Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Станислава Дамянова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Както Синек казва – „Играта е безкрайна“ и накъдето и да решиш да се развиваш – имаш свободата да го правиш до безкрай.“, споделя Венцислава Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Венцислава и съм от Русе (и държа да остана тук J ). Занимавам се с подбор и обучения от 10 години, като в последните добавих и изграждане на работодателски марки. До преди няколко месеца бях лидер на няколко екипа в най-голямата логистична компания в България – Еконт. Сега фокусът ми е върху две неща – собствената ми агенция за „employer brand” и подбор и развитие на таланти – WorkVibes, и върху нова образователна инициатива, за която ще научите скоро.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
О, много хубав въпрос, често забравяме началото и откъде сме тръгнали. А само помнейки го можем да се зарадваме на това къде сме стигнали.
Та, мисля, че бях на 11-12 години. Тогава живеехме до градче близо до Русе. Баща ми имаше земя, на която отглеждаше дини и някой трябваше да пази тези дини през деня, за да не ги откраднат или да не ги изядат животни. И така, аз и сестра ми, която е 6 години по-малка от мен, започнахме да ходим всяка сутрин и да стоим там до вечерта. Имахме си висока къщичка и бебе кученце. И безкрайното време на живот без интернет и смартфони. В края на лятото баща ми ни плати и ние си купихме мини телевизорче за стаята.
Към днешна дата аз имам дъщеря на 11 години, която също вече печели пари. Разбира се, прави го по модерния начин – в интернет или чрез изпълнение на задачи, които аз ѝ давам (например да ми направи някоя екселска таблица). Плащам ѝ в Револют J
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че всеки човек е различен и ако при едни стратегия с ясен план и срокове работи, то при други естественото развитие се случва по-лесно. Това, което трябва, е човек да бъде адаптивен и предприемчив. Както видяхме – дори да имаш стратегия и да си я следвал до последния детайл, може изведнъж се появи световна епидемия и да си останеш само със стратегия, но не и с работа. И тук идва силата на адаптивността и предприемчивостта. И не говоря за това да започнеш собствен бизнес, а за това да предприемеш стъпки за адаптацията ти към новата ситуация и просто да рекалибрираш живота си, стратегията си и отново да гониш целите си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Само по себе си първото работно място не оформя навици. Първите ментори, които срещнеш – те са тези, които оформят. При мен най-силно влияние са оказали менторите ми от училище, университет и Еконт. Това са хората, които са ме научили да бъда проактивна, целеустремена, да правя всичко със смисъл, да съм отдадена и да доставям резултат винаги и то да се старая да е с най-високо качество.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На предишния въпрос разказах за менторите, които оставят следи. Като човек, който се занимава с подбор, обучение, развитие и често – освобождаване – бих казала, че и това оставя следи. Първият назначен и неговото развитие. Първият освободен и неговата реакция J В нашата сфера на дейност тези събития ти показват дали имаш “стомаха“ за работата или не.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да поемеш отговорността за нея. Няма друга правилна реакция, просто няма. След това – започваш да работиш над причините, които са довели за тази грешка и се подобряваш. Ако я допуснеш втори път – това е избор. Ако я допуснеш и трети – това вече е невежество.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Струва ми се, че трябва да разграничим и два вида бързо кариерно развитие – 1. Бързо и с бърз край и 2. Бързо и устойчиво. За да имаме второто водещите качества са: адаптивност, както вече споменах, но и устойчивост, дисциплина, еднонасоченост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че семейството формира до голяма степен кариерното развитие. И тук нямам предвид дали семейството е било или не е било с възможности и дали е платило за скъпо образование и собствен бизнес. Примерът на семейството формира. Моята майка винаги е била силна в това да продава. Баща ми – в идеите. Двамата пък заедно – винаги са търсили начини да подобрят състоянието си и да имат независимост и свобода. Взела съм от всичко това от тях.
За съвети – не помня да са ми давали тон какво да уча или работя. Аз също не го правя с децата си. Сигурна съм, че с правилната среда и постоянна подкрепа да вярват в себе си и да опитват нови неща, ще намерят своето призвание.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
По-скоро бих питала каква е ролята на кариерното развитие в приятелството J Моят опит показва, че с него идва и краят на някои приятелства –започваме да се разминаваме в приоритети и виждане за света. Но тези приятели, които останат – са важни. Те са онази подкрепа, която дава криле. В моите екипи винаги съм имала приятели. Това ми дава много сила и желание да продължавам да се развивам.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има, и това е да не търсиш баланс. А не търсиш баланс, когато правиш това, което обичаш. Бих казала и „Не правете това у дома си“, защото е почти равно на работохолизъм, но аз съм такъв човек – за мен винаги всичко е лично.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Развитие преди всичко. А дали то е хоризонтално, вертикално или диагонално – няма значение. В крайна сметка, както Синек казва – „Играта е безкрайна“ и накъдето и да решиш да се развиваш – имаш свободата да го правиш до безкрай.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Едно друго лято бях барман в ресторант в Италия и след няколко дни работа собственичката ме дръпна настрани, седна с мен и ми каза „Сега ще ти кажа нещо, което искам да запомниш добре. Ти можеш много повече и имаш страхотен потенциал“. Това сякаш в годините винаги ми е било като мантра в ума. Тънкият момент тук е докога го търсиш това повече и кога „повече“ е достатъчно.
През годините се нагледах се на достатъчно хора, които загубиха щастието си, защото гонеха чужд смисъл и не бяха искрени. Затова моят съвет би бил „Търси смисъла във всичко, което правиш и винаги, винаги слушай сърцето си и бъди истински“.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
