Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Един от най-ценните съвети, които получих, беше да не се страхувам. Да разбера, че няма нищо лошо да бъдеш „хвърлен в дълбокото“, защото само така се научаваш да изплуваш.“, споделя Лора Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Лора Петрова и работя като ПР и маркетинг експерт в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Професионалният ми път досега е изцяло свързан с реклама, маркетинг и комуникации и точно това намирам за свое призвание, което ме прави изключително щастлива.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 20 години в агенция за недвижими имоти. Имах известни притеснения относно стартирането на стаж, но реших, че едно безгрижно студентско лято ми е достатъчно и след това трябва да се залавям за работа J
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Категорично! Ако не знаеш къде искаш да стигнеш, как ще вървиш напред? Разбира се, има случаи, в които завършваш висшето си образование в една специалност, а кариерата ти тръгва в съвсем друга посока, или по време на професионалния си път решаваш да смениш сферите и се захващаш с нещо напълно различно. Но генерално човек е добре да има цели, които да си поставя и план как да ги постигне. Само когато си постоянен и упорит, можеш да преодоляваш нови предизвикателства и да разгръщаш потенциала си. Всичко е в твои ръце и дали нехаеш за бъдещето си или искаш да просперираш, зависи изцяло от теб. Или както гласи един цитат: „Ако не сътвориш сам план за своя живот, най-вероятно животът ти ще стане част от плановете на някой друг. И познай какво са планирали другите за теб? Нищо.“
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като всяко първо нещо в живота, първото работно място също се помни и оставя следа. С него се полагат основите на възприятията ти за корпоративна среда, ангажименти, отговорности. Ако дотогава не си, то с първото работно място несъмнено се научаваш да бъдеш дисциплиниран, да менажираш времето си правилно, да се адаптираш, да покриваш определени стандарти и норми в бизнеса. Аз имах голям късмет с първия си работодател и съм благодарна за опита, който придобих там, защото ми даде прекрасен „“начален старт“.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Аз съм на мнение, че всеки човек, когото срещаш, може да те научи на нещо – от хигиенист до изпълнителен директор. Някои хора оставят отпечатък в нас още преди да започне кариерата ни – учителите ни в гимназията например. Успехите ни учат на отдаденост и стремеж, провалите ни учат на смирение и по-прецизно внимание – какво можем да направим по-добре следващия път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След допусната грешка, човек се чувства малко по-уязвим, по-несигурен, започва да подлага под съмнение разни свои качества и умения, укорява се, може би малко се гневи… В професионално отношение бих казала, че съм перфекционист и затова всъщност най-сурово съдя себе си. При направена грешка обикновено първо се опитвам да запазя самообладание и да погледна нещата малко отстрани, за да взема максимално бързо решение как да поправя грешката, така че да няма дълготраен негативен ефект върху работата. Взимам си поука и се старая да не я допускам отново. Но е възможно да допусна друга. Тогава е полезно да си припомним, че преди да сме служители, мениджъри и директори, все пак сме само хора. И нищо човешко не ни е чуждо…
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не съм съвсем убедена, че бързото кариерно развитие означава пълноценно и качествено развитие. Растежът в йерархията на една корпорация следва да се случва постепенно, с натрупания опит, с различни казуси, с които се сблъскваш, с демонстриране на уравновесеност, емоционална интелигентност и зрялост. Съвсем не са за подценяване меките умения, особено при позиции, в които управляваш екип. В тази връзка – може с течение на обстоятелствата или доза късмет да бъдеш много бързо повишен, но ако не успяваш да оправдаеш очакванията за тази роля, този вид кариерен растеж не носи нищо. И обратното – израстването в компанията може да не се случи толкова скоростно, но ако перманентно показваш мотивация, критично мислене при преодоляване на конфликти, гъвкавост, желание за развитие – то тогава несъмнено вървиш на прав път.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моите родители почти винаги са ме оставяли да действам самостоятелно, а и честно казано от малка бях дете с изявен характер и собствено мнение. Научиха ме, че каквито и решения да взема – последиците са си за мен, опитът си е за мен. И трябва да мога да поема отговорността от тези решения. Никога не са ме тласкали насила към конкретна кариера или сфера на дейност, която е по-доходоносна или по-лежерна. Но винаги са ме подкрепяли и са били насреща да обсъдим мои колебания или тревоги, да споделят своята гледна точка от дистанцията на времето. Насърчавали са ме да се трудя, да постъпвам честно и достойно, да съм търпелива и толерантна, да уважавам другите. Все пак светът на дигитализацията се развива с толкова бързи темпове, че съвет от поколение, което се е трудило в различни времена, не винаги би могъл да бъде релевантен за настоящата ситуация. В семейството обаче се възпитават основни човешки ценности, които ако усвоиш достатъчно, могат отлично да ти послужат в кариерата и не само.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са хората, които могат да се зарадват от сърце за постиженията ти, да дадат искрено мнение, да са до теб в трудностите. И ако ги имаш, тогава всичко, което се случва по време на кариерния ти път, е една идея по-леко. Единствената тънкост е да успееш да разграничиш истинските приятелства от добрите познанства и да се обграждаш с хора, които те вдъхновяват и мотивират да бъде и постигаш повече.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Склонна съм да вярвам, че я има, но явно все още съм в процес на овладяването ѝ 😀. Когато обичаш работата си, влагаш енергия и сърце, носи ти смисъл и удовлетворение - трудно е да настроиш работно време на мозъка си. Малко или много пренасяме част от настроението си през работния ден когато се прибираме вечер у дома, но това е почти неизбежно. С близките си хора споделяме разни ситуации, дискутираме как сме постъпили на работното място. За да разпускам, аз съм открила занимания и хобита, които ме зареждат положително и ме откъсват от реалността – практикувам йога и пилатес, чета книга, разхождам кучета от приют. Понякога в личния ти живот се случват неща, които изместват фокуса от професионалния. И обратното – при много важен проект си силно концентриран в работата и почивката вкъщи или развлечението навън с приятели остава на заден план. Но това е естествена динамика и балансът е някъде по средата. J
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е много интересен период – възраст, която преминава през няколко етапа: изграждане на професионалист, напредък в кариерата, разочарования тук-там, запознанства с много хора, рискови решения и кардинални промени. Тогава най-често се случва и създаването на семейство, което също оказва влияние върху кариерното развитие. Изхождайки от личния си опит, аз бих предпочела първо да се случи хоризонталното развитие и едва след това вертикалното. На първо време нека човек попие опит от различни позиции и области, а на по-късен етап да се изкачва по кариерната стълба. Тогава ще е по-самоуверен и подготвен да отговори на изпитанията, с които ще се срещне в професията си, а победите ще бъдат още по-сладки и заслужени.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Един от най-ценните съвети, които получих, беше да не се страхувам. Да разбера, че няма нищо лошо да бъдеш „хвърлен в дълбокото“, защото само така се научаваш да изплуваш. Подобен съвет бих дала и на други – да бъдат постоянно търсещи, да питат и да се учат, да бъдат жадни и любопитни за нови идеи, да надскачат собствените си граници и активно да се стремят към повече. Защото светът е голям и възможности дебнат отвсякъде. J
