Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иво Илиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Дори стратегията ти е да водена от ценности – трябва да останеш наясно, че всяка стратегия – и най-добрата – работи известно време. Има нужда от постоянно ъпдейтване, ъпгрейдване и навигиране – за да се адаптира към случващите се неща.“, споделя Полина Коцева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Поли. Щастлива и горда майка съм на 3 момчета. Все още вярвам, че има шанс да ги отгледам в България – и тук да имат шанса за смислено бъдеще! Кариерният ми път е свързан с тази мисия – да осигуря това смислено бъдеще – на тях и ..всички български деца.
Или...иначе казано...
Управител съм на www.funtazia.bg, създател на авторски образователни SEL ресурси. От 6 години съм, за съжаление, единственият в България международно-акредитиран EQ и SEL практик, EQ профайлър на таланти, N4 фасилитатор в международната мрежа за борба с насилие и агресия, работеща с деца и възрастни на 4 континента. Ежедневно консултирам деца, родители, учители, училища, университети и фирми, относно интегрирането на SEL в образователната или бизнес среда.
С екипа си създаваме първите български авторски материали за развитие на емоционална интелигентност и социални умения, създава програми за интеграция на Социално-Емоционално изучаване за образователната система на България, с цел темата да бъде качествено и отговорно разгърната в образованието, както е в развитите страни по цял свят.
Организатор съм на първата Национална конференция за социално-емоционално изучаване (https://funtazia.bg/selconference/), която преди дни се случи за 6-ти път, и в която множество педагози, психолози, директори и представители на институциите вземат участие с цел обмяна на опит и успешни практики.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 17, почти 18, в края на 11 клас в училище. Имах хоби, което обожавах – театъра – една малка театрална работилница в Разград, откъдето съм аз - ми даде най-големите и смислени уроци в живота. Вероятно съм имала бъдеще като актриса – защото още като ученичка ме поканиха на граждански договор в театъра и участвах в представление, с което пътувахме. Помня, че трябваше да бъда освобождавана от училище за тези спектакли ..И ходех за специални изпитвания ..по Химия, например. Но завърших с отличен и успях да отида на всички пътувания. Няколко месеца по-късно бях изключително щастлива, че макар и малко, тези изработени пари ми помогнаха да отида на курса по литература за кандидатстуденти в Софийски университет. Инвестирах ги в него, защото да бъда приета точно там... с най-сложния възможен изпит по това време – изпита по Литература с всички десетки автори и стотици творби – беше следващата ми цел.
Приеха ме.. и от ден ПЪРВИ като студентка – работех на трудов договор – без на практика да съм имала нито един ден – като САМО студентка.
Бях си наумила, че ще бъда самостоятелна и независима и няма да вися на плещите на родителите си или който и да е друг.. и .. Така..
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги помага да имаме стратегия. Но аз съм от онези, които силно вярват, че само стратегия, надали ще помогне. Трябва да имаш и СЪРЦЕ. Светът е пълен с твърде много безсърдечни кариеристи и бизнеси, които имат ценности само на лендинг страници. Кариера, бизнес... не бива да се прави на всяка цена. Когато имаш това СЪРЦЕ – можеш да следваш стратегията си и тя ще подчинена на ценности... които ще те водят в това да създаваш смисъл и за другите... не само за теб. Иначе каква полза би имал този свят от теб, ако гледаш само себе си.
И друго има – дори стратегията ти е да водена от ценности – трябва да останеш наясно, че всяка стратегия – и най-добрата – работи известно време. Има нужда от постоянно ъпдейтване, ъпгрейдване и навигиране – за да се адаптира към случващите се неща.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи какъв човек си се изградил самия ти до момента на първото ти работно място и какви са амбициите ти за бъдеще. Видяла съм, че човешкият фактор тук е толкова важен, защото може да разнасяш пици, обаче да си вземеш от това отговорността, желанието да доставиш радост на клиента, удовлетворението от правилно свършената работа, умението да бъдеш винаги навреме. И да пренесеш след това – тези навици към следващо работно място. Може, обаче, и да те назначат направо за мениджър на отдел или цяла компания – и единственото, което си вземаш от там като навик – да е маниера да гледаш на другите от високо, без да уважаваш чуждата гледна точка. Какво и как ни влияе зависи преди всичко от това КОЙ и КАКВО искаме да бъдем и да дадем не само на себе си...но и на останалите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са повярвали в нас. Няма някакъв „алгоритъм“ зад това... Това може да е съседът, който ти казва „О, това е само началото, има толкова много което чака на теб“ – създавайки ти увереност, че си НУЖЕН и смислен, в това, което правиш, или дядо ти, който ти казва „Нарисувай ми най-добрата си картина, защото искам да я купя от теб “ – изграждайки у едно дете идеята, да създава смело, лишено от посредственост – за да има самочувствие да сложи цена на този труд... и пр.. и пр... Или детето ти, което чуваш да отговаря на някого „Майка ми е..., тя помага на децата да бъдат щастливи... “ – осмисляйки усилията ти в чувството, че си видян дори от някой, който няма житейски опит....Само искерност.... Примерите могат да са много. Стига да имаш и очи да ги видиш. Всеки повярвал в нас и показал ни тази вяра – е човек, който ни помага да градим пътя си и да му придаваме истинска стойност.
