Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Фото Свят
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За мен Стив Джобс най-точно формулира най-ценният съвет за кариерен успех, а именно „Единственият начин да свършите чудесна работа е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили, продължете да търсите. Не се отказвайте. Както при всички сърдечни въпроси, ще разберете, когато го намерите.“, споделя Надежда Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надежда Николова и съм eксперт маркетинг и комуникации в направление „Интелигентна инфраструктура“ на Siemens България. Щастлива съм, че вече почти три години имам възможността да допринасям за изпълнението на мисията на нашата дивизия, а именно трансформация на ежедневието на бизнеса и обществото като цяло в името на по-добрия утрешен ден с помощта на високотехнологични решения за умни сгради и устойчива електрификация.
Още от дете мечтаех да се занимавам с творческо писане и на игра пишех стихотворения и сценарии за филми. От 5-годишна се посветих на английския език като започнах курсове в Алианса, а по късно завърших и Втора английска гимназия. 2010 г. получих бакалавърска степен по Англицистика и американистика, а в периода 2010-2012 г. завърших паралелно с пълно отличие две магистратури – „Маркетиниг, реклама и ПР“ в The University of Sheffield и „Междукултурни взаимодействия: англо-американски перспективи“ към катедра “Англицистика и американистика” на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Голяма част от кариерния ми път премина във full service маркетингови агенции, като работех за различни клиенти и създавах и управлявах creative и рекламни кампании за фармацевтични продукти, домакинска техника, продукти за грижа за здравето и семейството и бързооборотни стоки. Две думи описват най-добре продуктите и решенията, които съм промотирала през годините, и това са „грижа“ и „устойчивост“ - валидни с пълна сила за портфолиото на направление „Интелигентна инфраструктура“ на Siemens.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Семейството ми има частен бизнес в областта на слънчезащитните продукти, за който помагам още от дете. От 5-годишна за мен беше удоволствие да седя в офиса и да наблюдавам комуникацията с клиенти. Като бях в гимназията, превеждах документи и продуктови описания от английски, а по-късно започнах да помагам и в маркетинга. Майка ми винаги се стараеше да стимулира старанието ми както морално, така и финансово.
Извън семейния бизнес, започнах работа сравнително късно – на 26 години, след като придобих двете си магистърски степени. За мен получаването на качествено образование винаги е било от първостепенно значение и „работа на пълно работно време“ в студентските ми години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За постигането на всяка цел в живота е добре да имаме стратегия. Развира се, това се отнася и за кариерното развитие. Например, съзнателно или не, всеки от нас първо решава дали се стреми към хоризонтално или вертикално професионално израстване и тогава започва да чертае стратегия. В двата случая подходът е различен.
Друг важен въпрос е дали трупането на опит и умения в избраната от нас област или бързият материален успех са наш приоритет.
На трето място е решението дали предпочитаме да започнем кариерния си път в малка локална компания или в голяма корпорация. Ако започнем в малка компания, както беше при мен, можем да преценим дали и на какъв етап да се пробваме в корпорация.
След като си отговорим на тези въпроси, можем да преминем към набелязване на конкретни стъпки.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа винаги оказва огромно влияние върху професионалния ни път. Въпреки че имах опит в бизнеса на семейството си, беше доста трудно да започна кариерата си. Дължа много на първия си работодател арх. Николай Димитров, който оцени уменията ми и ми даде шанс. Предложи ми да взема активно участие в голям промоционален проект на български вина от Тракийската низина със ЗГУ и ЗНП с европейско финансиране. Като млад професионалист имах опасения дали ще се справя добре. Помня до и днес думите му: „Ти можеш, можеш много повече отколкото си мислиш.“ Този проект беше голяма школа за мен, защото имах възможността да практикувам всички дейности: планиране, творческо изпълнение, координация, отчитане, като използвах богат набор от маркетингово-комуникационни инструменти и различни канали.
Първата ми работа в света на големите корпорации е настоящата. Изключително съм благодарна на сегашния си пряк ръководител инж. Александър Стоянов, който стана мой ментор . Извървях дълъг път, който ми помогна да израсна както професионално, така и личностното и съм много признателна за подкрепата на ръководителя и на колегите си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен най-голям принос за професионалното ми развитие имат моите ментори в лицето на учители, университетски преподаватели и преки ръководители. Имах голям късмет в живота си да срещна изключителни експерти и много стойностни като хора ментори. Общото между всички тях е, че са динамични, целеустремени и влагат сърцето си в работата. Именно работата със сърце и много емоция стана мой основен кариерен принцип. А и в творческата сфера на маркетинга и комуникациите не мисля, че някой би могъл да бъде успешен, ако не влага душата си в проектите и кампаниите си.
