Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
„Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бъдете верни на себе си и на принципите си, запазете своята идентичност и не ставайте безцелно част от голямата машина, която може да ви замени в удобен момент. Вие сте много повече от която и да е компания, и животът, както и кариерата ви трябва да бъде такъв, какъвто вие искате.“, споделя Иво Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Иво Димитров и понастоящем съм Партньор в глобалната консултантска компания за сливания и придобивания (M&A Advisory) Nextoria (nextoria.com), специализирана в областта на Софтуер, SaaS businesses, IT услуги и брандове за потребителски продукти. В тази роля имам възможността да работя с вдъхновяващи основатели на компании и стратегически инвеститори от цял свят.
През годините съм заемал редица ръководни позиции в глобални лидери като Philip Morris и Shell, а кариерата си започнах като маркетинг експерт на Летище София. След приключването на корпоративната си кариера се върнах към моята истинска страст - предприемачеството. Още като студент в първи курс стартирах първия си бизнес - коктейл бар в Студентски град, а през последните десет години съм участвал в създаването на няколко успешни компании и марки, както и на неуспешни такива:).
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Моментът, когато получих първото си възнаграждение и го инвестирах в летни преживявания на морето, е незабравим и съм изключително благодарен на баща си за това! Бях на 16 години и по време на лятната ваканция работих като общ работник при изграждането на метрото в София. Това беше безценен опит и смятам, че всеки млад човек трябва да премине през него. От днешна гледна точка вярвам, че започването на работа и стартиране на предприемачество в тийнейджърските години са ключови за развитието на много компетенции в подрастващите, които ще са им в помощ през целият живот. Особено в тези времена на изобилие и липса на кризи, когато всичко е подсигурено и е трудно да се намери мотивация за борба и развитие. Не случайно голяма част от най-успелите хора в света произхождат от бедни семейства или страни, или са родени в трудни времена.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От една страна, наличието на стратегия и план за постигането ѝ (със съответните стъпки и тактики) е необходимо и много полезно условие за успех. От личен опит съм установил, че и най-добрата стратегията обикновено представлява около 10% от успеха, докато останалите 90% зависят от това как ще приложиш тази стратегия на практика - последователно, постоянно и качествено през годините. Нещо като таланта: хубаво е да го имаш, но здравата работа винаги побеждава който и да е талант.
От друга гледна точка, стратегията и дългосрочното планиране в днешното динамично време са трудно прогнозируеми, тъй като динамиката е толкова голяма, че е трудно да се ангажираш с прогнози за това например кои професии ще бъдат актуални след 5, 10 или 15 години.
Затова смятам, че е по-важно всеки да открие своите силни страни и да се ориентира към кариера, която е свързана с тях. Работейки върху тези умения и ставайки експерт в тях, човек може да постигне желаната реализация, която ще му носи удовлетворение и благополучие.
Адаптивността и отличните меки умения са от изключителна важност в наши дни и ще стават все по-важни. Едва ли много хора завършвайки гимназия и кандидатствайки в университет имат конкретна стратегия за кариерното си развитие, която следват неотлъчно, но има и такива.
Затова не бих се ограничавал в това да имаш една стратегия и да я следваш неотлъчно. По-скоро бих акцентирал върху индивидуалността: какво работи най-добре за дадения човек в съответното време и ситуация и да способността да се адаптираме и еволюираме.
Какво според вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Определено първото ни работно място оставя дълбок отпечатък в съзнанието ни, и аз добре помня своето, включително и лятната работа в метрото. Заобикалящата ни среда, колегите, с които работим, и лидерите, които ни водят, са фактори, които ни изграждат като професионалисти в дадена област. Дори и "лошите" примери, които може би ще срещнем на първата си работа, са положителни в дългосрочен план – те ни помагат да разберем какви не искаме да бъдем, къде не искаме да работим, в какъв екип и с какъв мениджър. Това е безценен опит. Вярвам в максимата, че ние се превръщаме в това, което са петте души, с които комуникираме най-често. Затова е изключително важно внимателно да избираме хората, с които прекарваме своето време в работата и извън нея. Те предопределят нашите възможности за развитие, максималния ни капацитет и т.н. Запитайте се: искам ли да стана като тях? Ако отговорът е "не", потърсете примери и вдъхновяващи личности и се свържете с тях. Това може да стане и онлайн, дори само чрез слушане на подкасти и четене на книги. Възможностите са неограничени.
Кои събития и конкретни хора оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В различните етапи на нашето кариерно развитие срещаме много примери, всеки от които допринася за изграждането на професионалните ни навици и работна етика. Всичко започва с родителите: искаме ли да имаме кариери като техните или не? След това ръководителите ни и колегите, с които работим, са тези, които ни влияят най-много, предвид пряката ежедневна работа с тях. Фирмената култура, ценностите и мисията на компанията също са важни фактори за това как ще се развием в професионалния си път. Изборът да работим в компании със силни ценности и култура може да подпомогне нашето кариерно развитие и личностно израстване.
В началния етап на кариерата си обаче, нашите двигатели за избор на месторабота могат да бъдат съвсем различни- бързо кариерно развитие, високо заплащане, силна марка и тн..