Колкото до събития – отново смятам, че това са онези събития – които просто са част от срещите ни с такива хора... Те не само дават поле за кариерно развитие – те понякога направо спасяват животи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Едва ли има най-правилна реакция, която да е еднаква за всяка ситуация. Виждате колко лесно днес хора търсят най-добрите решения, най-правилната стратегия... И чакат формули наготово. Обаче, аз съм разбрала, че този живот не ти дава възможност на АВТОПИЛОТ и решения по инерция. И може би това му е най-хубавото - трябва да мислиш през цялото време за НАЙ-правилното във всички различни ситуации, защото те не зависят само от теб... В тях има други хора... и реакциите са различни във всеки следващ момент.
Със сигурност знам,обаче, че грешките не са причина да се откажа, нито да ги скрия – те са повод и признак – че пред мен стои възможност да науча нещо ново. Или ще взема тази възможност – или ще се отдам на разочарование.
Но ако искаш да вървиш напред ..и то съхранявайки себе си и околните– смятам за пагубно да се опитваш да си безгрешен. Опитвам се просто да не се страхувам да говоря за моментите, в които не съм! И децата си уча на това.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В България или в Белия свят? Хаха, това е особен въпрос. За съжаление съм видяла, че много хора без особено положителни качества изведнъж им се случва бързо кариерно развитие... Тази голяма доза самоцел и то на всяка цена – създава това бързо развитие, но до колко е устойчиво и хуманно – показват много неща след това... Най-сериозен коректив в това ми се струва, че трябва да бъде ценностната система на обществото. Ще ми се хората, на които им се дава възможност да се развиват – да бъдат онези – демонстрирали любопитство към знания и умения, желание и отдаденост да променят света! Не на онези, които просто искат да забогатеят до обяд. Пожелавам си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не мисля, че някой в момента е в състояние да даде кариерен съвет на подрастващото поколение. Аз съм родител и многократно сме се питали у дома – какво означава добрия кариерен съвет – как да посъветвам собствените си деца. Толкова бързо се променя реалността, че единственото, което е ценно, е да запазим разсъдъка си, в различните ситуации – да се адаптираме по най-здравословния за всички начин.
Колкото до ролята - Виждала съм много съсипани хора, прекрасни професионалисти, с много талант в различни области – тотално обезсърчени да бъдат каквито са, да развиват и споделят потенциала си с другите – именно заради унищожителния отпечатък, който семейната среда е оставила или остявя у тях. Смейството е много съществена градивна единица за смисъл в нживота на всеки от нас – това от което идваш и това, което създаваш в последствие. Ако там се прибираш и си нещастен, виновен , неразбран, неоценен в усилията си – това е пагубно не само за теб като професионалист, но като човек. И тази криза става все по-сериозна напоследък. Ролята на семейството би трябвало да е навигираща и подкрепяща. Когато има предизвикателства - да бъде сигурния пристан, където ще откриеш разбиране и подкрепа. Определено не онова различно бойно поле, което да те държи още по-виновно отговорен за грешките. Това унищожава всяка увереност и мотивация да продължиш напред.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз не харесвам тази концепция, че човек трябва да се обгради с успешни хора, за да постига и той на свой ред успехи. Първо защото УСПЕХът за всеки има различни измерители, и второ – защото да търсиш средата, в която да се нагодиш, за да попиеш от успеха, е форма на гаден паразитизъм, която ненавиждам с цялото си същество.
Приятелите са приятели. Тях не ги избираме по сметка, титла, марка кола, позиция и пр...
Приятелството е нещо много сакрално за мен – което не се подчинява на никакви условности от кариерен тип, - с тях не търсиш кариерно развитие – с тях – споделяш дори онези моменти, в които не си УСПЯЛ...И това да е споделено безопасно за всички.
Ако искаш да им дадеш някаква роля в кариерния ти път и ги избираш според ТАЗИ им роля – това не са ти приятели... нещо друго са и не бива да се залъгваме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не. Има само комплексно наблюдение – през цялото време. Докато не представлява проблем – всичко е наред – симбиозата между двете е нещо много хубаво. Това означава, че можеш да въвлечеш най-близките си хора в това, което правиш... В момента, в който твърде голямата обвързаност на личния и професионалния живот стават твърде застрашаващи се едно друго – трябва да има смяна в действията и навиците (патърните на поведение). Смятам, че това е един от големите проблеми на съвремието ни – имаме се за много мислещи и знаещи, обаче влизаме в инерция – и пропускаме да видим кога нещата (удобните ни патърни на поведение, тези с които сме свикнали) не работят вече за нас и имат нужда от промяна. Надяваме се да има рецепта... А то няма. Понеже тези неща просто не зависят само от нас. Изискват управление на отношенията помежду ни – а това е нещо, което не се случва по формули. Иска наблюдение и внимание.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от всеки конкретен човек!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не спирай да учиш, без значение от позицията, титлата и заплатата си...Не спирай да учиш неща, които са в различни области, да разширяваш кръга на знанията и уменията си и стремежите си. Светът се променя толкова интензивно – единственият начин да бъдеш СЪЗДАВАЩА, не само консуматорска част от него – е като си позволиш да учиш..още и още...
