен благодарение на хората в екипите ми, аз успях да правя големи стъпки в професионалното си развитие. Подбирайте много внимателно тези хора - не само с главата си, но и със сърцето си.“, споделя Панайот Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Панайот Димитров (или както всички ми казват Панчо, но не от синьо лято) и имам над 20 години опит в FMCG. Започнах от най-началното ниво (търговски представител) в далечната 2002г. и достигнах до позиции директор дистрибуция в „Престиж 96“ АД и търговски директор в компании като „Bella България“ АД и „Интерион“ АД.
Стартовият си опит (почти 9г.) натрупах в „Хенкел България“ ЕООД, където изминах всички стъпки, за да стигна до позиция национален FSM (по това време бях и най-младия национален FSM в Централна и Източна Европа – едва на 28г.). Като такъв съм участвал пряко в съзадаването, престуткурирането и окрупняването на не малко дистрибуторски мрежи в страната.
Понастоящем работя в „Интерион“ АД, където имаме предизвикателната и амбициозна цел да се превърнем в хъб на Балканите за производство на какаови кремове с лешници.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Официално трудовия си стаж започнах на 24г. след приключването на висшето си образование и отбиването на военнаta служба (тук изтеглих късата клечка, тъй като бях последния набор задължителна донаборна служба). Реално работя от ученическите и след това от студенстските си години, но това както знаем не се брои, защото беше „на сиво“. В тези години се занимавах с търговия, парите никога не бяха достатъчни (каква изненада), въпреки всичкия положен труд и усилия, които бяха съчетани със завършването ми на висшето образование. В крайна сметка успях да завърша УНСС (публична администрация – м/у другото първия випуск от тази специалност). Никога няма да забравя първото ми интервю в „Кавен-Ирадис“ ООД, дивизия P&G (тест от 50 въпроса за 45 мин) – шаш и паника, голям стрес. Като се замисля мога да определя този период като „А“ и „Б“. Много опит, знания, обучения, контакти и приятели (бъдеши и настоящи колеги) натрупах и в 4-те компании, в които съм работил – това ми помогна много занапред и се оказа ключов фактор за изгаждането ми като професионалист.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е много важно (ключово), когато правим първите си стъпки да изберем правилно средата (компанията), в която стартираме. Това не е лесно решение/избор, но пък кое е. Средата е тази, която ако си достатъчно отворен за новости ти дава възможност да ги претвориш в реалност.
Второ, но не и по-важност са хората, които избирайки тази компания ще ни бъдат преки ръководители (видяли сме ги на интервюто и малко или много сме имали възможнот да изградим първи впечателния). Лично аз вярвам и изповядвам „изтърканото“, но изключително точно и вярно “lead/learn by personal example”, т.е. имайки от кой и какво да учиш, кой да следваш, кой да те вдъхновява – пътуването е по-приятно и изпълнено с ценни моменти. Реално така имаш възможност за самоосъзнаване, дисциплина, самоконтрол и поставяне на цели, които да преследваш, т.е. това, което реално искаш да постигнеш. Способите, начините, пътищата за постигане на целите, т.е. стратегия идва след това.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Каквото и да кажем ще бъде вярно или грешно, защото всичко в крайна сметка зависи от конкретния човек. Личното ми мнение е да, първото работно място е важно и определящо за създаването на работни навици и култура на поведение.
Това не означава обаче, че ако първият ти избор не е правилен си загубен. Напротив – ако искаш да се учиш и развиваш този ти твой избор ще ти даде възможност да видиш и ясно да изчистиш за себе си с какво не си ОК и с какви хора не искаш, не желаеш да работиш. И да за това е важна средата (компанията), в която правиш първите си стъпки – корпоративната култура дава големи възможности в това отношение.
В крайна сметка първото работно място за много хора не е единственото и е само част от бъдещото ни професионално развитие, в което ако някой си мисли, че всичко знае и може и няма от какво да се изненада, би сбъркал сериозно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки помни своите успешни и неуспешни моменти. В това отношение аз имах огромен късмет да уча и да бъда обучван, да следвам, да бъда предвизвикван и да се вдъховявам от хора като Никола Меганов, Дарина Стоянова и Милтос Триантафилоу. Дължа много на тях и каквото и да кажа ще е малко - едно огромно благодаря (те го знаят, но все пак).
Отпечатък в/у теб остават не само хубавите моменти и хора/личности, но и негативните – от тях също има много какво да се научи. Тук няма нищо случайно – те се появяват в момент, в който имаш нужда да направиш следващата стъпка. Важно да си направиш изводите и да се научиш, че „да паднеш долу се случва, факт, но да останеш там долу е избор“. Смело правете изборите си и ги следвайте. Това ни помага да се оформим не само като професионалисти, но също така дава възможност за нашето лично развитие и израстване.
Няма да забравя моментът, когато човек от екипа ми дойде при мен и ми каза „Панчо, повечето очакват и стискат палци да се провалиш и да правиш грешки“. Отговорът ми беше много кратък и прост „нека не чакат да се проваля, защото ще се пенсионират през това време, а че ще правя грешки – ще правя, нека не ги броят“. Не давайте възможности на хора, които се хранят с вашите успехи да ви пречупят след като имате ясни цели и пътища, по които да ги постигнете – лесно е да се каже, трудно е да се постигне.
