Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Татяна Чохаджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бъдете благодарни за всяко едно събитие, което ви се случва в работен план.“, споделя Петя Симеонова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Аз съм Петя. Исках да се занимавам с маркетинг още преди да знам точно какво е. Казвах, че искам да съм „мозък на реклами“. Сега имам близо 20 години опит в маркетинга, рекламата и организирането на събития, основно в B2B сферата. Към момента съм Маркетинг мениджър в телекомуникационна компания.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото официално възнаграждение, получих на 22. Заминах да работя по програма Au Pair в САЩ за година и половина. Това е програма за междукултурен обмен, в която ставаш част от семейство, на което помагаш в грижите за децата, а те поемат всички разходи за престоя + избрани курсове в университета. Тогава получих и първите $140 за седмица (водеха се джобни).
Идеята ми беше да усъвършенствам английския си, а всъщност скочих с двата крака в живота. Едно от трудните, но ключови решения, които съм взимала както в личен, така и в професионален план.
Връщайки се от Щатите, започнах работа в маркетинг отдела на компания, която организираше студентски пътувания и предлагаше същата тази програма. Опитът ми като Au Pair се оказа предимството пред останалите кандидати и началото на моето маркетинг приключение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги е добре да имаме цел, но не съм привърженик на строгия план, който да следваме на всяка цена. Какво, ако ни се отдаде по-добра възможност, но тя е встрани от предварително начертаното?
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като първите ни 7 години. Уникално предимство e, ако сме имали шанса да попаднем в добра работна среда, с корпоративна култура и подкрепящи колеги. Реалността обаче, често е друга.
Перефразирам мисъл, която доста ми допада: Една работа или трябва да е добре платена, или да те учи на нещо. Най-добре - двете, но ако липсват и двете – бягай!
Всяко работно място оформя в нас различни работни навици. Не може да е идеално, но може да вземем най-доброто от ситуацията.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, с които ни е било най-трудно.
Имах мениджър, който беше доста непредвидим в реакциите си, много взискателен, на моменти дори груб. Всеки път, когато мислих, че съм дала всичко или съм надскочила себе си, казваше „Може и по-добре!“. Тогава идваха супер силите. Изтощително е да се работи с толкова взискателни хора, но от този период взех безценни уроци и знания.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаването на грешката е добро начало на анализа: „Какво се обърка?“. Ако има на кого и защо да кажем: „Сбърках. Извинявай!“, също е доста освобождаващо, преди да продължим напред с решението.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самоувереност. По-важно е обаче как я демонстрират.
Познавам и двата типа хора, придобили самочувствие на база бързото си развитие – тези, които парадират с това и често дразнят околните и другият тип хора, които насочват увереността си в помощ на колеги, които могат да обучат и стават авторитети.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моя случай, родителите ми дадоха нещо много по-ценно от съвет – свободата да избирам и да нося последиците от изборите си. Не разбираха с какво искам да се занимавам. Както споменах по времето, когато трябваше да избирам, маркетингът беше доста абстрактно понятие. Казаха само „Давай!“
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
О, те са най-ценните съюзници в кариерното ни развитие. По моя път са били подкрепа, ментори, навигатори, рамото, на което да се подпра и компанията, с която празнувам успехите.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма, но има различни етапи, в които поставяш приоритети.
В началото, когато стартирах, исках да науча всичко за кратко време. Оставах до късно вечер и през почивните дни. Можех да си го позволя, обаче. В момента, в който се появи семейството, фокусът логично се измести.
Добрата новина е, че има добри работодатели, които осъзнават нуждата на служителите си да се чувстват разбрани и ценят личното им пространство. В този ред на мисли, балансът е напълно постижим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За този етап, мисля, хоризонталното развитие е за предпочитане, защото дава възможност за изследване и откриване на заложби, за откриване на личните предпочитания и пътеки.
Вертикалата включва поемане на повече отговорности, управление на екипи и вземане на стратегически решения, за които често един млад човек, в началото на 20-те си години, не е готов.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете благодарни за всяко едно събитие, което ви се случва в работен план. Дори и към момента да не ви харесва къде ви поставя и как ви кара да се чувствате, може да сте сигурни, че ще ви отведе до нещо по-добро за Вас. Същото важи и за живота! Успех на всички!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
