Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Най-трудно постижимо за живеенето е баланса, за действието е умереността, а за състоянието е златната среда.“, споделя Елена Възлева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
В личен план приятелите ми ме определят като всестранно развита и доста шарена личност с голямо сърце, но за аудиторията на WorkTalent предполагам, че е любопитно да се разбере защо съм поканена да давам мнение и кариерни съвети, така че в резюме: завършила съм магистратури по „Икономика и организация на труда“ в УНСС; „Публична администрация“ в СУ и специализации по стратегическо управление и развитие на човешките ресурси в European Training Centre в Париж и European Institute of Public Administration, в Маастрихт. Целият ми професионален път е в сферата на човешките ресурси - имам дългогодишен опит в управлението и развитието на хора в корпоративна среда, както и в HR консултирането и привличането на таланти за компании от ИТ, банковия, имотния, здравния, производствения, хотелиерския, търговския и др. сектори.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Моето поколение израсна във времена на политически преврати, икономически преходи, стачки, кризи, купонна система и в контекста на това ми се наложи да намирам възможности за изкарване на пари от 16 годишна възраст, въпреки че в училище получавах стипендия за висок успех. Тогава нямаше много възможности и не беше лесно да се намери почасова работа за дете под 18 г., но все пак успях и първата ми лятна работа беше да продавам книги на пазарска сергия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерното развитие има значение, ако си работник или служител. Аз съм от поколението, което израснахме с корпоративни стратегии, лични планове за развитие и мечтата да си част от голяма и успешна международна компания, където има кариерна пътека, която да следваш и постигаш. Сега младото поколение няма търпението да израства бавно и поетапно, иска ако работи в корпорация да има възможност бързо и веднага да заеме мениджърска позиция. Моите наблюдения са, че новото поколение не мечтае за кариерно развитие, то иска свобода и независимост, да бъде извън всякакви йерархични системи, да работи от всяка една точка на Света и да изкарва пари, ако може бързо и много. За тях не е важна позицията и работата за определен бранд, а те самите да се наложат като бранд, да бъдат популярни или да правят продукт, който е популярен. Ние живеем в ерата на „лайковете“ и за това най-печелившите бизнеси не са в сферата на услугите, производството или туризма, а са социалните мрежи като Фейсбук, Инстаграм, ТикТок и YouTube т.e. тези, които изкарват пари на база харесвания и гледания. Нормално е и мечтите и желанието за развитие на новото поколение да са в тези сфери, а там кариерна стълбица няма, защото може да станеш известен за един ден. Хубавото е, че има вече много компании, които виждайки тази тенденция, започнаха да препрограмират процесите си и кариерните пътеки спрямо нея, за да бъдат атрактивни за тази нова генерация, която формира не само настоящето, но и бъдещето.
