Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен Барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не се посвещавайте на нещо, което не Ви прави щастливи, защото не Ви харесва. Не търсете бързо кариерно развитие, а качествено.“, споделя Росен Христов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Росен Христов и от няколко години трупам опит в ИТ сферата, основно като Java разработчик. По образование съм молекулярен биолог - магистър по биофизика. Интересът ми към програмирането тръгна от магистратурата по биофизика, където учихме малко математическо моделиране и компютърни симулации на биологични/биофизични процеси с Матлаб. В последствие бях докторант в БАН с възможност да се занимавам пак със симулации, но обстоятелствата се стекоха така, че правих изцяло експериментална работа, тъй като ми промениха първоначалната тема, по която трябваше да работя. В последствие обаче, постепенно се преквалифицирах и от 2018 г. работя като програмист.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше като студент - магистър, работех като компютърен оператор в един Интернет клуб, т.е. бях 22-23 годишен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Планирането определено има значение, особено, когато имаш ясна представа накъде искаш да се движиш. Понякога обаче може да откриеш, че това, което си си представял, че ще бъде, всъщност реално е много по-различно и ти е нужно време да се ориентираш в обстановката. Друг път в живота може да има и непредвидени обстоятелства, с които трябва да се съобразиш. Примерно ако не ми бяха променили темата на дисертацията, може би щях да я завърша докрай и може би и до ден днешен щях да се занимавам с наука.
От друга страна човек се развива с времето, не винаги това, което си считал за свое призвание в по-млада възраст, ще продължава да те вдъхновява по същият начин в по-късна. Ако правим преквалификация, разбира се, е добре да се запознаем по-задълбочено със спецификите на бранша, част от който искаме да станем. Аз например ходех по ИТ конференции и слушах всякакъв род лекции и презентации много преди да си намеря първата работа като програмист.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа често е продукт на обстоятелствата и не винаги на съзнателен избор. Най-малкото тя ни учи да осмислим значението на изграждането на трудови навици. Тя започва изграждането и на основни умения като отговорност, трудолюбие, работа в екип, управление на времето, ефективна комуникация, решаване на проблеми. А колкото по-рано се изградят и развият, толкова по-подготвени ще сме за следващите, по-важни етапи и решения в професионалния си път.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Не смятам, че има еднозначен отговор на този въпрос. Много зависи от човека и конкретния му житейски път. По отношение на събитията - познавам хора, които се мотивират от положителния опит, а други се амбицират повече, когато се появяват проблеми, които трябва да превъзмогват, иначе се отпускат и я карат по течението, което не ги развива особено. Аз лично гледам да се уча и от положителното и от отрицателното. Както се казва в науката - отрицателният резултат също е резултат.
Що се отнася до хората - смятам, че всеки, който е оставил отпечатък върху формирането ти като личност, в една или друга степен влияе и върху това какъв път решаваш да поемеш и как се развиваш в него: родителите, учители, университетски или някакъв друг вид преподаватели, колеги (особено по-опитни, които са влизали в ролята на твои ментори и от които си научил много), че дори приятели.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Както казах по-горе, отрицателният резултат също е резултат. Трябва да видим къде сме сгрешили и как, какви са пропуските, които трябва да наваксаме, най-общо казано - да извлечем поука от станалото и да се стремим да не допускаме старите грешки, ако го правим - явно не сме извлекли поуката като хората.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не смятам, че бързото кариерно развитие трябва да бъде цел, а и бързо е относително понятие. Трупането на опит изисква време. Всеки човек е различен, различните длъжности си имат своите специфики и повече или по-малко естествена крива на натрупване на опит. Направило ми е впечатление, обаче, че най-успешните хора, с които ми се е пресичал професионалният път са тези, които притежават усещане за етика, екипност и съответно преследват общи, а не само лични цели.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Този въпрос също няма еднозначен отговор. Ако сме поели по пътя на някой от родителите си, неговите съвети вероятно ще ни помогнат много. Като човек, който не е поел по пътя на никого от родителите си обаче, съм забелязал, че понякога съветите могат да бъдат и неадекватни, примерно заради механичното пренасяне на аспекти от личния опит в професия, в която нещата са много по-различни. Понякога и дистанцията на времето може да е от значение, ако даден съвет е бил адекватен преди десетилетия, днес би могъл да бъде много неподходящ. Най-важното е човек да умее да разчита най-вече на себе си, все пак върви по свой собствен път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Средата, в която всички си помагат и споделят опит е важна. Те са тези, които могат да ни подкрепят, понякога дори вдъхновят в трудни моменти и да ни предложат ценни насоки и съвети, особено ако са ни и колеги. Могат да ни препоръчат, когато търсим работа или ние тях съответно. Те могат да влязат и в ролята на коректив, когато имаме нужда от обективна преценка и да ни помогнат да погледнем дадена ситуация от различна гледна точка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личния и професионалния живот е от съществено значение. Колкото е важен, толкова може да бъде и труден за постигане понякога. Добре е да се поставят ясни граници между двете, защото може да бъде трудно да бъдеш мотивиран на работа, когато имаш проблеми у дома, и обратно. Планирането на времето тук играе важна роля.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното развитие е важно за натрупване на опит и създаване на добра основа, дали е точно в границите от 20 до 35 години е относително. Един може да израстне по-бързо, друг - не. Зависи както от човека, така и от компаниите и проектите, по които е работил, техните специфики и специално при програмистите и от набора технологии, с които е имал възможност да работи и трупа опит. Хоризонталното развитие е по-устойчивият модел, докато вертикалното донякъде е и въпрос на его. Има хора, които не искат да се развиват много във вертикална посока, защото това ще означава, че ще трябва да се занимават повече с управление на хора и ще намалят работата, която са вършили, когато са се развивали хоризонтално, а това е нещо, в което не всеки е добър или не на всеки му допада.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се посвещавайте на нещо, което не Ви прави щастливи, защото не Ви харесва. Не търсете бързо кариерно развитие, а качествено. Не се лъжете, че знаете всичко, а гледайте на себе си обективно. Наблегнете на това да се учите и трупате опит и не се страхувайте да излизате извън зоната си на комфорт. Не се съревновавайте с околните, а гледайте вие самите днес да станете по-добри от това, което сте били вчера. Научете се да търпите градивна критика.