Последно, но в никакъв случай по-важност – екипите. Това са хора с главно „Х“. Лично за мен благодарение на хората в екипите ми, аз успях да правя големи стъпки в професионалното си развитие. Подбирайте много внимателно тези хора - не само с главата си, но и със сърцето си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са част от работата ни – простичко. Те са тези, които обаче ни дават възможност да намираме нови начини/способи за решаване на ситуациите,
в които сме попаднали. Също така ни помагат да проявяваме креативност и да израстнем. Важно е като допускаме грешки да не обвиняваме другите за това,
а да се вгледаме първо в себе си, да направим анализ на ситуацията, за да знем,
че когато попаднем в сходна такава е хубаво да не реагираме, така както сме го направили сега, защото това ще доведе до аналогична грешка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
И да започна да ги изборявам сигурно ще пропусна някои. Бързото кариерно развитие може да е нож с две остриета. И тук идва възможността за грешка.
Грешката, която често се прави е да чакаме, докато сме готови. Смятаме, че човек никога не е готов. Особено, когато сме изправени пред избора да правим нови крачки (напред, в страни, хоризонтала, вериткала, нова компания – без значение). Едниствената причина за това е страхът дали ще се справим с новото предизвикателство – с неизвестното, което е пред нас (или по-малко известното в сравнение с текущото). Повечето хора не си признават, че ги е страх и така пропускат възможности, които след време могат и да нямат. Числом и словом човек е готов на 50% - не повече. Като добавим ентусиазмът, високите нива на енергия, адреналин, емоционалност и желанието за новости – предпоставките за успех са налице. Може да звуши парадоксално, но харизмата, която има човек, който търпи кариерно развитие въобще не е малковажна.
За да ме разберете правилно ще изпозлвам малко афоризми - няма как да си с харизмата на костенурка и да имаш гепарди в екипа си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ясно е, че семейството има значение за кариерното развитие – там се създават навици, изгражда се харакер и основни ценности, които все повече липсват напоследък. Не мисля, че има унивеерсална рецепта за това дали да следваш съветите на родителите си или не. Със сигурност е хубаво да получаваш съвети от хора, които имат по-голям опит от теб, но това е решение, което всеки трябва да вземе сам за себе си. Стремежът на всеки родител е да даде най-доброто за децата си и ако може да ги предпази от грешките, които той е правил, но това като, че ли не е най-правилния подход.
Когато работата ти е свързана със стрес в големи дози, отговорности за хора и бизнеси, пътувания, респективно отстъсвия от вкъщи, ако нямаш човек до теб, който истиснки да те разбира, да ти вярва и подкрепя – трудно ще се постигнат стойностни неща.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелства се създават и губят през целия ни живот – в училище, в университета, в работата. Те са неизменна част от живота на всеки.
Във всичките компанни, които съм работил съм създавал приятелства, стойностни приятелства – в един момент от съвместната ни работа ставаме прители и след това колеги. И до ден днешен с не малко от тях се виждаме и поддържаме контакти. Знам, че дори с някои от тях и с години да не сме се чували и виждали в момента, в който се видим или чуем за нещо, всеки един може да разчита на другия. Други съм взимал с мен, когато съм приемал нови предизвикателства – доверието, което са ми давали, за да направя тази промяна, която е такава и за тях е ралната мотивация за всички успехи. Лесно се работи с хора, с които изповядвате едни и също ценности, имате една и съща страст, споделяте сходни нива на емоционалност и енергия - всичко това води до изграждането на много дългосрочни приятелства.
Ще модифицирам едно рекламно послание „приятелството е безценно – за всичко друго има дебитни/кредитни карти“ 😊
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вечният въпрос – има ли баланс м/у личния и професионалния живот? Как да се постигне и възможен ли е въобще? Едва ли някой може да даде увниерсален отгово/рецепта на този въпрос, но може би взаимното допълване, а не едното за сметка на другото е добър начин за баланс. И едното, и другото трябва да те карат да се чувстваш добре и щастлив, тъй като в противен случай означава, че едното или другото трябва да претърпи промяна. Когато отиваш на работа и това не е заради това, че трябва да отидеш на работа, а защото обичаш това, което правиш и го правиш със страст, спомага за тази симбиоза.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
15г. си е сериозен период от време. Строго индивидуално е и е свръзано с осъзната нужда от развитие – хоризонтално или вертикално. Трудно е когато си под 30г. и заемеш национална позиция, ръководейки екип от хора, в които има и по-възстрастни от теб с повече житейски и професионален опит. Трудно е и когато прескочиш някое ниво и изведнъж станеш пряк ръководител на доскорошния си колега. Не по-лесно е и когато се присъединиш към нова компания, в която екипът се е развивал дълги години с предходния ръководител, той е освободен и ти трябва да направиш голямата нова крачка с този екип. Но реално това е момента със страхът, за който споменах по-горе и готовността да го приемеш. Фактор за това дали си готов за вертикално развитие независимо от възрастта ти е дали си успял да подготвиш човек, който да продължи да ръководи екипа след твоето промотиране /приемане на ново предизвикателство.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Какво мога да дам като съвет ли? С поведението и действията си направете така, че „you’ll never walk alone“, за да може да се наслаждавате на пътя и крачките, които правите 😉
п.п.: не съм фен на Ливерпул.
