Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иван Коловос
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
"Бързото кариерно развитие е нож с две остриета. Често за такива хора се оказва, че нямат достатъчно опит, за това, с което са се нагърбили. Но те са обект на очаквания и натиск от останалите и от времето дори.“, споделя Асена Сербезова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Фармацевт, здравен политик и психолог. Професор съм във Факултета по обществено здраве “Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дм”, на Медицински университет-София. Преподавам здравна политика, медицинска психология и лекарствена безопасност. Одитор съм по добри практики във фармацевтичния сектор – одитирам обекти за производство, разпространение и изпитване на лекарства, както и организации, които предоставят услуги по лекарствена безопасност и клинични изпитвания. Развивам и самостоятелна практика по психотерапия и коучинг (лайф, здравен и кариерен). Майка съм на две деца. Дъщеря ми е лекар, синът ми учи фармация.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа малко преди 23-тия си рожден ден и малко след него получих първото си възнаграждание. Още първата ми работа бе по специалността ми. Докато бях в университета бях съсредоточена върху ученето. По-късно, когато станах преподавател установих колко е важно да посветим достатъчно време на обучението си, и как това време трудно може да се навакса, ако сме го изпуснали, докато сме били студенти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да. В този процес на планиране е много важно да се познаваме добре, тъй като трябва да определим силните си страни, както и интересите си, и на базата на това да определим целите, към които ще се стремим. Планирането на кариерното развитие ни дава възможност да се озовем там, където всъщност искаме да бъдем. Ако сме в началото на кариерата си е добре да ползваме ментор – някой, който е тръгнал по пътеката, която ни се струва привлекателна. Това е разпространена практика в други държави. Управлението на кариерата е динамичен процес, който може да крие изненадващи обрати и изкушения. Хубаво е да бъдем гъвкави, като актуализираме целите си съобразно промяната на интересите ни, житейския контекст, както и особеностите на пазара на труда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи какво е точно първото работно място – дали е по специалността, или не. На каква възраст и в какъв работен колектив попадаме. Колко време ще посветим на първото си работно място също е от значение. Имаме ли възможност да растем кариерно след време или напротив – за да го направим, трябва да напуснем. За мен първото работно място изигра съществена роля във формирането на навици, поставянето на високи цели, както и в оформянето на бъдещите фронтове за реализация. Работих в този колектив в продължение на 7 години, през които научих много. Компанията, която бе първия ми работодател бе скандинавска фармацевтична компания, която изисква ценности на откритост, креативност, колегиални отношения и споделяне на добри практики между офисите в света. И това не беше само хубав слоган за фирмените презентации, а наистина бе начин на работа и живот, който ме оформи в началото на моята кариера. След това продължих да очаквам изповядване на същите ценности и от следващите си работодатели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обичам да казвам, че най-големите ни душмани са всъщност едни от най-добрите ни учители. Аз имах такъв учител. Благодарна съм за трудните моменти, които ми подари, защото ме научи да вдигам летвата високо, да изпипвам продукцията си и постоянно да се опитвам да подобрявам представянето си. Поставяше ме в трудни ситуации (включително поставянето на кратки срокове), които ме учеха да се организирам по-добре. Опитваше се да ме противопоставя на другите колеги, с което разви умението ми да работя в колектив. Но съм имала и учители, които с желание и внимание към детайла са ме учили с добрите си постижения и с удоволствие са споделяли експертизата си. Уча се от хора, които са ярки личности, развиват се не само в тясната си професионална област, но имат интересен и смислен живот като цяло.
А, кои събития са оставили отпечатък?