За мен много по-ценно от това да имаш стратегия за кариерно развитие е да имаш крайна цел и няколко варианта за реализирането й като непрестанно си отворен за нови възможности в контекста на изпълнение на тази цел. Без значение дали работиш в корпорация или за себе си освен да имаш цел трябва да се стремиш да бъдеш добър в това, което правиш и непрестанно да се учиш и развиваш, за да даваш своята добавена стойност. Тези действия неминуемо ще доведат до кариерно развитие или създаване на стойностен продукт.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При мен основополагащо се оказа третото ми работно място, което всъщност е първо след дипломирането ми, но ако сега правех този избор щях да пропуснала първите две. Така, че отговорът в едно изречение е, че първото ни работно място е много важно и е добре да го избираме разумно. По-добре да пропуснем няколко възможности, ако те ни носят само финансови параметри, но да намерим тази работа, която наистина е стойностна и ще ни даде възможност за развитие и за добра работна среда. Вярвам, че големите корпорации дават уникални възможности за старт в кариерата, за оформянето ни като професионалисти и изчистване на фокуса и стратегията ни за кариерно развитие. Голямата корпорация дава мащаба от казуси и хора, с които се срещаш концентрирано и ако грабиш с пълни шепи можеш много да вземеш и бързо да израснеш.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, които те вадят от зоната ти на комфорт. За мен лично това са били провалите, които са ме амбицирали да докажа на себе си и на околните, че знам, мога и заслужавам повече. Със сигурност хората, които повлияват за кариерното развитие са неформалните лидери. Това са хора, които обикновено имат редица качества, харизма, визионери са и умеят да водят и управляват процеси или хора. Такива хора оставят отпечатък завинаги и това може да е както професионално, така и личностно. По отношение на кариерното ни развитие мисля, че най-силен отпечатък оставят хората, които са ни провокирали, мотивирали, амбицирали, вдъхновили и най-вече подали ръка за това да повярваме в себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз винаги съм била перфекционист и много съм се притеснявала да не допускам грешки. Много отрезвително, буквално като шамар ми подейства едно изказване на моя колежка, което обаче много ми помогна. Тя ме попита: „Какво ще стане, ако сгрешиш?! Ние не сме мозъчни хирурзи и никой няма да пострада невъзвратимо от тази грешка“. Така че зависи от грешката, ако последствията от нея не са фатално непоправими, то често пъти в бизнеса, а и в живота се оказва, че някои грешки водят до добри резултати и абсолютно винаги до получен урок, от който е добре, ако можем да се поучим. Като човек, който е много аналитичен и претеглящ рисковете, с натрупването на опит аз все повече избирам действието, макар и да се окаже грешно пред това да избера бездействието. В личното си качество винаги съм си признавала грешките и това има пряка връзка с умението да поемаме отговорност. Мисля, че правилната реакция е грешките да се признават и ако касаят по-широк кръг от хора и процеси да се обсъждат, за да се минимизират последствията и предотвратят нови такива. Най-неправилно е да се покриват и „замитат под килима“, защото това винаги се разбира и ескалира, което създава предпоставки за излишно напрежение и загуба на много повече време и енергия за ненавременно отстраняване или влизане в обяснителен режим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Най-важните и ценни качества за мен са наличието на проактивност, визионерство и умението да комуникираме. Без значение дали работим в корпорация или сами за себе си в тази нова високоскоростна и технологична ера, в която навлязохме след Ковид 19 са необходими и качества като адаптивност, гъвкавост и умението, да можем да се променяме според променящите се обстоятелства и динамична среда.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е основополагаща. Всички ние ставаме това, което сме „заради“ или „въпреки“ нашата семейна среда и винаги е по-добре да е „заради“ нея, защото когато има „въпреки“ има много болка и уроци. А това със съветите е ходене по много тънък лед. Родители винаги дават съвети с идеята, че те са за доброто на техните деца, но често пъти родителите искат чрез децата да реализират тяхна не сбъдната мечта, но дали тази мечта е и на техните деца?! Също така не винаги родителските съвети могат да бъдат релевантни на бързо и динамично развиващата се среда и тук давам пример: за нашите родители, които са израснали във времена на земеделска работа, наличие на фабрики, заводи и производствени предприятия е нормално да са мечтали децата им да работят „на бюро“ и съответно в тази посока бяха техните съвети. Ние като поколение израснало и работещо в административна среда е нормално да мечтаем за динамика и свобода и съветите ни да бъдат насочени към предприемачество и свободни професии. Но какво ще бъде релевантно и какво ще прави щастливи нашите деца е строго индивидуално и може би още не знаем, защото все още гадаем какви ще са професиите на бъдещето. За това най-добрият съвет, който може да даде всеки родител на детето си по отношение на кариерното му развитие е, че няма невъзможни неща и да следва мечтите и сърцето си, защото дори небето вече не може да бъде граница.