Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Никога не се посвещавайте на нещо, което не харесвате и което не ви прави щастливи!“, споделя Мария Стаменова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария Стаменова и вече близо 7 години трупам опит в сферата на образованието си, а именно - човешките ресурси. Обичам работата си, защото е свързана с постоянното взаимодействие с хора и с необхватно различни аспекти на дейност. След човешките ресурси, завърших магистър Бизнес психология и съм особено щастлива, че напоследък имам все по- регулярна възможност да използвам знанията си в работата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа току що навършила 18 години. Подобно на старта на много млади хора и моята работа беше сезонна- работих, като администратор в хотел на морето. Спомням си ясно и първата си заплата от 450 лв, с която бях много горда.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако сме в началото на кариерата си, колкото и да се опитваме да изградим стратегия надали ще успеем. Трябва време и житейски опит за да се ориентираме в това, в което сме добри или просто да осъзнаем на къде искаме да се развиваме. На по-късен етап обаче е важно да развием умението да вземаме решения и да можем да поемаме отговорност за тях. Това важи и за личния и за кариерния ни път. Дали ще го наречем стратегия или план, по-важното е да сме успяли да го изградим с времето и опита, както и да го следваме, въпреки трудностите, защото както казва котаракът на Алиса (в страната на чудесата) ‘‘Ако не знаеш закъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде”.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа е по-скоро продукт на обстоятелствата, отколкото на съзнателен избор. В този смисъл е начин да осмислим какво означават базови неща като работен график и как се създават работни навици например. А колкото по-рано се изградят и развият, толкова по-подготвени ще сме за следващите, по-важни етапи и решения в професионалния си път.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Този въпрос може да се перифразира в нещо като историята за моркова и тоягата- дали положителният опит ни мотивира повече или по-скоро негативния ни дърпа напред?
Ясно помня ситуациите, в които съм си казвала „Не, това повече не бива да продължава“ и съм се учила как да поставям границите си в последствие- изключително важен урок!
Ясен спомен имам обаче и за хората, които са ми подавали ръка в трудни ситуации и са ми останали в съзнанието като модели, по които да се развивам и на които днес , надявам се приличам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са част от живота ни. Не можем да ги избегнем и не бива. Старая се да бъда човек, който може да извлече поука от всяка ситуация. В професионален план (поне в нашата професия) много рядко има фатални или непоправими грешки, а най- правилно след като допуснем такава е спокойно да осмислим причините, довели до нея и това, как да ги избягваме в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е много субективно. Дали ще преминеш през корпоративната стълбица за 2 вместо за 5 години и това ще те удовлетвори е въпрос на лично усещане. Многократно съм се сблъсквала с хора, които имат страхотни качества и отдаденост на това, което правят, но се движат напред с много бавни темпове. Просто защото обстоятелствата и онази малка, но толкова значима част от играта, наречена ‘‘късмет‘‘ обикновено не ги съпътства.
Направило ми е обаче впечатление, че най-успешните хора, с които съм намирала общ професионален път са онези, които притежават усещане за екипност и етика и са способни да преследват общи, а не само лични цели.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Съветите на родителите ни са особено важни, в по-ранна възраст. Ако правилно сме усвоили семейните ценности на ранен етап и категориите за успех и развитие, то кариерните решения трябва да си се взимат единствено от нас самите. Зад умението да вземаш решения обаче, отново стоят родителите и ‘‘първите 7‘‘, така че да- по един или друг начин- винаги оставаме деца на родителите си 😊.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Ние сме социални същества- общуваме, обменяме информация, вляем се едни от други. Продуктивното повлияване обаче е онова, което сами позволяваме да възприемем, когато имаме нужда от съвет или подкрепа. Важните житейски или професионални решения, предпочитам да са продукт на мои мисли и преценки. За щастие, в моето обкръжение са хора, които винаги са готови да дадат искреното си мнение , когато имам нужда от него, за което съм искрено благодарна.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има дотолкова, доколкото и философския камък съществува. Ако за някого работата е всичко и растеж в кариерата е приоритет номер 1- нека е така. Моето виждане обаче е, че професионалното ни развитие трябва да хармонира или поне да не пречи на онова, което се случва в семействата ни. Да, понякога се налага да правим жертви и изключения заради работата си, но баланс за мен е да знаем кога затваряме вратата на офиса и отваряме тази на дома си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По-скоро бих дала превес на хоризонталното. Това е времето в което да натрупаме достатъчно умения и знания, които да послужат като база, над която да надграждаме вертикално в годините. Преследването на титли или позиции (често лишени от смисъл) не дава реална гаранция за успех, а ни прави по-неустойчиви на промените, с които неминуемо ще се сблъскваме в професионалния ни път.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се посвещавайте на нещо, което не харесвате и което не ви прави щастливи! Работната среда и колегите ни, са мястото и хората с които прекарваме най- голямата част от живота си, така че в известен смисъл - изборът ни на работа е толкова важен, колкото и изборът на партньор и на дом, а не мисля, че здравомислещ човек, би направил компромис с това, нали?