Най-големите ми успехи и провали също оставиха огромен отпечатък върху кариерното ми развитие. Провалите ме направиха по-отговорна и целеустремена, а успехите – по-уверена и вдъхновена.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките ни са нашите най-големи уроци. Важно е обаче да имаме структуриран подход при допускане на грешка. На първо място, трябва да поемем отговорност. Следва детайлен анализ за причините за така стеклата се ситуация. Като последна и най-важна стъпка е препоръчително да изградим система от мерки за предотвратяването на подобни грешки в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие, често тясно обвързано с вертикалното професионално израстване, никога не ми е било самоцел. За мен професионалното развитие трябва да е осъзнат процес, изграден от множество стъпки като качествено образование, което да продължи с учене през целия живот. Също от огромно значение е поемането на отговорност и все по-сложни предизвикателства, които да водят до придобиване и усъвършенстване на нови умения.
Хората, които успяват бързо да се изкачат по кариерната стълбица, обикновено са много адаптивни, агресивно амбициозни и напористи, но техният растеж не винаги е атестат за висока експертиза. Ето защо такива хора никога не са предизвиквали особено възхищение у мен.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството винаги играе водеща роля в кариерното развитие. В моето семейство високото образование и упоритата работа винаги са били важни ценности, в които съм възпитавана.
Баба беше детска учителка и посвети 26 години от живот си на моето образование. Реално тя беше и първият ми ментор. Почина няколко дни, след като защитих и втората си магистратура. Тогава видя своята мисия изпълнена.
Дядо ми по майчина линия е бил репресиран от комунистическия режим и не му е било позволено да учи висше. Ето защо най-голямата му мечта беше да се дипломирам успешно. От него получавах както морална, така и финансова подкрепа за образованието си.
Не поех по пътя на родителите си и не станах инженер, но смятам, че съм наследила страстта на майка ми към езиците и литературата, нейната прецизност, както и любовта на баща ми към знанието и вниманието, което обръща на всеки детайл.
Родителите ми винаги са ми давали пълната свобода да вземам решения сама както в личен така и в професионален план. Разбира се, като немски възпитаник с присъщата си педантичност, майка ми често ми дава кариерни съвети, а по отношение на някои допуснати грешки и неточности понякога е по-строга с мен дори от преките ми ръководители.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Повечето ми приятели са ми колеги от бакалавърската ми степен по „Англицистика и американистика“ в Софийския университет. Бяхме много сплотени като студенти, имахме щастието да запазим тази връзка и до днес. Както тогава, така и сега обменяме опит и учим много един от друг. Когато някой от нас има проблем на работа или сложен проект, останалите с радост му дават съвети как да постъпи. Като филолози дискутираме и по-дребни неща като превода на някой термин. Уважавам и се възхищавам на високия им професионализъм и искрено се гордея с успехите им.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Винаги съм смятала, че личният и професионалният живот трябва да са в симбиоза и никога не съм поставяла граници между тях. Когато тази симбиоза работи добре, личният ни живот ни вдъхновява за професионални успехи, а постигнатите професионални върхове ни окрилят за лично щастие.
Имам късмета да се занимавам с това, за което съм учила и което обичам. Вярвам в максимата на Конфуций: „Когато работиш, това което обичаш - няма да работиш нито един ден в живота си!“ Не е мит, че работата ни носи удоволствие и смятам, че когато тя е правилната за нас, не ни причинява неприятна умора или отегчение.
Много хора говорят за професионално прегаряне (burnout). За мен човек изпада в това състояние, ако не харесва това, с което се занимава, работи само заради парите или не се разбира с ръководителя или колегите си.
Когато работим със сърцето си, изтощението може и да е позитивно. Например след голям професионален успех изпитвам такъв тип изтощение, то е като магия. Знаеш, че си дал всичко от себе си, вложил си цялото си сърце и нещата са се получили по най-добрия начин. Тогава си истински щастлив, макар и енергията ти да е изчерпана.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Разбира се, хоризонталното развитие е много по-важно от вертикалното, особено в началото на кариерния ни път. Винаги съм избирала новите предизвикателствата, усъвършенстването на нови умения пред финансовия успех и преследването на високи позиции.
Преди почти 11 години избрах да започна работа в рекламна агенция и да следвам мечтите си да работя в сферата на маркетинговите комуникации, макар и възнаграждението да беше доста по-ниско от това, което бих получила в организация тип кол или съпорт център например.
Никога не съм се вълнувала от титлите. Често съм влизала в спор кое е по-важно – да си експерт или мениджър. За мен няма по-голямо признание от това да бъдеш експерт в своята област и това е и основният ми кариерен стремеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За мен Стив Джобс най-точно формулира най-ценният съвет за кариерен успех, а именно „Единственият начин да свършите чудесна работа е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили, продължете да търсите. Не се отказвайте. Както при всички сърдечни въпроси, ще разберете, когато го намерите. "
Съветът ми към младите професионалисти е да следват сърцето си в избора на професионален път, да се опитат да го градят с точните ментори, да влагат душата си, да не се страхуват да поемат нови отговорности и предизвикателства и съм убедена, че всичко ще се получи чудесно за тях.