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Споделям и искрено вярвам в твърдението, че ние сме средно аритметично от петте човека, с които най-много общуваме. Ако нашите приятели са дейни и активни и имат кариерно развитие е нормално и ние да се стремим към това, защото както ние избираме приятелите си, така и те избират нас или по-скоро ние се привличаме по сходство. Ако искаме нашите приятели да бъдат всестранно развити, интересни личности с професионална реализация, различни хобита и интереси, то самите ние трябва да бъдем този приятел с тези характеристики и качества. Аз никога не съм избирала приятелите си според социален статус или кариерно постижение, но имам щастието да имам за приятели много стойности и успешни хора, с които винаги съм се съветвала, когато съм на кариерен или житейски кръстопът и знам, че мога да получа безкористен, безпристрастен и добър съвет, който ще ми помогне да взема правилното решение и не на последно място да се почувствам добре.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Винаги съм търсела отговора на този въпрос. Преди 10 години работех в голяма българска структура, където преките мениджъри ползваха по 3 часа обедна почивка и започваха да работят след рамките на работния ден като изпращаха мейли със задачи през уикенда. Така правеха добро впечатление пред старшия мениджмънт колко много работят и всъщност потърпевши бяха експертите, които работеха в работно и извън работно време. Тогава моя приятелка, която работеше в международна компания сподели, че такава практика при тях е абсолютно недопустима и че, ако някой работи извън работното време по-скоро ще направи лошо впечатление, за това, че в рамките на работния ден не е успял да си свърши задачите. Тогава искрено завидях на тази корпоративна култура и за това след няколко години и аз се озовах в голяма международна компания, която обаче имаше офиси на няколко континента. Уви, отново нямах регламентирано работно време и така мечтания work-life balance, защото имах пряк мениджър в България, но линеен в САЩ и имайки предвид часовата разлика се оказа, че пак съм 24/7 на работно разположение. Сега, когато работя за себе си се водя от правилото, че трябва да се отнасям към всеки клиент сякаш е единствен и на мен отново ми убягва този така жадуван баланс между работа и почивка. Така, че ако има рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот и някой я знае, моля да я сподели 😊
Единственият лек, който аз прилагам на ежедневна база е спорта, който се стремя да практикувам, ако не всеки ден, то през ден и също така медитациите. На 3-4 месеца добавям и по някое пътешествие. Определено почивката ми е малко като количество и за това се стремя поне да е качествена като във фитнеса и когато медитирам съм винаги с изключен телефон. Мисля, че младото поколение е много по-информирано и осъзнато и от много по-ранна възраст, в сравнение с нас, се стреми към този work-life balance. Това е и причината да се увеличава процента на компаниите, които предлагат позиции, които са дистанционни, с гъвкаво работно време и с възможност за работа от вкъщи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз бих препоръчала хоризонтално развитие. Мисля, че за вертикално развитие е необходим и житейски опит, който идва само с годините. Практиката ме среща ежедневно с изключително много интелигентни млади хора, които на 25 години вече са получили първото си голямо „прегаряне“ именно защото много бързо са прескочили нива в хоризонталното си развитие и психиката им не е подготвена за отговорностите, които следват при едно бързо вертикално развитие и съответната по-висока позиция.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-трудно постижимо за живеенето е баланса, за действието е умереността, а за състоянието е златната среда. В контекста на това ще бъде и моят съвет, защото виждам много млади хора, които гравитират в някоя от крайностите. Едната е проявата на крайно опростенческо поведение, което обикновено търси публика и популярност, а другата крайност са много затворени и неуверени хора, които нямат смелостта и самочувствието да се заявят. Именно за тези две групи от хора ще се опитам да бъда полезна като обединя два много ценни за мен съвета в един:
Не е нужно да бъдем перфектни, за да бъдем добри в нещо или за някой и някъде и още повече, за да реализираме мечтите си и да бъдем щастливи. Важно е обаче да създаваме стойност и да не търсим евтина слава или сензация, защото известността е преходна, а стойността вечна.
