Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Работата няма да избяга, в някои моменти трябва да й отделиш повече от времето си, но ако изцяло се отдадеш на нея, не мисля, че ще си достатъчно пълноценен и удовлетворен.“, споделя Катрин Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Катрин Василева. Завършила съм специалност “Право” към Юридически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През 2021 г. взех решение да основа агенция за недвижими имоти KELLEN REAL ESTATE, която не просто да съдейства на хората да открият мечтания дом, но и да бъдат спокойни, че ще получат адекватно и на високо ниво юридическо обслужване в цялостния процес по сделката.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на около 20 г., първи или втори курс в университета. Започнах работа като хостеса в доста популярно тогава заведение. Имаше моменти, в които ми беше трудно да съчетавам работата до късно вечер и ходенето на лекции и упражнения, но имах желание да се науча на труд, както и ежедневно комуникирах с различни и нови хора, което много ми допадаше.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Чудесно е да имаме, но никак не и фатално, ако не сме си изградили все още концепцията и плана за действие. За мен стратегията търпи частични или по-сериозни изменения във времето спрямо динамиката на живота, но винаги е чудесно да имаш представа, идеи, които да следваш и да се приближаваш все повече до целта си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
До някаква степен е основополагащо, като смятам, че в по-ранна възраст, е важно не толкова в каква сфера си работил, а по-скоро да формира у теб основни качества като желание за труд, адаптивност и комуникативност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Безспорно за мен оставят на първо място родителите, които първоначално са дали със своя образ пример на децата си. Голям отпечатък би могъл да остави и онзи работодател, който не просто те е назначил на работа, но е инвестирал и голяма част от времето и усилията си, за да се развиеш и обогатиш. Относно събитията - при мен винаги са били значими неуспехите, даже провалите, защото винаги ме тласкат след това към желание за развитие - поучавам се, презареждам и продължавам напред с нови сили.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Време за анализиране, без прекалено вглъбяване и грабване на нови възможности.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Креативност, адаптивност и трудолюбивост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Отново съветите на родителите – и да, и не. За себе си не съжалявам, че съм се вслушала, защото съм удовлетворена от пътя, който съм изминала до този момент.
Хубаво е да са до теб родителите ти, когато тепърва поемаш по кариерната пътека на живота. Подкрепям тези майки и бащи, които дават напътствия на децата си, без да определят задължително посоката им.
Не всички успяват да избягат от онзи много разпространен модел на “аз не съм успял да постигна това, затова сега искам от теб да запретнеш ръкави и да го направиш”, но предполагам, че осъзнаваш трудността на това предизвикателство едва когато имаш пораснало дете пред себе си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моето развитие е голяма, тъй като с моя много близка приятелка започнахме общ бизнес преди малко повече от 3 години. Всеки ден растем заедно, смея да твърдя, че от самото начало се научихме да правим компромиси и да се вслушваме една в друга и съм щастлива, че университетът и тежките изпити ни срещнаха, за да можем днес да се подкрепяме и да вървим заедно напред.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Старай се да не изоставяш едното за сметка на другото.
Работата няма да избяга, в някои моменти трябва да й отделиш повече от времето си, но ако изцяло се отдадеш на нея, не мисля, че ще си достатъчно пълноценен и удовлетворен. Поне при мен би било в този вариант.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала - хоризонтално. Това избрах за себе си още в по - ранните си години на професионално развитие.
Смятам, че по този начин можеш да придобиеш повече опит в конкретна сфера, да се усъвършенстваш и да надграждаш. Мислейки в перспектива, това е по-печелившо във всяко отношение.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъди любознателен и не спирай да се развиваш, останалото е късмет.