По-скоро бих споделила кои събития са предопределили избора ми за смяна на работното място. Това са ситуации, в които има системно фаворизиране на хора без особени заслуги. Понякога ръководителите не си дават сметка колко демотивиращо може да бъде това за околните. Напускала съм и работно място, където аз съм била фаворит. Защото за всички останали атмосферата не беше такава и това също е токсична среда, в която не мога да вирея.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Задължително трябва да анализираме грешките си. Дори и ако някой друг ни ги посочи, да не го приемаме тежко. Да не се обиждаме. Няма място за обиди, а само за изводи. И наистина да се учим от грешките си. Понякога дори е възможно да превърнем грешката в предимство и да обърнем ситуацията в наша полза. Всичко е възможно. Но не бива да се крием от грешките, нито пък да ги преувеличаваме и постоянно да ги превъртаме през ума си. Трябва да стоим на “здравословно разстояние” от тях - достатъчно близко, за да ни предпазят от подобна ситуация в бъдеще, но и достатъчно далеч, за да не ни травмират трайно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е нож с две остриета. Била съм свидетел на такива ситуации и във всички, без изключение хората бяха неподготвени за това, което ги очаква. Основното, което демонстрираха тези хора бе несигурност. Прикриваха го зад превъзходство и веселост. Както и готовност да работят извънредно. Често за такива хора се оказва, че нямат достатъчно опит, за това, с което са се нагърбили. Но те са обект на очаквания и натиск от останалите и от времето дори. Това което съм забелязала също е, че хора в такава ситуация подценяват силата на нетуъркинга – на хората около тях, които могат да включат в осигуряването на успех на мисията си да се докажат. Добре е, ако попаднете в такава ситуация да си осигурите ментор. Както и регулярно да обмисляте напредъка по изпълнението на целите, и да не допуснете просто един ден да установите, че не сте успели. Когато получаваме оферти за бързо израстване, трябва внимателно да ги обмисляме. Една от опасностите на бързия растеж е и ранната специализация, която може да ограничи възможностите ни за в бъдеще. Друга опасност е прегарянето, което често се случва при хора, които надскачат възможностите си. Не бива да забравяме, че успешната кариера не означава само бързо изкачване по стълбата, а и намиране на удовлетворение и растеж по пътя.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите ни са от друго поколение и често техните съвети не са адекватни. Изключвам вариантите на потомствени професии, при които се наследяват практики, кантори, фирми и прочие. Тогава опитът на предишното поколение може да е много ценен. Цели поколения българи обаче, които са и родители, са отгледани при коренно различни условия от сегашните и имат различна нагласа и начин на мислене. Те могат да ни насочат, но в никакъв случай не бива да допускаме да ни определят, особено когато нямат поглед върху работното ни място и особеностите на конкретната професия. Няма нищо по-ценно от вътрешния ни глас, включително що се отнася до кариерното ни развитие.
Не само че семейството се отразява на кариерното развитие, но и кариерното развитие се отразява на семейството. За да се отгледат успешни деца, една от необходимите предпоставки според специалистите е родителите да имат успешна кариера и да обичат професията си. Изcлeдoвaтeли oт „Харвард Бизнес Скул“ ycтaнoвили например, чe кoгaтo мaйкитe paбoтят, вepoятнocттa cлeд вpeмe дeцaтa им дa имaт ycпeшнa кapиepa, e пo-гoлямa oт тази нa дeцaтa, чиитo мaйки ca дoмaкини вкъщи. Любовта и отдадеността, с които се развиваме в професионален аспект, оставят голям отпечатък в живота на децата ни независимо дали го осъзнаваме, или не. На любовта към професията като подход за формиране на ценности съм посветила цяла глава в дебютната си художествена книга “Четвърт приказки за Клара и Кристо”, която излезе на българския пазар в края на миналата година. Ето малък откъс от нея: “С всяко действие, което предприемаме или не предприемаме, включително в професионален план, ние обуславяме как ще живеят децата ни. Дали ще станат смели хора, или конформисти. Ако се уплашим и решим да не действаме, когато попаднем в трудни ситуации, децата вземат пример от нас и утре и те ще се страхуват и няма да действат. Ако сме емоционални при трудности, утре и децата ни ще бъдат такива. Ако избягаме, утре и те ще избягат. Ако се борим, постоянстваме и търсим справедливостта – утре и те ще я търсят. Когато обичаме и вършим с удоволствие работата си, децата научават, че работата може да е забавление, а не тежест. А ако се оплакваме, залагаме същия модел на хленчене у тях.”