Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Георгиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога не е твърде късно да промените своята кариерна насоченост. Приемайте всяко предизвикателство като възможност за растеж и никога не спирайте да търсите нови точки за развитие, нови знания и начини за самоусъвършенстване. Кариерата на човек е един вид пътуване и е напълно нормално да поемаме по неочаквани пътища, ако те ще ни донесат удовлетворение и радост в крайна сметка.“, споделя Джесика Стоилкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Джесика Стоилкова и съм Маркетинг Мениджър на една от най-големите performance маркетинг агенции у нас - Netpeak Bulgaria Digital Growth Partner, част от Netpeak Group. Работя в сферата на дигиталния маркетинг от близо 7 години.
От 2018 година насам съм Маркетинг мениджър на Netpeak България, където отговарям за редица процеси, свързани с развитието и промотирането на разнообразните услуги на агенцията, поддържането на нейното онлайн присъствие, стратегическите партньорства, участието в международни конкурси, структурирането на вътрешните маркетинг процеси и още. Ръководя и екип от двама маркетинг специалисти.
Аз съм главен редактор на Netpeak Journal - един от най-големите и най-посещавани блогове за дигитален маркетинг у нас, посветен на теми като онлайн реклама, CRM marketing, електронна търговия, SEO, AI, ASO (App Store Optimization) & ASA (Apple Search Ads), web development и още.
Oт 2022 година насам изпълнявам и длъжността Operations Manager на Netpeak Alliance - партньорската програма на Netpeak Bulgaria, в която членуват редица от най-големите агенции у нас в различни сфери като разработка на сайтове, SMM, медийни агенции, маркетингови изследвания, платежни системи, компании за фото, видео заснемане и дизайн, influencer marketing, app development, CRM маркетинг, UX/UI, fulfillment и още. Общо взето се стараем да покрием целия спектър от услуги в помощ на бизнесите, които ни се доверяват.
Организатор съм и на годишната конференция Online Advertising Conference (с 8 присъствени издания), която ежегодно събира между 600 и 800 участници, както и на онлайн формата на конференцията - OA Conf Live Edition (с 4 издания до момента). Участвам в организацията и на вътрешно-маркетинговите и стратегически партньорски събития на компанията, сред които форматът Netpeak Friends Day (затворен формат само за клиенти/партньори на агенцията), CEE Digital Alliance събития, вътрешни обучения за клиенти и партньори и др.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах, когато бях на 21 години, втори курс студентка в Софийския Университет, специалност испанска филология. Започнах като служител в един голям международен Call center, основан в България, който работеше с клиенти буквално от цял свят. Основните езици, с които работех, бяха испански и английски, което беше супер, тъй като можех да практикувам в еднаква степен и двата. Съответно тогава получих и първото си възнаграждание (ако не броим получаването на стипендия в университета).
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Към днешна дата отговорът ми със сигурност е “да, трябва”. Но ако се върна в онези години, когато все още учех, със сигурност отговорът нямаше да е този. Защо? Поради простата причина, че когато си в по-ранна възраст, е доста по-трудно да си достатъчно осъзнат, за да взимаш информирани решения за бъдещото си образование, а какво остава да имаш план за кариерното си развитие…
От гледна точка на “тук и сега”, разбира се, че бих посъветвала всички млади хора (а и дори себе си в онези години), да разполагат с поне някакъв базисен план за развитие, с основни насоки с какво и как биха искали да се занимават занапред. Когато човек знае какво го влече и коя е неговата страст (ако вече се е срещнал с нея), е хубаво да действа уверено и целенасочено в тази посока, без да се колебае дали това е правилно решение или не.
А и най-хубавото при кариерното развитие е, че винаги можеш да направиш рязък завой и да избереш нещо коренно различно след време. Нищо не е финално и нищо не е на всяка цена. Така се случи и при мен и до ден днешен съм безкрайно доволна от избора си на кариерна сфера и промяната към онзи момент.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Със сигурност е огромно! Все пак първият досег с офис средата, взаимодействието с колеги и като цяло - уменията за работа в екип или с клиенти, всичко това започва да изгражда един човек и бъдещите му навици.
Дори ако говорим за така наречените soft skills, самото им оформяне започва с първото ни работно място, независимо какво е то - в каква компания сме, в коя сфера, в какъв екип (имаме ли екип изобщо), от офис ли работим или като фрилансър и т.н. Всичко това изгражда характер и дава много.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Лично за мен всяко едно събитие и личност, до които съм имала досег в живота си досега, са ми помогнали, оставили са следа и по някакъв са ме оформили като личност, но и като професионалист. Човекът е социално животно и това е напълно нормално. Всеки досег с нещо ново и непознато, независимо дали е човек или ситуация, спомага за оформянето на нашия характер, за усвояването на определени навици, както и за изграждането на личността ни.