Аз бих се фокусирал върху компании, в които можем да учим и да продължаваме да учим в продължение на години. Личното участие в значими проекти за компанията оставя траен отпечатък – да получиш доверието и отговорността от работодателя си, дава усещане за свобода и признание за твоя труд.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Честно казано, не мисля, че винаги се учим от грешките си. Аз самият съм повтарял някои грешки нееднократно (факт, който не говори за особена интелигентност, нали така:) и това е доказателство, че хората са ирационални и емоционални на подсъзнателно ниво, а чак след това аналитични и логични във вземането на решения.
На теория най-добрият начин е да се учим е от грешките на другите, но на практика всеки от нас трябва лично да се сблъска с даден казус, за да разбере как да го преодолее.
Най-правилната реакция според мен е, след допусната грешка, първо да осъзнаем, че има такава и че най-вероятно вината за нея е в нас, а не във външни фактори. Обикновено насочваме енергията си към външни фактори, които смятаме, че са допринесли за грешката и намираме лесно оправдание, което води до следващата грешка. След като осъзнаем грешката си и поемем отговорност за нея, в идеалния случай трябва да погледнем на ситуацията и на себе си отстрани – без емоции, сякаш наблюдаваме друг човек. Това ще ни позволи да анализираме събитията безпристрастно и може би ще ни помогне да открием по-добър начин за следващата трудна ситуация, с която се сблъскаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ключовото качество е желанието да дадеш повече от очакваното за успеха на компанията - да надхвърлиш изискванията на длъжностната характеристика, да извървиш “extra mile”. Разбира се, няма универсален отговор, валиден за всяка компания и човек, тъй като компаниите имат различни ценности и култура, които насърчават определени подходи към работата. Затова е важно да избираме компании, които споделят нашите разбирания. Винаги обаче ще бъде полезно да бъдем готови да учим и усъвършенстваме себе си постоянно, да работим усърдно, да бъдем честни, отговорни и лоялни членове на екипа, да имаме страст и желание за развитие, да бъдем адаптивни и да приемаме обратна връзка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството върху кариерното развитие е фундаментална. Като родител, съм наясно, че примерите, които даваме на децата си, остават в съзнанието им за цял живот—независимо дали са добри или лоши. Харесвам една поговорка: „Не възпитавайте децата си, а себе си. Те така или иначе ще станат като вас.“ Решението дали да следваме съветите на родителите си зависи от това дали ги виждаме като успешни хора и дали желаем да приличаме на тях. Също така, от значение е дали сме изградили здрава връзка с тях и дали са част от кръга на нашето доверие. Нищо не „трябва“ на всяка цена. Ролята на родителите е да водят чрез личен пример, да предоставят информация на децата си и евентуално да предложат съвет, ако той бъде потърсен. В крайна сметка, всеки има право на личен избор по отношение на кариерното и личностното си развитие, с ясното съзнание, че всеки избор носи със себе си отговорности и последствия.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да играят важна роля в кариерното развитие, особено в ключови моменти. Ако имаме приятели с успешни кариери, на които вярваме, техните съвети и подкрепа могат да бъдат безценни. Разговорите с успешни хора, на които имаме доверие, могат да ни дадат нови перспективи и идеи. Затова е важно да изградим приятелства с хора, които ни вдъхновяват и на които можем да се доверим. Намирането на подходящи ментори, които да ни водят напред в различни сфери и етапи от живота, е възможност, която не бива да се пропуска.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Едва ли има точна рецепта—това не е ястие. Въпреки че аз лично дори в готвенето не следвам точни рецепти:).
Всичко е строго индивидуално и зависи от приоритетите на човека, неговите житейски разбирания и етапа от живота, в който се намира. Например, млад човек, който току-що стартира кариерата си и не е семеен, вероятно ще има различни разбирания за баланс и приоритети в сравнение с човек с двадесет години опит, семейство и деца. Така или иначе, постигането на баланс е една от най-трудните задачи в живота ни и търсенето му е непрекъснат процес. Ако работата ни е нещото, което ни носи удовлетворение и в което влагаме страст, балансът е по-лесен за постигане, защото няма усещане за нещо неприятно, а напротив. Във всеки случай, всеки от нас на определен етап от кариерата си открива своите приоритети и започва да акцентира върху тях. Безспорно най-ценният ресурс, с който разполагаме, е времето, и трябва внимателно да го използваме, защото е лимитиран.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това зависи от индивидуалните целите на човек: Дали искам да натрупам опит в различни процеси в една компания и да знам как се ръководи бизнес, или искам да стана най-добрият в дадена вертикала?
Лично аз смятам, че хоризонталното развитие значително обогатява и разширява мирогледа, компетенциите и знанията. То предоставя по-голяма гъвкавост и устойчивост при кризи, както и създава повече възможности за развитие както вътре в компанията, така и извън нея. Това е и начина да получите знания и натрупате опит, който бихте могли да използвате при стартирането на собствен бизнес и да знаете как функционира една успешна организация.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Първият кариерен съвет, който ми идва на ум, е: „Не е добре за кариерата ти да вървиш срещу течението - леко перифразирам израза, за да не звучи цинично:)“ Тоест бъди коректен спрямо политиките и процесите в компанията. Факт е, че това работи в големите организации и подпомагам кариерното развитие.
Въпреки това, аз бих дал точно обратния съвет: бъдете верни на себе си и на принципите си, запазете своята идентичност и не ставайте безцелно част от голямата машина, която може да ви замени в удобен момент.
Вие сте много повече от която и да е компания, и животът, както и кариерата ви трябва да бъде такъв, какъвто вие искате.
