Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Изключително важно е да ви дават възможност да представите и защитите идеите си.“, споделя Красимира Илиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Красимира Илиева и в момента работя в сферата на лекарствената безопасност. Имам повече от 30 години трудов стаж във фармацевтичната индустрия, като съм заемала различни длъжности през годините - продажби, маркетинг, насочен към пациентите и медицинските специалисти, медицинска информация. Заемала съм постове с различна степен на отговорност и обхват като пазари.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Ако не се броят студентските бригади, първата ми работа беше на 19 години, като секретар машинописец в Министерство на финансите през лятото, след завършване на гимназията. Завърших УПК „Машинопис и стенография“ и практиката ни беше в министерството. Спомням си, че изпита ни беше на механични машини. В Министерството бяха внесли първите „електрически“ машини, които можеха да „запомнят“ текст от 260 знака. Смешно от гледна точка на днешното развитие на технологиите, но тогава се чувствах много горда от факта, че съм една от първите, която ще работи с такава машина.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен стратегията за кариерно развитие е свързана преди всичко с това човек да знае в каква сфера иска да се развива, коя е работата, която би му носила удовлетворение и би го мотивирала да се развива. Оттам нататък, кариерното развитие зависи освен от нашето желание и усилията, които полагаме и от някои обстоятелства, които не винаги можем да предвидим и не зависят от нас. Имах момент в кариерата си, в който бях достигнала до етап на бъда промотирана на позиция на Европейско ниво. В същото време в българския офис настъпиха промени, които доведоха до съкращаването ми. Струваше ми се, че целия ми свят се срива, че всичко, за което съм работила и постигнала, всичко часове и дни, в които съм лишила децата и семейството ми да бъдем заедно са били напразни. По-късно си дадох сметка, че колко и болезнен и несправедлив да е бил този момент, той ми помогна да преосмисля приоритетите си и пред мен да се открият нови възможности и насоки за развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важно от гледна точка на това, че когато завършиш университета нямаш практически опит и много ясна представа за възможностите за развитие. Поне при мен беше така. Започнах в производството на Нивалин, лекарство, което се прави от вещество галантамин - алкалоид, изолиран от надземните части на растението Блатно кокиче с приложение при пациенти с Алцхаймер. Работа имахме само когато имаше субстанция. През останалото време беше ужасна скука. Тогавашният ми ръководител използваше тези моменти и ме учеше практически на технология на лекарствата. И до днес тези практически занимания са ми полезни като знание и умения.
Бездействието в по-голямата част от времето дефинира нежеланието ми да продължавам да „работя“ по този начин и се насочих към фармацевтичната индустрия. Подадох поне 30 CV-та докато ме приемат на работа.
Влиянието на първото работно място много зависи и от това какво човек си взима от ситуацията. Ако има желание да се учи и да се развива, тук имам предвид и персонално, не задължително кариерно, дори при наличие на негативни практики можеш да оформиш полезни работни и кариерни навици. Разбира се, много по-полезно е да има хора, които те мотивират, подкрепят и ти дават конструктивна обратна връзка, която ти помага да се развиваш по-динамично. Това обаче важи за всяко работно място, не само за първото.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
През години съм имала превилегията и късмета да работя с много стойностни и талантливи хора. Имала съм щастието да имам мениджъри, които макар и с различен стил на лидерство са допринесли много за развитието ми и за оформяне на мирогледа ми. Това е още по-ценно, когато споделяш еднакви ценности и стремеж да даваш най-доброто от себе си. Те са ме мотивирали да поемам отговорности и да взимам решения, но и винаги са били налични, когато съм имала нужда от съвет или обсъждане на даден казус. Давали са ми възможност да представям идеите си и да мога да ги защитавам.
Работила съм с колеги на регионално ниво, с които сме развивали стратегии и сме въвеждали нови лекарства. Усещането за симбиоза и надграждане при работа с хора, които имат различен опит и виждане, с които създаваш продукт с регионален обхват, но и локално приложение е уникално.