Всеки един човек може с нещо да допринесе за нашето развитие, без дори да си даваме сметка. Всяка една житейска ситуация може да е ценен урок, който да ни помогне да реагираме по най-добрия начин в бъдеще. Затова смятам, че особено за младите хора, които тепърва стартират своето кариерно и личностно развитие, би било чудесно, ако разполагат с ментори. Независимо дали става дума за кариерен ментор, или просто за човек, на когото се възхищават, от когото да черпят опит и съвети. Този вид интеракции биха ни помогнали да добием различна перспектива за нещата или да променят нашия фокус.
Добре е да се вслушваме в съветите на околните, но не до степен сляпо да вярваме във всичко, което ни се каже, и всеки съвет. Ние хората имаме своя вътрешен компас и е от огромно значение на първо място да се водим от него.
Например, аз направих своята рязка кариерна промяна на доста късен етап, когато бях на 26 години. Вече имах 3 работни места зад гърба си (след работата в кол центъра се насочих към сферата на финансите) и когато дойде реда на 4-тото работно място вече усещах, че това, с което се занимавам, не е за мен. Не беше нещо, в което горя, което ми носи удоволствие. И тогава си дадох сметка, че финансите изобщо не са моето нещо.
Горе-долу по това време чух за първи път за дигитален маркетинг. Стана ми интересно с какво точно е свързанo, а маркетинга като цяло ме привличаше отпреди. И без изобщо да му мисля през 2016г., заедно с моя приятелка, се записахме заедно за първата в България (и едва стартираща) цялостна програма по дигитален маркетинг в SoftUni Digital. And that was it! Още докато учех там (програмата беше с продължителност 8 месеца) си дадох сметка, че това ми харесва, вълнува ме и наистина е “моето” нещо. И така и се оказа! Но имаше проблем… Вече близо година работех в една английска компания, заплащането беше чудесно, екипа също, но трябваше да реша. Финанси или digital marketing? И маркетингът спечели. Веднага напуснах работното си място (което ми даваше сигурност и стабилен доход) и след като завърших дигиталната програма веднага започнах да си търся стажове в различни агенции - бях далеч от идеята, че има шанс да си намеря директно работа на пълен работен ден в digital, след като нямам никакъв опит…
И така пробвах с тримесечен (неплатен, за жалост) стаж, за да мога да придобия увереност и практика, и чак тогава да си търся постоянна работа.
След трите месеца като стажант започнах усилено да търся свободни позиции в агенции за дигитален маркетинг и случайно попаднах на една обява на агенцията за маркетинг мениджър… Казах си wow! Tова е точно за мен! Няма да работя директно с клиенти (вече бях травмирана от работата в call center-a :D), но, тъй като съм комуникативна и интровертна личност, ще мога да се грижа за онлайн присъствието на агенцията, ще организирам събития, ще прилагам наученото в Softuni Digital, ще поддържам цял блог... Какво по-хубаво от това? И така и стана. Явих се на интервю с тогавашния ни HR, a след това и с Гената - Геннадий Воробьов, CEO на агенцията, харесахме се и… останалото е история.
И до ден днешен съм на тази позиция (+ още няколко) и, въпреки че вече минаха близо 6 години и половина, смея да твърдя, че ходя на работа с все същото желание и хъс, всеки ден се сблъсквам с нови казуси, задачи и предизвикателства, и това поддържа моя интерес. А свежият ни екип и приятелската среда са чудесен бонус към цялото нещо. Защото човек трябва освен да харесва работата си, да се мотивира допълнително и от екипа/мениджъра/ментора си, с които ежедневно работи. И тук е мястото да благодаря на моя маркетинг екип и на нашия мениджър - Георги Кандев! You rock, guys! :)
Затова бих посъветвала всички хора, които все още търсят себе си, и не знаят в каква посока да поемат в кариерно отношение, да се вгледат в себе си, в уменията, които имат, в своя потенциал и най-вече - в желанията си за реализация, да ги поставят под микроскоп и чак тогава да вземат решение как да процедират.
Ако обичате нещо и смятате, че ви се отдава, то тогава нищо не може и не трябва да ви спира!
