Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
"Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Моят най-важен урок е да не си позволявам да съдя хората, защото не знам кой каква лична битка води зад маската, която често носи по принуда. Към абсолютно всеки човек има път, който започва с добро отношение.“, споделя Ели Александрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Ели Александрова – жена с разнообразни интереси и много творческа енергия. На етап от живота, в който съм намерила отговори на повечето въпроси, определящи личния ми смисъл. Имам докторска степен по комуникации и пея за удоволствие.
Професионалните ми занимания в момента са в няколко различни сфери. Най-творческа е ролята ми на водеща в подкаста за личностно развитие LIMITLESS. Занимавам се също с протоколна и административна работа в дипломатическа мисия – харесва ми да допринасям за наличието на ред в глобалния ни хаос. Ангажирана съм и с няколко проекта за международно сътрудничество, свързани с предприемачество и инвестиции.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Лятната ваканция между 8 и 9 клас с моя приятелка работихме за яйцефермата на баща ѝ – разпределяхме яйцата от големи кори в малки опаковки за търговската мрежа. Първите „заплати“ изхарчихме за сладолед J На 19 получих трудова книжка, когато по време на следването си започнах първата си работа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
„Трябва“ е дума, която избягвам. Добре е да следваме повелите на сърцето си. Уважавам човешката индивидуалност и съм против налагането на универсални критерии за успех. Ако сърцето те води към определено кариерно развитие, добре е да му се довериш. Ако стратегията се налага от външен авторитет и сърцето ти не откликва на нея, по-вероятно е това кариерно развитие да не те удовлетвори.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи на какъв етап от развитието си сме били тогава и в каква среда сме имали възможността да попаднем. Ако сме били с отворени сетива, а нивото е било високо и вдъхновяващо, със сигурност сме се поддали на това влияние при формирането на работни навици. Понякога и негативният опит влияе градивно – да знаеш какво не искаш да възприемаш и култивираш като свой личен навик също е полезно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, към които съзнателно се стремим, предизвикваме и случваме – те оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие и носят най-голямо удовлетворение. Най важни са хората, които ни вдъхновяват да действаме. Както и тези, с които работим заедно по превръщането на мечтите в цели и осъществяването им.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си простим и да не се самобичуваме, а да се фокусираме върху научения урок и израстването ни благодарение на него.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Способност за концентрация и фокус на вниманието, целенасоченост, готовност да платиш цената, която съответното постижение изисква. Все пак не мисля, че скоростта трябва да бъде определяща, по-важно е усещането за смисъл и удовлетворението от това развитие. Когато човек прави нещата с удоволствие и се наслаждава на процеса, те се получават.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Средата на формиране и възпитание оказва влияние върху развитието ни във всички житейски аспекти. Строго индивидуални вече са психологическите измерения. Добрият пример може да бъде вдъхновение и безспорно стартът в това отношение не е равен за всички. Обичам да чета биографии и знам, че много от успешните имена в световен мащаб произхождат от не толкова благоприятна семейна среда. Стимулът да се разграничиш също би могъл да бъде мотивиращ. Все пак мисля, че по-важен е характерът, нагласата, личното призвание.
Относно съветите на родителите за кариерно развитие, и тук ще повторя, че за мен в това отношение единственият авторитет, който е добре да следваме, е собственото ни сърце. Не умът, сърцето.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
За разлика от семейството, приятелите си имаме възможност да избираме сами. Важно е да се обграждаме със стойностни хора, в чиято компания се чувстваме на правилното място. Това допринася за качеството на нашия живот и ако не пряко, то косвено влияе и на кариерното ни развитие. В подходящата за нас социална среда сме по-ресурсни, креативни и стимулирани да се развиваме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е на база личен опит съзнателно да установим индивидуално здравословните за нас граници и да ги отстояваме. Личния си живот да споделяме с хора, които ги уважават, а в професионалния да се стремим към постигането на цели, чиято цена е по силите ни, в рамките на тези наши лични граници. Нищо не бива да бъде на всяка цена. Всеки избор предполага отказ от други възможности или приоритизиране на едно нещо за сметка на друго.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И по този въпрос ще наблегна на индивидуалните специфики и потребности. Някои хора са напълно подготвени, с мощен летящ старт по вертикалата, на 35 са постигнали всичко, към което се стремят. Такива хора често правят рязък кариерен завой на сравнително ранен етап. Други се движат по-бавно и натрупват, докато се почувстват подготвени да действат или обстоятелствата се подредят в тяхна полза. Любимият ми актьор Морган Фрийман става популярен едва в 50-те си години. Хоризонтално или вертикално, важното е да следваме собствения си път и ритъм.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В кариерното си развитие сме постоянно зависими от контактите си с други хора. Затова и най-ценният за мен съвет касае взаимоотношенията. Моят най-важен урок е да не си позволявам да съдя хората, защото не знам кой каква лична битка води зад маската, която често носи по принуда. Към абсолютно всеки човек има път, който започва с добро отношение.