Разбира се през годините съм имала и мениджъри, за които не искам да си спомням. От тях съм научила каква не искам да бъда и как не искам да работя.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не мисля, че има универсален подход и най-правилна реакция за всяка ситуация. За мен е важно да призная, че съм сгрешила и да направя анализ на ситуацията, какво е довело до дадено решение, каква информация ми е липсвала или пък е била пренебрегната поради вярата в дадено решение. Уроците са ценни, когато имаш смелостта да си признаеш грешката и, че има какво да научиш, а не да се оправдаваш с екипа и обстоятелствата.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Силна мотивация, желание за непрекъснато учене и развитие, ясни цели какво искат да постигнат, работа в екип, поемане на допълнителни отговорности, способност да приемаш и да се адаптираш към промяната и висока етика.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Според мен семейството има значение за подкрепа на желанието да се развиваш в дадена сфера, с това да бъдат налични, когато е необходим съвет или просто обсъждане на възможности и фактите с цел избистряне взимането на решение.
Не смятам, че съветите на родителите трябва стриктно да се следват, особено когато са в посока налагане избор на дадена специалност или път на развитие, защото това е семейна традиция, а пък са далече от желанията на даден човек и неговите виждания за професионален път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Приятелите са барометър, компас, който ни помага да намерим посоката, да валидираме мислите си. Все пак смятам, че човек трябва сам да вземе крайното решение. Всяко решение носи след себе си последствия, които трябва да приемем.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За всеки човек рецептата е различна за различните периоди от кариерния му път и възрастово израстване. Дълги години работих до 21:00, понякога и до 23:00. Нямаше знаечение дали е делник или празник. Имаше период, в който пътувах много интензивно и се прибирах през уикенда, само за да сменя дрехите в куфара и се качвах на следващия самолет. Работата винаги ми е носила голямо удовлетворение. В един момент това доведе до burn-out и си дадох сметка, че семейството е най-ценното нещо, което човек има. Както казваше един от мениджърите ми, за които предпочитам да стоят забравени, „Компанията не е демокрация“. Всички компании имат като ценност, хората, които работят за тях. Много са малко обаче тези, които наистина walk the talk, (съжалявам за англицизма). Имала съм привелегията да работя за такава компания и разликата във фирмената култура, отношението и политиките е огромна.
Обществото все повече налага, че един успешен човек е зает, работи извънредно, рядко почива събота и неделя. Според мен, за да бъдем адекватни и да можем да работим пълноценно има няколко основни неща – 8 часа сън, пълноценно време, споделено със семейството и приятелите, спортуване, рационално хранене, почивка без компютър и телефон.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е доста дълъг период от време. Зависи от сферата и човека. Годините не са определящи за потенциала, знанията и емоционалното развитие на даден индивид. Има хора, които дори на 25 години са много по-мотивирани, учещи и можещи от такива с 20 години стаж.
И двете имат своите предимства и недостатъци. Хоризонталното развитие дава по-широка переспектива и научаване на процесите в компанията / сферата, в която работи човек в по-големи детайли. Не случайно дори наследници на големи корпорации започват кариерата си от най-долното стъпало в йерахията. Ако обаче този период продължи прекалено дълго, може да бъде демотивиращо. Вертикалното развитие дава възможност за работа с хора с по-голям опит и по-бързо научаване, носи удовлетворение от напредъка и признанието. Когато обаче компанията няма адекватен процес за подготовка на кадрите за тяхното кариерно развитие, човек може да се окаже пред голямо предизвикателство без да е готов за него. Например не всеки експерт в дадена област е добър екипен лидер.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съветът, който бих дала е да не спираме да се учим и да откриваме нови пътища, да бъдем любопитни, да не се притеснявам да поемем ново предизвикателство, защото не знаем и можем да сгрешим. Единствено бягството от зоната на комфорт е гаранция за развитие и напредък.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
