Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Опитвам се да поставя граница в края на работния ден или през уикенда, но винаги се промъква някой имейл, на който трябва да отговоря набързо или нещо дребно, което искам да свърша “в движение“, споделя Деница Дженева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Деница Дженева и съм съосновател на медийната платформа Zone4Tech.bg, продуцент и водещ на подкастите “ТЕХните истории” и “ТЕХнически погледнато”. Преди да се впусна в приключението да правя собствен бизнес, бях главен редактор на сп. CIO България и на технологичната медия на “Капитал” - Digitalk.bg. Повече от 20 години се занимавам с ИТ журналистика и съм работила в медии като InfoWeek и сп. HiComm.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя скоро след като ме приеха да уча “Журналистика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Бях на 18 години и пишех за едно списание, което отдавна не съществува - “София 7”.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не, но трябва да има последователност. Започваш работа, след време решаваш да я смениш - това е нормално, но трябва да направиш за себе си анализ какво не ти е харесало, защо, какво искаш да бъде различно, както и какво ти е харесало. Дори нищо да не ти е харесало и да решиш да смениш изцяло професионалното поприще, трябва да си наясно със себе си защо го правиш.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Скоро след като започнах първата си работа, започна и семестърът и трябваше да съвместявам ученето и ходенето на работа. През цялото време се стараех да крепя един крехък баланс, за да не изостава нито едно от двете, но това невинаги беше възможно. В работата ми се съобразяваха с факта, че съм студентка, така че не можах да добия изцяло кариерни навици там, но пък станах доста по-добра в жонглирането с времето.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които не искаш да разочароваш. Дори да не са в работното ти обкръжение и изобщо част от работната ти среда, това са хората, за които си мислиш “Да можеше сега да ме види Еди-кой си” или пък “Издъних се, добре, че не ме видя”.
Събитията, които са оставили на-голям отпечатък за мен, са дребни и предимно свързани с неуспехи. Те ми напомнят, че никога повече не искам да се чувствам по определен начин, какво се случва, ако не се подготвя добре за интервю или кои грешки са ме накарали да ми стане неудобно. Разбира се, помня и позитивни събития, в които съм се гордяла как съм се справила, но се старая да обръщам повече внимание на грешките си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си признаеш искрено и да се опиташ да я поправиш по най-добрия начин. Погрешно е да си мислим, че другите хора няма да разберат, че грешката е наша. За мен по-достойната реакция е да се сложат картите на масата и да се намери най-доброто решение. В краткосрочен план може и да не изглеждаме добре за отсрещната страна, но в дългосрочен повечето хора оценяват, че може да ни имат доверие.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство, способност да си поставяш цели и да се стремиш да ги надскачаш. Също и способност да приемаш неуспеха като урок. Не знам дали това е формула за бързо кариерно развитие, но е формула за устойчиво.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Бях в 5. клас, когато реших, че искам да стана журналист и никога не съм искала нищо друго. На този етап от живота ми беше рано родителите ми да ме разубеждават, но и след това не се опитаха, за което съм им благодарна. Подготвях бъдещата си кариера много последователно, с допълнителни уроци по български език и литература (доброволно ходих на частни уроци 4 години в гимназията), с участия в конкурси за писане и всичко останало, което ме приближаваше до мечтата ми да работя като журналист. Но всичко това е възможно само ако усещаш подкрепа и вяра, че ще успееш и моите родители ми дадоха точно това.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Отново подкрепа. Независимо дали под формата на добра дума, съвет или компания за чаша вино.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки сам определя границите си в зависимост от моментното си натоварване и това какво му е интересно. Ако периодът е много активен, се работи повече, ако има наближаващ краен срок или изникне нещо извънредно - също. Или ако проектът, по който работи, му е много интересен и наистина не му се оставя за следващия ден. Казвам го като човек, който е имал такива проекти. Не ти се спира да работиш, за да не убиеш скоростта, която си набрал. Като цяло аз се опитвам да поставя граница в края на работния ден или през уикенда, но винаги се промъква някой имейл, на който трябва да отговоря набързо или нещо дребно, което искам да свърша “в движение”.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Смятам, че всеки млад човек, който започва да се развива в дадена професия, трябва да опознае всичките й аспекти от най-ниското ниво. Например в моята работа трябва да си бил първо репортер, после редактор, за да станеш главен редактор. Всяка позиция има специфики, които трябва да познаваш отвътре, за да може да организираш работата и да управляваш екип.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Научете какво можете да правите добре и го правете го със страст и увереност в себе си.
