Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Кариерата ни е успешна, когато създаваме стойностни неща и получаваме добри доходи.“, споделя Ралица Любенова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ралица Любенова и в момента работя като мениджър „Програми и обучения“ в U Grow Academy – специализирана академия за мендижърски, лидерски и меки умения. В кариерния си път съм имала множество завои, но вече близо 15 години се занимавам основно с обучение и развитие на таланти. Много хора попадат случайно в тази професионална сфера и се оказва, че им харесва. При мен стана обратното – харесах си я и целенасочено се подготвях за нея, като продължавам да трупам знания и опит, за да бъда полезна на хората, с които работя. Възможността да бъдеш част от кариерния растеж на стотици професионалисти е много вдъхновяваща и зареждаща.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Чудесно си спомням точно на каква възраст започнах работа, защото беше свързано с получаването на първия ми документ за самоличност – по мое време това беше на 16. Чаках с нетърпение да ми бъде издаден, за да мога легално да започна работа на място, което ми харесваше – едно издателство, където имах възможността да практикувам различни дейности от създаването на печатни продукти. С възнаграждението тогава не можех да си купя много неща, но самият факт, че мога да разполагам със собствени средства, беше доста удовлетворяващ.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е важна от гледна точка на решенията, които взимаме по време на кариерния си път. Това е нашата рамка, която може да ни насочва дали едно решение е правилно или грешно. Въпрос на желание е дали да имаме стратегия или да се оставяме на течението. От сегашната ми позиция и опит винаги насърчавам хората, с които работя, да имат такава стратегия. Аз самата имам. Факт е обаче, че в ранните етапи на кариерата си, хората рядко подхождат стратегически, движим се по-скоро от интересите си и това, което е популярно, а не толкова от това къде искаме да сме след 5, 10, 15 години. Дори да не го наречем стратегия, важно е да имаме визия и виждане за това накъде искаме да се развиваме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не свързвам конкретни кариерни навици с първото ми работно място. Много повече са ме оформили местата, които са били изискващи, големи по мащаби, с активни политики и вътрешни процеси. Влиянието на по-късни работни места за мен е било много по-осезаемо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък в кариерното ни развитие?
Събитията в макро средата са имали най-голямо влияние върху моето кариерно развитие. До голяма степен кариерата ми е формирана от глобални и локални кризи през годините. Кариерните решения, включително смяната на професионалното направление, често са били продиктувани от кризисни ситуации. В компаниите, в които съм работила, най-трудните и предизвикателни проекти са тези, които са допринесли най-много за моето развитие. Хората, от които съм се учила, не са били непременно лидери или ръководители, а колеги, които са уникално интересни, креативни и богати на интелектуален потенциал. Също така, хората, които обучавам, оставят дълбок отпечатък. Обученията са поле за обмен с любознателни и запомнящи се личности.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава грешка?
Зависи каква е грешката. За щастие, в сферите, в които съм работила, никога не съм допускала грешки с големи последствия, които да застрашават човешки живот или функционирането на големи системи. Затова коментарът ми се отнася по-скоро за грешки с по-нисък риск. Една от реакциите със сигурност е да можем да се чувстваме комфортно с тези грешки, да ги анализираме и търсим начини следващият път нещата да са различни. Друго, което също е много важно, е, че понякога допускаме грешките сами, но за да можем да ги коригираме, ни трябва подкрепа. Важно е да знаем къде да търсим тази подкрепа и към кого да се обърнем.
Какви основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивността е ключово качество както за хоризонталното, така и за верикалното кариерно развитие. Също така, важно е умението да учиш бързо и да добавяш нови знания и умения в портфолиото си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството винаги оказва влияние върху професионалното развитие, дори когато родителите се опитват да не се намесват в кариерните решения. Те са ролеви модели и могат да повлияят на това какво искаме или не искаме да бъдем в кариерно отношение. Срещала съм хора, при които влиянието на родителите е било интензивно, понякога дори агресивно, в посока на вземане на конкретни кариерни решения или избора на определена посока. Не можем да спрем родителите да дават съвети, но решенията в кариерата трябва да бъдат на самия човек, а не на родителите.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите могат да ни въведат в професионалната среда, да ни подкрепят емоционално и да ни вдъхновят. Препоръките от приятели често пъти могат да бъдат ключови за получаването на определена работа.
Приятелите също така могат да ни подкрепят емоционално по време на трудни периоди в кариерното ни развитие и да бъдат източник на обективни мнения и съвети, когато сме изправени пред важни кариерни решения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако съществува такава рецепта, аз не я знам. Често чуваме, че трябва да се поставят ясни граници, но аз не споделям това убеждение. Според мен, твърде много енергия се изразходва в опитите да се установят тези отчетливи граници. Винаги ще има моменти, в които тези две области се смесват, и трябва да се научим да живеем комфортно с това.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Трудно ми е да разглеждам въпроса по този начин. Дали ще растеш хоризонтално или вертикално, няма връзка с възрастта. Има хора на възраст между 25 и 30 години, които се справят перфектно с изискванията на вертикалното развитие – поемане на отговорности, развитие на потенциала, управление на хора и процеси. От друга страна, познавам хора над 35 години, които са по-силно ориентирани към хоризонталното развитие и предпочитат да се развиват като ценни експерти в своето поле. За мен, дали ще се развиваме хоризонтално или вертикално, зависи повече от амбицията, желанието и потенциала на човека, неговите заложби, мотивация и възможности, отколкото от възрастта му.
Кой е най-ценният получен кариерен съвет и който вие бихте дали?
Най-ценният съвет, който някога съм получавала, е да не приемам себе си и нещата твърде сериозно. Често кариерата се възприема като състезание или бойно поле, но истината е, че винаги ще има някой, който знае или може повече от нас. Кариерата трябва да бъде място, където можем да създаваме и оставяме смислени и стойностни неща след себе си, без да напредваме професионално за сметка на другите. Когато това ни носи и добри доходи, сме постигнали перфектния баланс.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
