Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Елена Христова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“За мое голямо щастие не съм имала и един работен ден прекаран без да изпитам удоволствие от това, което правя.“, споделя Десислава Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Димитрова и в момента съм главен счетоводител, като притежавам над 14г. опит в сферата на счетоводството. За мен работата никога не е била просто работа, а начин да изрязявам себе си и да давам най-доброто, на което съм способна. За мое голямо щастие не съм имала и един работен ден прекаран без да изпитам удоволствие от това, което правя. Имам две прекрасни деца и много интереси свързани с пътешестията, изкуството и самодейния театър.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя веднага след завършване на средното ми образование на 18 години. Имах късмета да започна работа при една от най-добрите нотариуски в град София. Тази жена има важна роля за изграждането ми, като професионалист и човек, до ден днешен се уповавам на нейните съвети и всичко, на което ме е научила.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен винаги е добре човек да има стратегия и план, който да следва. Разбира се, живота е показал, че не е задължително той да се сбъдне на 100%. Полезно е да имаме ясна представа за това, което наистина искаме да правим, да знаем и познаваме силните си страни и от там да видим, къде бихме могли да бъдем полезни и да вложим тази енергия. Преди да имаме стратегия за позиция, трябва да имаме яснота за собствените си желания- не тези на обществото или семейството, приятелите.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ако трябва да съдя по себе си, първото ми работно място има огромно влияние, не само при оформянето на професионалните ми навици, а и оформянето на основни човешки принципи в мен. Разбира се благодарение на моята работодателка тогава и нейното страние да бъдем не само добри професионалисти, но и хора. Бих направила извода, че влиянието е толкова голямо, колкото е отдадеността на двете страни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Отпечатък биха оставили хората, които са били винаги до нас- родители, баби, след това учители, ментори и работодатели. Събитията са тези, които са ни дали най-големи уроци, там където сме имали нужната подкпрепа или поле за реализация. Всяка ситуация, в която се учим и преживяваме нещо ново.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Нормално е да се случват грешки- „Който не работи, той не греши“ . След допусната грешка е добре да си дадем време за осъзнаване на причините довели до тази грешка, начините да се сравим с последствията и какво бихме могли да направим, за да не се повтаря тази ситуация следващ път.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисля, че тези хора са изключително амбициозни, упорити и работливи, също така притежават качеството да бъдат гъвкави и адаптивни при смяна на обстоятелствата, като винаги приоритизират правилно и не губят фокус от целта си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Можем да следваме съветите на родителите си, до момента в който сами вече не сме осъзнати личности и не можем да взимаме самостоятелни решения. Всеки интелигентен родител би бил добър ветропоказател за детето си в ранна възраст, стига да зачита неговите граници и желания. Семейството играе важна роля за формирането ни, като човеци, така че смятам играе важна роля и в какви професионалисти ще се превърнем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са подкрепа, но по-някога могат да бъдат и пример, казват че ти си, това което са 5-те най-близки хора около теб и вероятно има истина в това. Приятелите лично за мен винаги са били огледала, в които мога да се огледам и да проверя дали съм на верния път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е строго индивидуална, зависи според темперамента на човек и неговите цели и приоритети, няма универсално решение. Важно е отново да знаеш какво искаш и какво ти носи радост, тогава много лесно ще претеглиш и сложиш граница. Според мен тази граница е различна и в различните етапи от кариерното развитие. Ако например си в началото на кариерата си, човек би бил склонен много по-често да пренебрегва личния си живот, докато човек с достатъно опит зад гърба си, вече знае, колко е ценно да имаш личен живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикално разбира се, това са силни години, човек е хубаво да се възползва от всички шансове за развитие и да учи нови и нови неща. Целият ни живот е изпълнен с учене, но това е един период, особено силен, дори чисто физиологически. Не казвам, че е задължително само и единствено тогава да се случи, но ако го имаме, нека се възползваме максимално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет е бил да слушам сърцето си! Никой няма да знае по-добре от вас самите, кое е най-доброто! Нека, това което работите ви носи истинска радост и вълнение, нека всеки ден бъде нова възможност за учене, а желанието ви за работа да не стихва с годините!
