Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Mного важно e да не бъдеш страхлив в ранните години, за да можеш да си позволиш да бъдеш смел в късните години.“, споделя Денис Флоров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Денис Флоров, понастоящем основател и оперативен директор на AIoTCloud, софтуерна платформа за енергиен и ресурсен мениджмънт.
Имам опит в проектната логистика и съпровождащите стратегически операции, като структуриране на сделки, compliance и supply chain консултиране на индустриални клиенти.
Като естествено продължение на досегашния ми опит, инициативата, която сме поели в момента е да демократизираме управлението на енергия и физически активи за традиционно пренебрегваните малки и средни предприятия. Динамиката на енергийните пазари ни подсказа, че това е първият вертикал от техноиндустриализма, в който можем да бъдем дългосрочно полезни на българския и глобален бизнес.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 18 с желанието да видя много бързо, колкото се може повече от бизнеса. Тогавашният ми работодател беше достатъчно разбиращ, за да се съобрази, че не ми беше достатъчно да се фокусирам в една област и исках да видя цялата структура. Затова в период от няколко месеца бях ангажиран за по 15-20 работни дни към всички отдели – от складовете и доставките, през маркетинг и реклама, счетоводство, та до управителите на ритейл мрежата и headquarter офиса с идеята да гледам и „попивам“.
Въпреки, че го получавах, паричното възнаграждение беше второстепенно, исках да видя как функционира отвътре един бизнес, който управлява физически и дигитални активи и процеси.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Крайните цели, възприятията и интересите се променят динамично, затова според мен в стратегията за кариерно развитие трябва да се залагат константи, които да са еднакво валидни днес и след 10 години – традиционно и алтернативно образование, постоянно растяща мрежа от контакти, етични професионални отношения и добро име, защото, съгласете се, в професионалното ни ежедневие често думата тежи повече от договорите.
Ако това се съчетае с постоянно желание за идентифициране и изпреварване на пазарните тенденции, кариерното ни развитие винаги ще бъде повлиявано положително.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен първите 2 работни места оказват най-сериозно влияние върху оформянето на кариерните ни навици. Първото работно място ни дава основата, второто я надгражда и ни показва на какво не са ни научили или ние сме усвоили грешно на първото. След това вече можем да си позволим грамотно да правим адаптации и корекции, за да отговарят кариерните навици и на това, което представляваме ние като отделни бойни единици.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е ретроспекция, която се прави в края на кариерния път, затова не мога да изразя категорично мнение. Това, което аз съм видял е, че не винаги преките ръководители оставят най-голям отпечатък, често това са най-неочаквани хора – такива, които са ни дали шанс, които са повярвали в нас или дори такива, с които не сме имали пряка комуникация, но сме наблюдавали отстрани и видяното по някакъв начин е променило възприятията ни за професионалната кариерата в цялост.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешки се допускат постоянно и е критично важно навременно да се поема отговорност и да се предприемат стъпки за разрешаването им. Културата, в която грешките са тема табу е не само токсична, но и непродуктивна.
Преди текущото ми назначение съм бил ангажиран с проектна логистика за клиенти в отбраната и критичната инфраструктура, където организацията на целият supply chain учи на различен тип отговорност и отношение към грешките. Допуснатите грешки не могат да се „заметат под килима“, трябва да се адресират на момента и бързо да се взимат решения за разрешаването им.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Универсален сет от качества не мисля, че има, понеже и кариерното развитие има безброй измерения – в корпоративна структура работи едно, в стартъп среда друго, в свободни професии трето и т.н.
Разбирането за „бързо“ също е много гъвкаво.
Дългосрочна далновидност, способност да се поема отговорност и усет за новото, придружен със здравословна доза консервативност и скептицизъм според мен са качества, които се наблюдават при бързо израстващите в професионален план хора.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Върху моето кариерно развитие със сигурност семейството има голяма роля, поради наличието на семеен бизнес. Семеен бизнес, собствен бизнес и професионално развитие в корпоративна структура са 3 паралелни реалности в бизнеса, всяка от които дава различен набор от умения и „отваря очите“ по различен начин. От моето семейство, особено в последните години на хуманитарни кризи, в които сме помагали с логистична, и не само, подкрепа, съм възприел, че бизнесът е бизнес, но не е нужно всичко да се комерсиализира.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
В контекста на кариерното развитие, приятелите са хората, които трябва да служат за повишаване стандартите, по които оперираме. Приятелите освен подкрепа са много добър коректор, защото познават силните и слабите ни страни и могат да ни покажат кога сме излезли от правилния път, кога се самозаблуждаваме. Разбира се, прекомерното разчитане на чуждо мнение, било то и на близки приятели е нездравословно, затова по-скоро приятелите са в допълнение на лични възприятия.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
С променлив успех се опитвам да си обяснявам, че личното не е професионално и професионалното не е лично. Понеже всяко правило има своите изключения, има периоди, в които или личното се преплита с професионалното, или едното взима превес, затова балансирането е постоянно и се старая да бъде съзнателно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Диагонално. : ) Израстването, чрез застъпване и свързване на досега несвързани за нас дейности, направления, сектори и пр. е изключително важно за усвояването на нови знания, умения и общо за израстването не само по отношение на заеманите позиции, но и като индивидуални компетенции.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Аз с даването на съвети няма да се ангажирам, но човек със завиден личен и професионален опит ми беше казал, че е много важно да не бъдеш страхлив в ранните години, за да можеш да си позволиш да бъдеш смел в късните години.
И контекстът не се изчерпва до финансови възможности.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
