Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Тодор Тодоров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Някои хора виждат възможност и се втурват, следват я, учат се и се развиват. Други го постигат като част от план и добра стратегия. И двата начина са успешни.“, споделя Елена Туева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Елена Туева, мениджър човешки ресурси със 7 години опит в IT сферата. Управлявала съм успешно целия спектър от HR отговорности, от стартираща компания с 15 души до утвърдена организация с 80 служители. През годините изградих от нулата процеси за онбординг, оценяване и кариерно развитие както на служителите, така и на лидерите ни. С екипа внедрихме използването на OKR (objectives and key results) на ниво компания, екип и личност, за да определяме и проследяваме постигането на целите си.
Гордея се с изграждането на HR екип, който се подкрепя взаимно и заедно постигаме отлични резултати.
Силните ми страни са в аналитичното мислене и решаването на проблеми. Предпочитам да се фокусирам върху същността на въпросите и да намирам ефективни решения. Вярвам, че подходящото време да започнеш (каквото и да си си наумил) е СЕГА.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 17г. превеждах административни текстове от и на френски език, а всички лета от университетските години комбинирах с работа като аниматор в различни хотели.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Има поток, който следваш – има и избори, които правиш.
Някои хора виждат възможност и се втурват, следват я, учат се и се развиват.
Други го постигат като част от план и добра стратегия. И двата начина са успешни, а често се преплитат един в друг. Важното е човекът да се чувства удовлетворен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Определящо, точно като първите 7 години за децата.
Работните навици и дисциплината са основополагащи за развитието ни. Много по-лесно се придобиват в началото, когато си млад, зелен и попиваш от примера на първите лидери, първите колеги. Дори и примерът да е лош, оценяваш какво искаш или не искаш да си вземеш. За мен е важно да влезеш в работното колело с идеята да откриеш най-доброто за себе си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност менторите. Дали е колега, лидер в компанията – професионалист извън компанията. Такъв човек оставя огромен отпечатък, дава мотивация и те кара да летиш. За мое щастие имам опит и от двете страни. През годините срещнах прекрасни ментори, които ми споделиха ценен опит. Помогнаха ми да израсна по-бързо и по-напред, спестиха ми много време. Скоро приключих първото си предизвикателство – този път аз самата бях ментор. И в двете роли емоциите и темпото, с което учиш са на висока скорост.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След като емоциите отшумят - помисли какво искаш да си вземеш от този опит. Какво се обърка? Какви действия доведоха до този резултат? Какво би променил/а? За какво се поздравяваш, въпреки резултата?
За мен най-работещият вариант е да си запиша отговорите и преди да вляза отново в подобна ситуация, да извадя записките и да си напомня.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Дисциплина, вътрешна мотивация, желание не само да учат, а да пробват.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Хубаво е още преди кариерното ни развитие да тренираме умението си да мислим критично. Прекрасно е, ако родителите ни подкрепят в този процес още като деца. Оттам нататък – менторите, тези на които вярваме, тези на които се възхищаваме, тези от които виждаме резултати и ни мотивират ние самите да даваме резултати – тях гледаме и слушаме най-много. И пак не сляпо (или глухо), нали?
Всеки съвет трябва да минава през цедката на личния контекст, самопознанието, конкретните ни цели и стремежи, и едва тогава да определим дали да го приложим, да го адаптираме или да го оставим настрани.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Бих използвала същия метод като в предния въпрос – ако съветът на приятелите ни премине нашия личен филтър и отговаря на конкретната ситуация – прилагаме и благодарим на отдадените приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Тук отговаря HR, майка на две деца, съпруга, приятел...имам огромен късмет работата ми да е свързана с личностно развитие и да се уча, и да прилагам навсякъде. В този контекст е отговорът ми.
Личният и професионалният живот се преплитат непрекъснато. Границата се изразява в усещането ми за баланс. Ако имам рецепта, тя е да опознавам себе си, за се науча къде искам да инвестирам енергията си и откъде мога да черпя нова. Това е един безкраен процес, в който откривам „зарядни станции“ на понякога неочаквани, ежедневни места.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хей, аз още съм в горната граница. Няма значение дали е по вертикала или хоризонтала. Учете, работете върху себе си и уменията си. Отворете любопитството си. Пробвайте, експериментирайте, намерете своето.
20-35 е възрастта, в която имаме енергия за милиони неща и познания за малка част от тях. Подплатете развитието си със себепознание и трупайте умения, които никой не може да ви вземе.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Докато е win*-win всичко е супер, после е въпрос на дискусия.
*Твоят win тежи точно колкото работодателския.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
