Автор: Бисер Кунчев
Нончо Илиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Останете 15-20 минути след работно време и довършете това, което сте започнали. Ще дойде момент, в който всичко това ще ви се отплати. Ако не в текущата ви компания, то в друга.“, споделя Димитър Тачев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Димитър. Димитър Тачев. Вече почти 20 години съм в сферата на продажбите, а от 6 и в маркетинга. След 17 години в продажби на дребно в един от телекомите в България, реших да сменя сферата на дейност и да се насоча към нещо, което ме влечеше от доста време - дигиталния маркетинг. И ето ме тук на позицията Мениджър Маркетинг и продажби във финансовия портал MoitePari.bg
Имам бакалавърска степен по Икономика и магистърска степен Маркетинг в УНСС, както и MBA (Master of Business Administration of Cardiff Metropolitan University), във Висше Училище по Мениджмънт.
В личен план съм фен на пътешествията с мотоциклет, а от скоро се увличам и от каяк. От около година имам и седмичен бюлетин за продуктивност в LinkedIn - ThePROductivity Enthusiast.
Баща на две дъщери - нещо, с което много се гордея.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си официална работа започнах още като студент първи курс. Тогава бях на 18 години и започнах с продажби, естествено. Продавах казанлъшки понички. Малко след това, имах удоволствието да бъда одобрен за студентска бригада в САЩ.
А почти веднага след това започнах парт-тайм работа в един от мобилните оператори, в който се оказа, че останах 17 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Може би трябва. Не знам доколко се получава, но поне трябва да имаме ясна визия, за това, с какво искаме да се занимаваме. През годините, съм имал възможност да се занимавам с корпоративни продажби, където всички знаем, че има доста големи клиенти. За мен обаче винаги по-голям интерес са предизвиквали продажбите към крайни индивидуални клиенти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не знам дали, точно първото, работно място оказва влияние. Но ако видиш, че това е мястото, в което искаш да се развиваш е добре да направиш всички възможно да си сред най-добрите.
От друга страна е добре, първото или първите няколко работни места да не са в големи и сигурни компании. Добре е човек за поработи и на не чак толкова добре уредени места в началото, когато е млад и е гъвкав.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Колегите и хората, с които прекарваме по-голямата част от деня си, определено оказват влияние върху развитието ни. От друга страна са преките ръководители - както добрите, които могат да ни помогнат да се развиваме, така и тези, които не влизат в графата добри мениджъри. От тях пък можем да се научим как да не постъпваме в бъдеще.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки греши. Колкото по-рано, толкова по-добре. В началото на кариерата ни грешките ще имат по-малки последствия. Колкото повече отговорности имаме толкова цената на грешките става по-висока. Добре е след като сгрешим да седнем и да помислим защо се е стигнало до грешката. Дали имаме нужда от допълнителна подкрепа, дали имаме нужда от допълнителна специализация или просто от това да подобрим процеса, за да не допускаме същата грешка отново.
Според мен, човек се учи най-лесно от грешките си. Докато не си направил гаф, колкото и да са те подготвяли за това, трудно ще избегнеш точно тази грешка. С опитът и време, придобиваме знания, умения и възможност да предвидим дали нещо може да се обърка. Дори и да не е очевидно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Наясно са какво искат и са готови да работят за това. Обикновено те работят повече или по-умно, по-различно от останалите. Готови са да изминат последната миля. И не се отказват, когато получат НЕ като отговор.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Трябва да сме готови да приемаме мнението на родителите и семейството. Не е задължително да се съобразим с него. Но е добре да сме отворени към различните гледни точки. Не мисля, че мнението на родителите ми, ми е повлияло по някакъв начин. Но когато вече имаш собствено семейство, деца - нещата са малко по-различни.
Тогава, вече, човек е склонен да се замисли по-сериозно върху мнението и да го вземе под внимание.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не мисля, че приятелите трябва да имат роля в кариерното ни развитие. Може да споделяме с тях, но всеки има своя път и не трябва да върви по пътя на някой друг. Имам приятел, с който се започнах на първата си работа, може би житейските сайбията ни си случиха по едно и също време и имаме сходно кариерно развитие в различни области. Но в същото време, всеки върви по своя път и преследва своите цели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, има! Но тя идва с времето, с годините опит. В течение на живота се случват различни неща и човек има и трябва да има различни приоритети. В началото на кариерата фокусът трябва да бъде върху развиването на умения, компетенции. След някакъв период от време - трябва да се фокусира върху кариерно израстване. Това са периодите, в които все още нямаш семейство, деца. Можеш да работиш за своето име.
После идва период, особено след като имаш деца, в които те имат нужда от теб. Ако решиш тогава да градиш кариера, ще се развали този баланс.
Децата и семейството имат по-голяма нужда от теб, отколкото колегите и шефът ти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Както споменах преди малко първите няколко години са период, в който трябва да се развиват умения, да се подобряват. Това са може би първите 4-5 години. До към 25 годишна възраст. След това трябва да започне да се мисли и за първи стъпки в повишаване в йерархията. Много хора искат да бъдат шефове. Но това не е за всеки.
От 25 до 30 години е добре да минеш през 1-2 йерархични нива. След 30-35 годишна възраст, когато вече имаш 10-тина години опит, може да се каже, че си професионалист.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди повече от 15 години имах спор с мой шеф, който дойде във вече изграден екип. След като поспорихме, той ми каза, че човек трябва да дава най-доброто от себе си на работното място и рано или късно ще има кой да го забележи.
Възползвах се от този съвет и сега аз също го давам.
Ако ще правите нещо, правете го по най-добрия възможен начин. Не скатавайте. Останете 15-20 минути след работно време и довършете това, което сте започнали. Ще дойде момент, в който всичко това ще ви се отплати. Ако не в текущата ви компания, то в друга.