. Така че, всъщност управлявайки кариерата си, с личния пример, който даваме и изборите, които правим, всъщност ние изграждаме ценностите на децата ни. Добре е да си даваме сметка за това.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да играят изненадващо важна роля в нашето кариерно развитие, предлагайки подкрепа и прозрения, които надхвърлят обичайните разговори. Приятелите осигуряват безопасно пространство за споделяне на кариерни стремежи, тревоги и предизвикателства. Тяхното насърчение и вяра във вашите способности могат да бъдат безценни, особено по време на неуспехи или периоди на съмнение в себе си. Приятелите често идват от различни среди и индустрии, излагайки ни на различни кариерни пътища и перспективи. Те могат да ни запознаят с нови контакти, да разширят професионалната ни мрежа и да отворят врати към възможности, за които дори не сме подозирали. Приятелите могат да предложат откровена обратна връзка относно уменията ни за интервю. Разбира се, необходимо е да поставим здравословни граници, за да не се стигне до ситуации, в които разчитаме прекалено много на приятелите си или им се предоверяваме и правим грешни избори.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма рецепта за баланс, защото рецептата предполага универсалност, а този баланс е индвидуален за всеки. Зависи и каква е професията ни. Има ситуации, в които не може да се постави ясна граница. Често такъв е живота на лекарите. Всеки сам трябва да открие своята рецепта. А и рецептата може да е различна в различните ни житейски периоди. Както и да е различна за мъже и жени. Когато децата ми бяха малки, имаше един период от време, в който всяка сряда си вземах отпуск, пишех им извинителни бележки за детската градина и училището и по цял ден бяхме в парковете и на кино. Бях един от малкото родители, които успяваха да отидат на бейзболните мачове в училището на дъщеря ми през деня. Тържествата в детската градина и училището винаги са били за мен с приоритет. Когато пораснаха, промених “рецептата”.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз съм имала и двата вида кариерно развитие, като тук по-скоро не бих визирала възраст, а възможности, които виждаме. Хоризонталното кариерно развитие ни подготвя да бъдем по-успешни при следващ етап на вертикално кариерно развитие. Често хората не виждат предимствата на хоризонталното развитие, но това са едни от най-интересните периоди в живота ми. Мога накратко да изброя само част от предимствата на хоризонталното израстване (нарочно употребих тази дума): разнообразяване на уменията, разширяване на перспективата, нови професионални запознанства, профилактика на скуката и стагнацията на кариерата, откриване на наши силни страни (които до този момент са били скрити) и повишаване на адаптивността. Хоризонталното кариерно развитие може да реализира тези ползи едва след като сме поработили няколко години и сме натрупали опит.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Като психолог имам клиенти, които изискват съвети за избор на професия или промяна в кариерното развитие. Най-хубавото, което можем да направим за себе си в това отношение и което аз съветвам е да извадим от себе си потенциала, с който сме се родили. Всеки един от нас е по-добър от другите в нещо. Най-важните неща, на които трябва да ни учат са как да общуваме, как да обичаме и как да изберем професия. Но никой не го прави. Често това “нещо” (нашият личен потенциал) е затиснато от очакванията на родители, учители и общество и се намира под тонове погрешни съвети и последствия от некоректните за нас избори. В такъв случай кариерния коучинг може много да помогне, за да открием мястото и работата, които всъщност ни вдъхновяват и ни носят удовлетворение. Умелият коуч е в състояние с въпросите си да провокира да извадим това, което всъщност е нашия личен потенциал. Най-ценният съвет е да слушаме гласът на интуицията, който никога не ни лъже. Само трябва да го усилим и да му се доверим. Не е трудно...
