Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Юлиян Донов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Давай най-доброто от себе си във всяко нещо, с което се захванеш.“ споделя Мартин Димов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Мартин Димов. По природа турист и дете на света, по професия – урбанист. По професионално призвание съм бил в много различни роли през последните 12 години. Смея да твърдя, че съм се докоснал до по-голямата част от съществените роли в управлението на един бизнес като например финансов контролер, оперативен мениджър и търговски мениджър. Независимо от ролята ми за мен винаги най-важни са били хората, с които работя.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си официално възнаграждение получих на 16 години, работейки лятото като сервитьор в заведение на плажа. Неофициално - разнасях вода, когато бях на 14 и получавах 5 лева на ден – със събраните пари си закупих първата тенис ракета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги съм казвал, че трябва да имаме план, който да следваме и това важи и за нашето кариерно развитие. Това не означава, че ако се появи кариерна възможност, която не съответства на нашия план – трябва да я подминем с лека ръка. Плановете и стратегиите ги има, за да ги следваме, но и да ги адаптираме, когато се наложи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място винаги играе важна роля в старта на професионалната кариера на човек, а изграждането на кариерни навици е от съществена важност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Неминуемо за мен на първо място най-голям отпечатък оставят нашите ментори. Имал съм щастието да работя със страхотни ментори, с различни националности и тези хора направиха така, че да извадя и сложа на масата най-доброто от себе си. Един добър ментор носи в живота ни далеч по-висока стойност от едно висше образование.
Като събития бих посочил най-големите ни провали. От тях получаваме уроците с най-висока добавена стойност. Важното е младите хора съзнателно да търсят и откриват уроците в грешките си – така ще дадат на един провал, позитивен отпечатък в бъдеще.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако работата ни не е свързана със спасяване на човешки животи, нагласата ни към грешките трябва да бъде позитивна. Трябва да сме сигурни, че разбираме допуснатата грешка и съответно първата ни реакция трябва да бъде: „Добре, това мога да го поправя/променя. В момента не знам как, но ще разбера“. След това трябва да сме сигурни, че няма да повторим същата грешка отново. Както споменах и в отговор на предишния въпрос – учим се от грешките си и да допускаме такива не само е приемливо – то е необходимо.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи от средата, в която са попаднали, но задължително бих изброил три: проява на инициативност, готовност за допускане на грешки. Последно, но много важно – да могат смело да скачат в дълбокото. По мои наблюдения, хората, които са показвали, че са отворени за нови и непознати предизвикателства, в последствие трупат много ценен опит и това води до бързо развитие в кариерен план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е важна до толкова, доколкото можеш да получиш странично мнение по даден въпрос. Трябва ли да се вслушваме в съветите им – определено да, но да ги следваме е нещо различно. Аз лично не бих препоръчал. Човек трябва да може сам да взима решенията си като преди това максимално се информира и събере странични мнения по даден въпрос. Работната и професионалната динамика днес е далеч по-различна от тази преди двадесет години, съответно много от опитът на родителите ни в дадени ситуации може и да не е релевантен вече.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
За мен със сигурност по-голяма от тази на родителите ми. Има една крилата фраза, която малко промених и за мен звучи така - „покажи ми приятелите си, за да ти кажа накъде си се запътил“.
Истината е, че аз прекарвам повече време с приятелите си, отколкото с родителите си. Те са моят двигател и мотивация в много ситуации.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Професионалният ми живот е част от мен, както и личният ми живот е – те ме правят едно цяло. Затова не се опитвам да ги разграничавам, нито да ги балансирам. Прекалено много време от живота си прекарваме в работа, за да говорим за баланс. Аз вярвам в допълването на тези две половини и може би в това намирам баланс. Понякога личен мой контакт може да ми помогне в работен план и обратното. Разбира се, винаги има някои детайли в личния живот, които не е нужно да коментираме, докато обядваме с колегите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално! Вярвам, че в тези години човек тепърва опознава себе си като професионалист и работещ. Много хора на 20 все още не знаят с какво искат да се занимават, какво е тяхното призвание в живота и това е напълно нормално. За да може човек да намери себе си и работата, която истински го вдъхновява – той трябва колкото е възможно да опита различни длъжности и отговорности. Тук ролята на организацията е много важна! Aз имах щастието да попадна в такава, която не само го позволява, но и го стимулира. Сложих много различни шапки, докато намеря своето.
Вертикалното кариерно развитие идва след това много бързо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Давай най-доброто от себе си във всяко нещо, с което се захванеш.