Запишете онзи курс, за който се чудите от месеци, подайте оновa CV за позицията, за която не сте убедени, че имате достатъчно опит, отделете си време, за да проучите пазара, намерете хора със сходни на вашите интереси и ги попитайте как са се случили нещата при тях.
Действайте смело, с хъс, с мотивация и с вярата, че ще успеете, и нещата наистина ще се случат. Колкото и клиширано да звучи, това се случи и при мен. Убедена съм, че никога не е “прекалено късно”, за да сменим попрището си, да започнем да учим нещо ново и да се развиваме в дълго мечтаната сфера.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешки винаги са се случвали и ще се случват. Дори и на най-големите професионалисти. Дори на дългогодишните служители. И това е напълно нормално.
В агенцията имаме едно водещо корпоративно верую или система, която отразява нашата мисия, ценности и цели, а именно:
Насоченост към резултат.
Непрекъснато развитие.
Правилото на четирите «само»: самоорганизация, самостоятелност, самообучение и самомотивация.
Проактивност.
Отборен дух.
Чувство за хумор, положително отношение към живота и работата.
…и не на последно място
Честност и откровеност.
А под “честност и откровеност” ние разбираме следното: “Не забравяйте - силата е в истината. Грешките могат да бъдат простени, но не и лъжата.” Т.е. ние силно вярваме, че дори човек да сбърка, най-важното е да го осъзнае, да го регистрира като грешка, да съобщи за това (ако не знае как да се справи с проблема) или просто директно да го коригира. Защото грешки винаги ще има, но въпросът е как ние самите отреагираме на тях и дали ги прилагаме като ценен урок в бъдеще. Т.е. каква е есенцията, която извличаме от грешките си в бъдеще.
И тук искам да споделя две мои много любими мисли по темата, а именно:
“Всеки, който никога не е направил грешка, не е опитвал нищо ново." на Алберт Айнщайн.
&
"Най-голямата грешка, която можете да направите в живота си, е непрекъснато да се страхувате, че ще направите такава." - Елберт Хъбард
Смятам, че това наистина резюмира в пълна степен идеята за допускането на грешки и тяхното коригиране.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
От моя опит и наблюдения до момента бих синтезирала следните характеристики:
1. Адаптивност: да се адаптираш бързо към хора, ситуации, промени, да си гъвкав и да така отговаряш на предизвикателствата. Да превръщаш всяко предизвикателство във възможност за научаване на нещо ново.
2. Емоционална интелигентност: за да си добър професионалист не е важно просто да разбираш от това, което правиш, и да си интелигентен. Нужна е и доза емоционална интелигентност - особено важна, когато става дума за менажиране и постоянна комуникация с хора.
3. Желание за постоянно учене на нови неща: всеки ден да се стремиш да ставаш по-добра версия на себе си. Или, както прочетох наскоро в една книга и много ми хареса - ако всеки ден се стремим да станем с 1% по-добри от предния, накрая на годината ще сме по-добри с 365%. И в това наистина има безкрайно много логика. Независимо на кой етап от кариерата си си - ученето не трябва да спира, даже напротив. Дори вече да си на най-високата възможна позиция - точно това е причината да се стремиш да учиш още и още. Дали ще са курсове и обучения, разширяване на мрежата от лични контакти, четене на книги, слушане на подкасти, научаване на нов език - всичко това ни обогатява и развива.
Постоянното търсене на нови знания и умения доказва, че имаме силен ангажимент към личностното и професионалното си развитие.
4. Проактивност: да поемаш инициативата за нещата в много ситуации и по този начин да даваш допълнителна стойност.
5. Комуникационни умения: такива хора умеят ясно да изразяват идеите си и да изслушват другите, а това от своя страна им помата да работят ефективно в екип.
6. Аналитичност, креативност, иновативност. 3 в 1.
7. Лидерски потенциал: със сигурност задължително условие за кариерен ръст - способността да вдъхновяваш останалите, дори и да не заемаш формална лидерска позиция.
8. Стратегическо мислене: да имаш дългосрочна визия за нещата и да съгласуваш действията си с кариерните си цели, за да постигнеш растеж.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вярвам, че семейството има огромно значение за развитието на потенциала на един млад човек. Когато все още сме на ранна възраст, родителите ни са тези, които ни дават насоки и съвети, и винаги се стремят всичко да е в наш интерес. Поглеждайки назад, аз също си давам сметка, че в миналото съм се противила на определени съвети на моите родители, но в крайна сметка те са се оказвали прави за много от нещата. Много се радвам и че ме подкрепиха, когато реших да направя своя “кариерен завой” и ме оставиха сама да си взема решението.
