Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Избирайте си битките! 80% от резултатът ще се постигне с 20% от усилията. Но може и 100% от енергията Ви да отиде за 20% резултат, ако се борите и за „ама непременно както аз го искам трябва да стане“ след постигнатите 99.9% от желанията си.“, споделя Лазар Малаков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Състезател по математика в ученическите си години (СМГ). Маркетолог по образование и професия. Певец и поет по душа 😉
Работя в Httpool Bulgaria и ръководя бизнеса ни с Meta, като отскоро помагам и в продажбите на останалите ни партньори. А те не са малко - TikTok, X / Twitter, Reddit, SnapChat, Pinterest, Microsoft Ads, Amazon Ads, Spotify, Digital Turbine, Wetransfer и други.
10 години от общо 27, които работя в сферата на маркетинга, съм повече в сферата на „продажбите“. Или на управлението им. Но това са различни сфери само по методите на постигане на резултатите, като трябва да работят в синхрон за общите цели.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 15 продавах олио на сергия на пазар „Красна поляна“ (София). Иначе първите ми „маркетинг“ приходи бяха като студент по маркетинг в далечната 1995та, когато успешно продадох курсовата си работа по „пазарни проучвания“ и с колегите реализирахме представителна извадка с 1000+ интервюта, събирайки ценна информация преди началото на масовата приватизация…
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
„Стратегия за кариерното си развитие“ има новото поколение, което планира как за 2 години да бъде директор на предприятие с клонове в 100 държави и заплата колкото или повече от доскорошния общ семеен доход на родителите 😊
Разбира се, извън шегата, ако имате ясна цел и знаете какви качества и знания Ви липсват, то е въпрос на „просто планиране“: изберете позиция, която развива точно тези Ви липсващи качества и знания, за да сте подходящи и готови да постигнете мечтаната кариера.
Истината е, че на първо място трябва да Ви харесва това, което правите, иначе е особено важно да знаете, че го правите само за кратко и с по-далечна цел. Защото животът е… моментът между миналото и бъдещето - това, което се случва тук и сега.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Организацията на работата; приоритизирането на важни и спешни задачи пред приятни, но маловажни други занимания; личната организация на времето; уменията да се раздвижиш или да се фокусираш над едно нещо; важността на комуникацията с колегите… Всичко това се „учи в движение“ и често добрите или лошите навици от първото работно място определят стила Ви на работа за цял живот.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност първия добър пряк началник, който поеме и менторска функция, оставя най-сериозна следа. Но всякакви „стъпвания накриво“ или откровени грешки; евентуална среда на подпомагане спрямо среда на конкуренция и подливане на вода; поощрения или наказания; заслужени бонуси или незаслужени… Целият житейски опит се отразява на начина ни на работа, съответно на кариерното ни развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
„Корпоративната среда“ не харесва моя отговор 😉 Мой житейски принцип е „и сега какво следва?“. Винаги първото (и най-важно) след грешка е как да продължим напред, как да поправим евентуалните щети, и какво следва… ЕДВА след това е важно да се погледне защо е допусната и евентуално дали и какво в процесите трябва да се промени / подобри, така че да не се повтаря. Но никоя организация, която се вторачва само в грешките си и не създава среда, в която „да се греши отговорно“ е нормално, не се развива бързо. А в наши дни това винаги означава, че не се развива със скоростта на конкуренцията – съответно това „безгрешно поведение“ рано или късно води до застой (в корпоративния свят – фалит…)
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Комуникативност, умения за учене, адаптивност,.
В идеалната среда развитието е въпрос на резултати. Но истината е, че се търси също потенциал (умения, капацитет, „възможност“ за развитие) и той не може да се забележи чак след резултатите, затова комуникацията (не чист „show off”, не ме разбирайте погрешно) помага много. Много, много рядко, развитието не изисква нови умения, нов начин на работа, нови знания – затова колкото по-бързо умее да учи човек, толкова по-бързо надраства текущата си роля и е годен за нова. Например в нашия бранш, в дигиталната комуникация, ако една година не си научил нищо ново, вероятно си вече безработен или неефективен – толкова бързо се променя средата, че това, което е работело преди година, вече не работи. А друго, което е било едва ли не забранено, вече е по-добрият начин на работа 😊
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите силно влияят на ценностната система, поради което самото дефиниране на „успешен“ у децата стъпва на „блясъка и славата“ или на „парите и лукса“ или на „спокойствието и умението да почиваш“ или на „независимостта и свободата да вземаш сам решения“… повлияно от типа родители.А за съветите… Като родител, бих казал ДА. 😊 Но особено в началото на кариерата си, младите искат да успеят, но и са още в етап, в който искат „да се докажат“. Трудно слушат директни съвети, още по-трудно приемат помощ. Все пак най-доброто определение за „консултант“ е „somebody out of town with a briefcase, to whom you pay”. Не е лесно да бъдеш съветван от родителя, който хем е от вкъщи, хем е по джапанки, хем той ти плаща, а не ти на него 😊
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Като цяло „средата“ помага да си поставим летвата (колко високо искаме да скочим) и бариерите (колко ниско не искаме да слизаме). Насърчаването от приятелите, едно просто, но много ценно за теб „Браво“,… може да те насочат в кариерата дори в по-късните ти години.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма да отговоря с безсмислени клишета за това как работата ти трябва да е страстта ти и тогава ти не работиш, а се забавляваш… и така нататък. Хората, които живеят, за да работят, са също толкова нещастни колкото хората, които работят, за да живеят… Сега го прочетете пак 😉
Не бива да има сливане на работата с личния живот. Но и ако си на работа от 9 до 5, и в 17:01 не те интересува какво се случва в работната ти сфера (не следиш новини от бранша, не мислиш за решение на текущ проблем, или пък те е страх от понеделника, когато „пак ще се върнеш в офиса“)… - смени си работата!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Определено хоризонтално.
Разнообразният опит (макар и в същата сфера, в която искаш да се развиваш) дава по-широк поглед и когато започне и вертикалното развитие, си много повече в състояние да разбереш многото аспекти на работата и как едно твое решение „в твоята камбанария“ се отразява на останалите. Само тогава като мениджър ще можеш да си истински успешен.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Избирайте си битките! 80% от резултатът ще се постигне с 20% от усилията. Но може и 100% от енергията Ви да отиде за 20% резултат, ако се борите и за „ама непременно както аз го искам трябва да стане“ след постигнатите 99.9% от желанията си 😊
