Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Винаги визуализирайте точка в бъдещето, до която искате да стигнете. Тя ще дава посока на вашия кораб и той няма да се лашка в морето безцелно.“, споделя Кремена Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Кремена Георгиева и съм мениджър „Корпоративни комуникации и социална отговорност“ в Kaufland България. Винаги съм се занимавала с комуникации, като с времето съм специализирала в различните им нюанси. Най-интересни определено са ми двата вида комуникации, които седят в противоположните полюси на възприятието - кризисните комуникации и социалната отговорност. Всъщност, двете са в голяма симбиоза и точно тя е нещото, което ме вълнува в последните години и като обект на научни изследвания. Доктор съм по реторика и убеждаваща комуникация и въпреки натовареното ми работно ежедневие, научната и преподавателска дейност са нещо, което не спира да ме привлича.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя като стажант в БНТ при големия Александър Авджиев, докато бях още студент. Това, което научих за четирите години от него и екипа му, не може да се сравни с университета. Мисля, че около година след началото получих и първия си хонорар. Беше страхотно усещане.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва винаги да си представяме какво искаме да бъдем след 1 или 3 години. Визията за това къде искаш да стигнеш, дава посока. Наблюдавам, че има много хора, които не са доволни от мястото, на което са, но нямат представа къде искат да бъдат. Много често липсва смелост, а нерядко – и въображение. Смелостта дори на ум да излезеш от рамката си, е нещо изключително. Тя е силата, която мести крачки напред. След нея планът как да стигнем до там, където искаме, бързо се нарежда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При мен беше огромно. Усещам влиянието на първата ми работа и моя първи ментор и днес. Сашо Авджиев ме научи да мисля контекстуално. Не само мен. Той учеше всички студенти да мислят – с лекота и категоричност. Подходът, който ми предаде е точно този, който прилагам в работата си и днес – да събереш всички парчета от пъзела и да го подредиш така, че откъдето и да го огледаш, да има смисъл.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ярките личности, хората с позиция, знания и размах. Аз се впечатлявам от смели хора. Хора които много знаят и много могат, готови да преместват планини, ако вярват в някаква кауза. Разбира се, те не бива да са фанатици. Човек трябва да е достатъчно широко скроен да приема различното. Това е част от израстването във всяко едно отношение, включително и в професионалното.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен най-правилната реакция при грешка, е да отработим ситуацията, след като сме идентифицирали грешката, а когато тя отмине – да си вземем поука. Смелостта да сгрешиш е изключителна част от професионализма, а той всъщност се изразява не в това дали си сгрешил, а как си преминал през грешката. Всяка грешка е потенциална страхотна история за разказване (case study), от нас и от силите ни зависи дали ще я направим такава.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Упоритост, готовност за научаване на нови неща, смелост. И много спортен дух, без да е „на всяка цена“. Също така са необходими устойчивост и издръжливост. Много рядко нещата стават бързо, човек трябва някак си да свикне с търпението.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Със сигурност семейството и семейната среда оказват влияние – при някои позитивно, при други – негативно. Много често влиянието и неговата сила се осъзнават на по-късен етап.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Казват, че човек прилича на 3-мата други хора, с които се вижда най-често. В този смисъл няма как да не се влияем от приятелите си. Дори и да не им споделяме нещо конкретно, разговорите, които проиграваме с тях на ум, също са влияние. И разбира се – ключова роля играят споделените ценности, вижданията за живата и ролята ни в него.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В сферата на комуникациите не може да се сложи ясна граница. Може би единствената обективна граница между едното и другото е наличието на обхват на мобилните устройства. Дори и тогава, обаче, ние често си живеем с мисли за кампании, обеми, клиенти, така че – сами трябва да се научим да изключваме потока от работни мисли и да оставяме място и време само за себе си, отглеждайки в него личния си живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз бих заложила на хоризонталното, защото дава по-голяма експертиза и по-широк поглед, като постепенно прави човека по-подготвен и адекватен за вертикалното израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съветът, който аз бих дала е винаги визуализирайте точка в бъдещето, до която искате да стигнете. Тя ще дава посока на вашия кораб и той няма да се лашка в морето безцелно. В същото време бъдете гъвкави, слушайте личните си амбиции и възможности и не се притеснявайте да сменяте точката. Времето върви, всеки един от нас се развива и най-нормалното нещо на света е точката да се променя.