Разбира се, след определена възраст човек е добре сам да чертае пътя си и да следва собствените си нагласи В крайна сметка никой по-добре от теб не знае какво те влече, с какво би ти било най-интересно да се занимаваш и коя е твоята страст. Познавам немалко хора, които са се доверили на своите родители в избора си на професионален път, а след това са били нещастни от него. Но… тук отново се връщам на идеята, че за човек абсолютно никога не е късно да смени рязко посоката си на кариерно развитие и да предприеме нещо ново, ако то ще му носи удовлетворение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Без приятели сме за никъде. :-) И семейство и приятели имат значим принос за кариерното развитие на човек. Много често дори хората предпочитат да споделят кариерните си колебания с приятелите, вместо със семейството. И в това има доста логика - от приятелите можеш да получиш доста по-обективна гледна точка в кариерно отношение, тъй като те не са в такава степен обременени от страничните фактори. А е възможно и те самите да са се сблъсквали със сходни казуси.
И все пак - най-добре е всеки човек сам трябва да взема решенията си, синтезирайки съветите на близки, роднини и приятели, но като си направи свои собствени изводи от тях на финала.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
“Рецепта” със сигурност не. Насоки как да го постигнем - да. Поставянето на ясни граници между професионалните ангажименти и личния живот е строго индивидуално. Лично аз смятам, че ако започнем да прекарваме твърде много време в офиса, това няма да се отрази добре нито на личния ни живот, нито на професионалния. От една страна ще сме изморени от всеки работен ден, от друга страна семейството ни ще страда.
И, за да не е голословно, ще систематизирам казаното по последния начин:
1. Определяне на приоритетите: определете какво е най-важно за вас, както в личния, така и в професионалния живот. Така ще можете да разпределите времето и енергията си правилно.
2. Поставяне на ясни граници или “setting your own boundaries”: наложете си сами конкретни правила за работното време и място. Например, определете работни часове и се придържайте към тях.
3. Научете се да казвате "не": определете своите граници и не се страхувайте да отказвате допълнителни ангажименти (било то с приятели или работни), които могат да ви претоварят. Фокусирайте се върху задачи, които съответстват на вашите приоритети.
4. Дайте си време за почивка и грижа за себе си: както планирате работни задачи, така планирайте и време за релакс, хобита и време с близките. Без устройства и всякакъв вид технологии, това много помага.
На мен лично безкрайно много ми помагат времето сред природата, спорта или най-общо физическата активност, или просто време с книга в ръка - тоталният “reset” на моменти е много ценен.
И всичко това накрая ни помага да сме една идея по-отпочинали за работа и съответно да сме по-продуктивни, докато я вършим. Win-win!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи. За различните хора може различни неща да са приоритет. Ако за един е окей да смени няколко работни позиции на същото ниво (да кажем junior), докато търси себе си или просто иска да черпи опит в различни сфери, то за други вертикалното развитие е много по-водеща мотивация.
Конректно за периода 20-30 години, бих казала, че перфектния микс е: в началото да си дадеш време да сменяш различни позиции, за да обезпечиш “gaining different perspective” и опит от всяка една - т.е. хоризонтално.
A след 30, когато вече си натрупал опит, да се стремиш към кариерен ръст - т.е. вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет, и който Вие бихте дали, е?
В резюме на всичко описано по-горе, съветите, които бих дала, са следните:
Следвайте своя вътрешен компас и се стремете към това, което наистина ви вълнува, мотивира, зарежда. Както се казва - ако обичате това, с което се занимавате, няма да ви се наложи да работите нито един ден в живота си.
Ако вярвате, че дадено нещо е вашето призвание, нищо и никой не трябва да ви спира - човек, ситуация, дори ако ви откажат да ви наемат от супер желано работно място. Не спирайте да се пробвате на други места, докато не стане!
Искате успешна кариера или да смените попрището? Запишете се на курсове, слушайте подкасти, изкарайте сертификати, посещавайте тематични сайтове, влезте в тематични групи, четете книги, намерете си ментор, пробвайте да се занимавате се с това нещо в свободното си време, докато то се превърне не просто в мечта, а в умение и занаят.
Никога не е твърде късно да промените своята кариерна насоченост. Приемайте всяко предизвикателство като възможност за растеж и никога не спирайте да търсите нови точки за развитие, нови знания и начини за самоусъвършенстване. Кариерата на човек е един вид пътуване и е напълно нормално да поемаме по неочаквани пътища, ако те ще ни донесат удовлетворение и радост в крайна сметка.
